На опустошен от урагана "Мария" остров край Пуерто Рико макаците резус, иначе сред най-свадливите примати на планетата със строги социални йерархии, изненадващо започват да се разбират след бедствието. Това разказва "Ню Йорк таймс" за проучване на екип от Харвардския университет, публикувано миналата седмица в сп. "Сайънс".

Изводът в него е, че природното бедствие, причинило разрушения на Карибите и превърнало остров Кайо Сантяго от оазис в джунглата в пустинен пейзаж с останки от дървета, е подтикнало макаците резус да са по-добри едни към други.

Изненадата е голяма предвид агресията и конкуренцията в обществата на резус макаците. Маймуните зависят от сянката, за да се охладят в тропическите горещини през деня; изборът им много рязко намалява предвид изкорубените дървета на острова.

Така очакванията са за мащабна битка за сянката, внезапно станала оскъдна. "Но не това се случи. Макаците направиха нещо наглед необяснимо - започнаха да се разбират", пише американският вестник. Камий Тестар, поведенчески еколог и невролог от Харвардския университет, казва за вестника, че животните разширили социалната си мрежа и станали по-малко агресивни вместо по-конкурентни.

Посочва се и че маймуните, които са се научили да споделят сянка след бурята, имат по-добър шанс за оцеляване от тези, които са останали свадливи. Новото е, че повечето изследвания на видове, реагиращи на натиска на околната среда с физиологични или морфологични адаптации, не са за животни.

Данни са събирани 12 години в полевата станция Cayo Santiago Field Station, най-дълго работещият приматологичен терен в света. Макаците същевременно се изучават много по-отдавна, откакто са на острова от 15 хектара - 1938 г. Хранят ги служители на полевата станция; това означава, че основният проблем не е борбата за храна, а за сянка. Температурите често надвишават 38 градуса по Целзий.

След опустошаването на дърветата учените очакват, че макаците ще полагат усилия за изграждането на тесни съюзи, за да могат да обединят усилията си, за да си гарантират сянка. Станалото е тъкмо обратното: маймуните инвестират в по-свободни партньорства с по-голям брой животни и стават по-толерантни един към друг.

Д-р Тестар подозира, че битката е енергоемка дейност, която генерира повече телесна топлина и представлява по-голяма опасност за тези животни, отколкото ако "просто ме е грижа по-малко дали друга маймуна е близо до мен или не".

Макаците се събирали в по-големи групи на тънките ивици сянка в сравнение с навиците им отпреди бурята. Макар някои маймуни да не се качили на влака на мира, придържащите се към агресията били по-склонни да платят висока цена. Общата смъртност на популацията на макаците не се променила след урагана, но маймуните с по-приятелски отношения имали 42% по-малък риск за смъртност, тъй като било по-малко вероятно да страдат от топлинен стрес, отбелязва "Ню Йорк таймс".

Дали други животни също могат да реагират на екологични катаклизми чрез коригиране на социалните си норми, "ще зависи много от вида и контекста", казва д-р Тестар. Има обаче граници. Хората също са склонни на това, но ако ресурсите станат твърде оскъдни, хората могат да се впуснат в подобна на "Лудия Макс" антиутопия на жестока конкуренция. "Има надежда, че ще се обединим, за да накараме нещата да работят, вместо да се караме, продължава изследователят. Но това е голяма спекулация."