Локицератопсът от Монтана - страховит вегетарианец

Наскоро открит в северната част на щата Монтана динозавър бе наречен Lokiceratops rangiformis заради набор от остри рога, напомнящи за оръжие, използвано от бога мошеник Локи в скандинавската митология, разказва "Ройтерс". Приликата вдъхновила учените да се спрат на това име.
Локицератопс е имал два извити рога с дължина повече от 40 см над очите, малки рога на бузите и остриета и шипове по удължения щит на главата. По ръба на щита над врата е имало поне 20 рога, включително асиметрична двойка, извити като острие, всеки дълъг около 61 см. Това са най-големите рогове, които учените са регистрирали някога на динозавър.
Живял е преди около 78 млн. години в тогавашната субтропична крайбрежна равнина - сега пустите земи на Северна Монтана. Бил е растителнояден, дълъг около 7 метра, тежал е над 5 тона и е използвал мощен клюн в предната част на устата си, за да търси нискорастяща растителност като папрати и цветя, казаха учени в четвъртък в Музея на еволюцията в Дания.
Едни от тях го описваха като приличащ на носорог, други говореха за рога с различна дължина, подобно на елен карибу.

Това е бил един от многобройните видове рогати динозаври, наречени цератопси, бродили из западната част на Северна Америка през периода Креда - по времето, когато голямо вътрешно море е разсякло континента наполовина.
Според палеонтолога Джо Сертич от Института за тропически изследвания "Смитсониън" и Щатския университет в Колорадо локицератопсът разширява границите на странно оформените глави на цератопсите. "Рогата и острите части от яката най-вероятно са били използвани за сплашване на съперници, привличане на партньори или разпознаване на членове на същия вид", каза Сертич, съавтор на изследването, публикувано в списание PeerJ.

Липсата на носов рог, присъстваща при много цератопси, намалява вероятността локицератопсът да е използвал рогата си за защита срещу хищници според палеонтолога и съавтор на изследването Марк Лоуен от Университета на Юта и Природонаучния музей на щата Юта.
Вкаменелостите на Lokiceratops rangiformis бяха открити в Монтана на около 3.6 км южно от границата на САЩ с Канада. Тук е имало крайбрежна равнина, включваща гори, езера и блата по протежение на източното крайбрежие на Ларамидия - сушата, която включва Западна Северна Америка.
Родословното дърво на цератопсите има две основни групи: хазмозаври (включително най-големият от рогатите динозаври торозавър и трицератопс), и центрозаври като локицератопс.
Динозаврите в тези две групи може да са се хранели по различен начин, намалявайки конкуренцията помежду им за ресурси. Цератопсите са имали уста с повече от 200 зъба, с които са можели да сдъвкват растителност.
Изненадващо, Lokiceratops е един от петте вида рогати динозаври, споделящи една и съща екосистема. Четири от тях са центрозаври, включително близките роднини Medusaceratops и Albertaceratops.
Това е като да откриеш пет вида слонове, живеещи в една и съща савана в Кения.
Присъствието на всички тези животни заедно показва, че е имало бърза еволюция на нови видове центрозаври, срещащи се в ограничен географски регион, каза Сертич.
Други динозаври в тази екосистема включват тревопасния патешки динозавър Probrachylophosaurus и голям месояден динозавър, известен само от зъбни вкаменелости и все още без име, от същата линия като по-късния T. rex. Локицератопс е бил най-масовият растителнояден в екосистемата. |
"Това е първият път, когато пет цератопси са разпознати в една и съща екосистема. Повече от век се смяташе, че не повече от два могат да съществуват съвместно в една и съща екосистема, но се появяват доказателства тук, в Монтана, и другаде в Южна Ларамидия, разкриващи неочаквано богатство", каза Сертич.
"Това е подобно на модел, наблюдаван в еволюцията на бозайниците, който все още е видим в Източна и Южна Африка с бовиди - антилопи и биволи", добавя Сертич.