В Судан войната на двама обгрижвани от Русия генерали е извън контрол
Най-голямата хуманитарна криза в света се върна в медиите напоследък с кадрите с милиони суданци в лагери и риска въоръжените сили на фактическия лидер на Судан Абдел Фатах ал Бурхан да загубят от паравоенните Сили за бързо реагиране (RSF) на Мохамед Хамдан Дагало Ел Фашер, последния голям град в Дарфур, който контролират.
С болезнения спомен за геноцида от началото на века, който събеседници на "Дневник" съживиха с предупреждения за риск историята да се повтори в последните дни, Дарфур, където клането на неарабски общности така и не доведе до съд и присъда, отново буди безпокойство. Рискът от отцепването му се обсъжда от наблюдатели от седмици.
Войната, в която армия не успява да надвие внушителна милиция, обаче може да даде далеч по-обезпокоителни резултати. Възможно е никой, нито дори Бурхан и Дагало, да не може да спре конфликт на 14 месеца, подхранван щедро (и то в двете посоки) от страни като Русия.
Какво ще стане с войната и какво очаква суданците?
Геноцидът като оръжие
Войната не е нищо ново за Судан. Кървава гражданска с до 2 млн. жертви (голяма част уморени от глад) и продължила 2 десетилетия (1983-2005 г.) направи от най-голямата държава в Африка две отделни: Судан и Южен Судан, с референдум през 2011 г. и допринесе за събитията в Дарфур. След нея напрежението не спря; Народното движение за освобождение на Судан (SPLM), сражавало се с Хартум, се превърна в партията на властта в Южен Судан; клонът му, останал в Судан, формира Народно движение за освобождение на Судан - Север (SPLM-N) в щатите Сини Нил и Южен Кордофан. И то се разрои. Първо през 2017 г. се разпадна на две части, воюващи помежду си и срещу властта. Началото на войната с Дагало ги прати на противоположни страни на барикадата. Бурхан "спечели" едната фракция, назначавайки лидера ѝ, Малик Агар, за свой заместник в управляващия Суверенен съвет.
През повечето време на гражданската война Омар ал Башир бе президент. Тъкмо режимът му бе създал от арабски общности милициите "Джанджауийд", отговорни за избиването на хиляди представители на неарабски общности в Дарфур в началото на века. RSF, формирана през 2013 г., е техен пряк наследник. В лицето на Бурхан, чието издигане в йерархията бе започнало по това време, и на Дагало, по произход от неарабското племе ризейгат и свързван с убийства на цивилни в Южен Дарфур през 2004 г. и по-късно в областта (вече като създател и ръководител на RSF), имаше силен апарат за сигурност, туширащ броженията. Въпреки (или тъкмо защото) известната вътрешна конкуренция в апарата.
Свали го армията през 2019 г. Последвалите протести доведоха до съставяне на власт, в която армия и цивилни трябваше да делят властта. Така и правеха - до октомври 2021 г., когато военните си я върнаха цялата. Бурхан оглави Суверенния съвет; Дагало направи свой заместник.
Почти превзета столица, оръжия, етнически искри: Судан пропада в бездната
Докато отново едната част не пожела да надделее. Опитът RSF да бъде формално инкорпорирана в силовите структури прерасна във война. Интересите на RSF в Дарфур, семейния бизнес в златодобива (където Мохамед Хамдан Дагало работи с брат си Абдуррахим), връзките с "Вагнер" и милиции в Чад бяха заложени на карта. Така започна битката за власт на двама генерали.
В сложната мозайка на населението в Дарфур, където арабски и неарабски племена помнят събитията от 2003 г., някои застанаха до RSF. Сред неарабските в този регион от пет щата и в общности другаде в Судан някои се обърнаха срещу Дагало. Влиятелният губернатор на Дарфур, известен като Мини Минауи и воювал с властта до знаково споразумение от 2021 г. (подписано от цивилно-военното правителство), заговориха за хващане на оръжие срещу RSF. Минауи стана известен като водещ глас на съпротивата срещу Дагало. В началото на месеца сблъсък на силите му с RSF на либийска земя напомни за риска от преливане на конфликта.
Минауи е от племето загауа; заедно с масалит и фур за тях са опасенията, че геноцидът от 2003 г. може да се повтори. За този риск разговаря миналата седмица с "Дневник" и запознат с процесите в Судан събеседник, получил съобщение от масалитите .
За много от случаите след геноцида през 2003 г. изобщо нямаше съд и присъда; нямаше правосъдие на прехода. Натрупваната враждебност между етническите групи остана, каза за "Дневник" Хагер Али, изследовател в мозъчния тръст German Institute for Global and Area Studies (GIGA). "Дори докато опитваха да договорят повече възможност за представителност, средства за репарации, за реинтеграция, политическо участие в обществото. Това не се случи."
Рискът от геноцид се завръща в най-тежката хуманитарна криза в света
Защо би било нужно за която и да било страна да повтаря историята? Възможно обяснение:
От стратегическа и тактическа перспектива, да извършиш геноцид срещу цивилните, служи само за да се превърне Дарфур в отровно хапче за Суданските въоръжени сили и да разберат, че няма какво да спечелят тук. По-добре да се оттеглят, няма какво да се спаси. Ние сме тук и действаме, защото можем.
