Седмите общи избори в Южна Африка след настъпването на демокрацията през 1994 г., определени за 29 май 2024 г., се провеждат при обстоятелства, различни от всички други избори в историята на страната. Някои гледат на силно оспорваните национални и провинциални избори като на преломен момент.

Южна Африка си остава най-голямата икономика на континента - около 400 млрд. долара БВП, движен основно от добивната индустрия. И е все още символ на надеждата, че африканците могат да просперират в демокрация, а не в корумпирани репресивни режими и военни хунти.

Изборите през 2024 г. може да се превърнат в крайъгълен камък, защото за първи път от 30 години е възможно да се наложи съставяне на национално коалиционно правителство. То ще се различава от правителството на националното единство от 1994-1999 г. (състоящо се от Африканския национален конгрес, Новата национална парти и Инката партия на свободата), което беше мащабна коалиция, договорена още преди изборите като част от преходен пакет. Това не беше обикновено коалиционно правителство.

Възможността управляващият АНК на покойния лидер Нелсън Мандела да получи по-малко от 50%+1 от гласовете на национално ниво или в някои от законодателните органи на провинцията ще бъде много значима. Това е така, защото АНК е доминираща партия от 30 години.

Този морален статус и обществена подкрепа сега са под натиск. Рискът за АНК е, че ако загуби статута си на единствена управляваща партия, нейният упадък може да се ускори без възможност за възстановяване.

Първите 15 години на демокрацията бяха успешни, но не може да се каже същото за последните 15 години. Това е страна в криза. Южна Африка е страната с най-голямо неравенство в света и сред най-опасните държави. Икономиката е в застой, с почти нулев растеж за десетилетие и почти половината от възрастните са без работа, изрежда Стив Бломфийлд в лондонския "Обзървър".

В основата на всичко е корупцията. Това, което беше незначителен проблем при Мандела и неговия наследник Табо Мбеки, избухна, когато Джейкъб Зума дойде на власт през 2009 г. По времето, когато беше изгонен от поста от Африканския национален конгрес (АНК) през 2018 г., милиарди бяха ограбени от държавата, оставяйки почти всяка част от нея да фалира - от националната авиокомпания до агенцията, която управляваше железниците.

Никой не се съмнява, че изборите ще бъдат свободни и честни. Институциите на страната, особено съдебната система, останаха независими и силни. Има свободна, жизнена преса. И докато държавата се срина, бизнесът и гражданското общество се намесиха, осигурявайки здравеопазване и образование, предоставяйки социални услуги, запълвайки дупки, описва още Бломфийлд

Проблемът след четвъртък за АНК ще е, че все така ще е най-голямата партия, но лидерите ѝ ще се чудят кого да изберат за коалиция. Как да направи съюз с компрометирания Зума, който си направи собствена партия Умхонто уесизве (МК), нарочно кръстена на бившето военизирано крило на АНК. Как да намери общ език с друга популистка лява партия Борци за икономическа свобода (EFF) на Джулиъс Малема, бившия лидер на младежкта органиация на АНК, обявяваща се за експроприиране на земи и демонстрираща, че не вярва много във върховенството на закона. Остава само дясноцентристкият Демократичен алианс, който е против социалните разходи на АНК и е доминиран и работи най-вече за интересите на белите южноафриканци.

Перспективата да бъде привлечен Малема всява страх у инвеститорите и бялата горна средна класа, срещу която той се бори, разказва "Ройтерс". Обещанията на EFF като тези да национализира златните и платинените мини в страната и да изземе земята от белите фермери като средство да коригира трайните расови и икономически различия допадат на неговите избиратели, включващи десетки хиляди безработни, лишени от граждански права чернокожи младежи и студенти от средната класа, които се борят да си позволят такси, или висшисти, които не могат да намерят прилична работа в стагнираща икономика.

Една трета от южноафриканците, включително много чернокожи избиратели с висше образование, са без работа. Но любопитното е, че Малема не е успял да разшири привлекателността на партията към хората в крайна бедност в селските райони. EFF напомня за социалистическите движения от миналото със своята запазена марка от червени ризи и барети. Партията събра над 10% от гласовете в националните избори през 2019 г. и местните през 2021 г.

Богатството и начинът на живот на Малема обаче привлякоха критики от политически съперници, които осмиват склонността му към лъскави коли, златни часовници, шампанско и луксозни имения в озеленени предградия. Той продаде едно такова имение, заедно с кино и салон за пури, за да изплати 1 милион долара просрочени данъци.

Роден като син на домашен работник в индийско семейство в Лимпопо, северно от Йоханесбург, Малема е политически активен от ранна възраст и се издигна в йерархията до президент на Младежката лига на ANC през 2008 г. Беше отстранен като младежки лидер на АНК през 2011 г., след което си основа партия.

Докато последователите му нежно го наричат Джуджу - съкратено от Джулиъс, хулителите на Малема предпочитат имена като "подпалвач", "войнствен", "клоун" или "популист".

В страна, в която основният популистки проблем е враждебността към мигранти от други африкански страни (скоро имигрантите от Зимбабве ще достигнат 3% от населението), неговата партия е единствената, която се стреми да отмени политики, които възпрепятстват свободното движение на африканците. Въпреки че Малема за кратко флиртуваше с ксенофобията през януари 2022 г., когато обяви посещения в ресторанти, за да провери дали не наемат твърде много чужденци, той никога не повтори този трик.

Алтернативата е Йон Стеенхойзен, лидер на опозиционния Демократичен алианс (DA), втората по големина партия в страната. Ако предизборните проучвания са точни, подкрепата му почти не е помръднала, откакто спечели приблизително една пета от гласовете на последните общи избори през 2019 г.

Въпреки че Стеенхойзен се зарече, че АНК трябва да си тръгне, той не изключи следизборно споразумение, ако то остави марксистките борци за икономическа свобода (EFF) извън правителството. Той цял живот е с DA, става общински съветник в Дърбан само на 22 години, днес е на 48. Управляваната от партията провинция Западен Кейп и нейната столица Кейптаун се смятаха за най-добре управляваната провинция и голям град. 37% от южноафриканците имат положително мнение за партията. Благосклонността към Стеенхойзен обаче изостава доста с 19%.

В четвъртък ще действа нова избирателна система: избирателите ще получат три бюлетини вместо двете, които са получавали в миналото: две национални бюлетини (регионални и компенсаторни) и една провинциална бюлетина.

Тези три избора създават възможност за "стратегическо" гласуване. Избирателите могат да избират между различни партии (или партия и независим кандидат) на национално ниво. Също така ще бъде възможно да се гласува за една партия на национално ниво и за друга партия (или независима) на ниво провинция.

Променената избирателна система също позволява за първи път на независими претенденти да се кандидатират както на национално, така и на провинциално ниво.

Следователно новата система е комбинация от партийни листи и отделни кандидати. Новите списъци за законодателните органи на провинциите изглеждат по същия начин като националните "регионални" списъци.

Опциите в националната бюлетина се увеличиха от 48 партии през 2019 г. на 52 през 2024 г. През 1994 г. 19 партии участваха в първите национални избори. Броят на партиите се увеличава постепенно в продължение на 30 години, а не внезапно след последните избори. Основното състезание е между около пет до осем партии. Това установява наистина многопартийно разнообразие и - поне по принцип - дава възможност за редица варианти за коалиционни правителства.