Защо войната е извън контрол
Този конфликт обаче не е племенен; всяка фракция действа според съображенията си. "Динамиката на войната е много необичайна, тъй като основните сили в конфликта, Суданските въоръжени сили и Силите за бърза подкрепа, са две части на един и същи апарат за принуда, в който и двете сили имаха допълваща се, но и ясно разделена специализация", пише Хагер Али на сайта на GIGA през февруари.
Ако в гъсто населения Хартум този конфликт изглеждаше като пат в първите месеци, то успехите на RSF на юг в Гезира и другаде от миналата есен насам промениха възприятията. В доклад за GIGA през февруари Али описа победата за RSF като "реалистична възможност". Днес приближава ли се моментът, в който ще е неизбежна? "Още не бих казала неизбежна", отговаря. "Но RSF все повече се окопава в регион, където разполага с предимство, мрежа, ресурси, близост до доставки на оръжия. Овладяването на Дарфур няма да е важно щолкото това на Хартум. Армията обаче може да се откаже от Дарфур; това на практика би прехвърлило сили и на двете към столицата, а това би подпомогнало патовата ситуация: там "имате нещо като съвременна окопна война, днес една страна печели блок, другата губи улица, но нямате драматични обрати".
"Ролята на RSF в Дарфур досега никога не се е претворявала в същата политическа тежест в Хартум, каквато имат Суданските въоръжени сили, които всъщност участват в управлението", каза още тя.
За "Дневник" ръководителят на бюрото за Судан в европейската хуманитарна служба вече разказа как хуманитарните организации на терен преговарят с местните играчи, не само с Бурхан и Дагало, за достъп. Преди няколко месеца Хагер Али написа в цитирания доклад, че "SAF и RSF вече може да не могат да прекратят насилието, тъй като командните структури в и между силите са ерозирали."
Означава ли това, че войната се изплъзва от контрол? "Мисля, че вече е извън контрол", отговаря тя. "Когато писах доклада, беше заключение на база8та на геоданни за конфликта, и на базата на познанията ни как се държат фракциите, как работят командните структури. Беше вярно и през февруари.
Просто защото RSF няма същото обучение като армията. Те се състоят от регионални фракции на милиции, които може да контролират тази олица, този блок. Понякога трябва да делегирате или "възлагате на външен актьор" капацитет за конфликт. Задачата е като да събирате заедно много фракции в една. А това прави контрола върху тях сложна задача.
С други думи, войната не може да бъде спряна? "Да, заради разминаването между политиката на национално ниво и местните реалности", казва тя. А "много местни фракции ще виждат шанс да преобразят политическия пейзаж и това се наслагва върху борбата между армията и RSF, която може да стане по-маловажна в даден щат, отколкото е в Хартум. Не можете да решите конфликта по еднакъв начин навсякъде, тъй като има различна динамика в отделните части на страната."
Пламък, поддържан (и) отвън
Чуждата намеса в Судан, макар и само отчасти, напомня на тази в Либия; тогава имаше и официални чужди сили на терен за нещо, наричано от някои експерти "извънтериториална война". Има обаче и разлики.
Зад Бурхан застанаха Саудитска Арабия и Египет, но фактическият управник на Египет с времето се сближи с Иран и Русия. Същата тази Русия е обвинявана, редом с Обединените арабски емирства, че ръоръжава Дагало (което настойчиво отричат). Москва, твърдят наблюдатели, играе и с двете страни, включително защото иска да отвори база на брега на Червено море, където армията премести щаба си при пламването на столичния мегаполис. Наемници от Чад помагат на RSF.
Оръжейното ембарго, наложено от ООН, видимо не дава плодове (нито, засега, приетата от Съвета за сигурност резолюция за край на сраженията за Ел Фашер миналата седмица). Би Би Си разгледа преди месеци наличните доказателства, че ОАЕ и Иран захранват двете страни - например с дронове "Мохаджер" или версия на "Абабил" от Техеран или с продукция на Емирствата, проследена от доклад на ООН на базата на данни за полети с оръжия до Дарфур и други части на Судан.
Според Би Би Си наблюдатели иранските дронове са помогнали за изтласкването на RSF от части от столицата. Всички чужди играчи заедно допринасят за потока оръжия, нужен за захранване на войната; за ЧВК "Вагнер", ребрандирана в последните месеци като "Африкански корпус" след смъртта на Евгений Пригожин, и оттам за самата Русия (вече и официално взела го под крилото си) това е и по-различна възможност.
"Русия получи много по-голямо присъствие в Нигер, в Буркина Фасо и Мали, проправя си път и в Чад. Има присъствие в Либия и хъб в Централноафриканската република. Судан е още едно парче от пъзела и част от стратегията за достъп до Червено море."
Ако "Вагнер" сравнително лесно застана на страната на RSF още в началото на конфликта (когато другите още внимаваха да не заложат на губещия), това бе повече заради съществуващите отношения с Дагало в Дарфур, търговията със злато и обучаването на RSF. Бизнесът на Хамдан и Абдуррахим Дагало бе част от кръвоносната система на "Вагнер", мрежата, която Русия все още абсорбира. Година след бунта, между целите на "Африканския корпус" и Русия, изглежда, има симбиоза.
Пригожин бе нужен в Африка и Русия трудно ще го замени
"Вагнер" е изключение, защото работи с Дагало заради собствените приходи, а и това е изгодно на Русия, нуждаеща се от златото в усилията да се отвърже от долара."
Връзките с Дагало обаче вече не стигат на Русия; не и докато тя участва в сложната битка за влияние в Червено море, въвличаща и ОАЕ, Турция, САЩ, Китай. Впрочем руският президент Владимир Путин разговаряше още със сваления си колега Омар ал Башир по темата.
Впрочем през 2020 г. имаше сведения, че в Бурхан е против базата в Червено море, а Дагало приема идеята. След пътуване до Москва през юни обаче представител на Бурхан, срещнал се с Путин, каза, че съгласието за базата зависи от доставката на оръжия.
"Русия играе с двете страни по различни причини", обяснява Хагер Али. "Едната страна е достъп до Червено море, другата - достъп до злато."
Причината Русия да се нуждае и от Силите за бърза подкрепа, и от Суданските въоръжени сили е, че те могат да изпълнят различни неща. Могат да служат на Русия в интересите ѝ в търговията и трафика на злато и оръжия. Но искат и военна база на Червено море и да продължат да имат купувач на оръжия, Русия има нужда да продължи да се финансира чрез износа си.
На Русия "още ѝ трябват официалните канали, затова работи и със Суданските въоръжени сили", заключава Хагер Али.
Издирван за геноцид предложи на Путин да открие военна база в Судан
Задънена улица за всички
Цената на излизащата извън контрол война плащат суданците, а международната общност засега изглежда безсилна. Причините се оказват много, изброени в цитирания и други доклади:
- сблъсъкът на геополитически интереси;
- разнообразието от дипломатически инициативи за решаване, вместо усилията да се фокусират;
- споменатата ситуация на бойното поле, налагаща усещането, че няма да има пат;
- местните специфики - "може би ви трябва различен подход в Дарфур, в Гезира, в северен Судан", добавя Хагер Али;
- проблемът с "горещия картоф":
Судан е част от Арабската лига, Африканския съюз, IGAD и това прави възможна играта на горещия картоф – прехвърляте отговорността за страната към другия, това размива отговорността и усещането за спешност, защото си казвате, че следващата организация ще се погрижи.
При такива конфликти миграцията - при мисълта за африканци, бягащи на север - обикновено разпалва въображението в европейското публично пространство повече от възможните решения. Всъщност и в този конфликт мнозина предпочитат дома си под риск от обстрел, отколкото да избягат. Избралите второто остават близо до родината.
Оценяваме интереса към Судан. Чувстваме, мислим и сме убедени, че много повече трябва да се направи в тази посока. В новините в Европа винаги говорим за другите два конфликта, които, разбира се, са важни. Но е важно и в Европа, в България, както и другаде, да се говори повече за кризата в Судан.
Около 2 млн. са в Египет, Чад, Южен Судан и Централноафриканската република. В Либия 136 хил. суданци са една пета от всички чужденци; към април 1200 души прекосяват дневно, според USAID. Десетки хиляди, много от тях висшисти, стигат до Уганда, 2000 км южно от Хартум, основно през опасната Демократична република Конго.
Чад се напълни с неформални лагери, докато прииждащите търсят подслон. Властите споделиха ресурсите си още преди да дойдат хуманитарните агенции, но "дори само броят на пристигащите е огромен", казва за "Дневник" Фейт Касина, говорител на ВКБООН за Източна Африка. "Хиляди все още бягат, всеки ден. (Искат да са - бел. ред.) близо до Судан. Основната им надежда е да се приберат, щом конфликтът свърши", продължава.
Някои впрочем се прибират: тъкмо по данни на ВКБООН са над 500 хил. "Дори бих казал, че повече хора се връщат в Судан от други райони към Хартум", коментира Александър Кастеяно. "Да, често чуваме това, тъй като хората напълно са загубили поминъка си. Нямат повече финансови ресурси в някои райони."
В някои лагери е трудно хората да бъдат регистрирани или не получават достатъчно помощ. Затова предпочитат да се приберат. Поне имат къща, не плащат наем.
А вижда ли ВКБООН опити на каналджиите да тласнат разселени към Средиземноморието или други региони? "Нямаме ясни данни за каналджийство", казва Касина. "Но продължаваме да разговарям с общностите за това, чрез лидери на общностите бежанци, защото искаме да им помогнем."
Но ако няма решителен международен тласък за край на конфликта, е много вероятно хората да бъдат принудени да осъществяват тези опасни пътувания, защото искат да оцелеят.
Кастеяно от ЕСНО отговаря директно. "Имаме все повече информация за суданци, които дори влизат в Либия и се излагат на риск да станат жертви на трафик на хора и да ги поведат към Средиземноморието, с риск да умрат в морето. Това е ясно."