Най-малко 23-ма (при петима само вчера следобед) са загиналите на последните протести срещу текста, който би увеличил данъците върху хляба, памперсите, митата на редица (жизненоважни) вносни стоки като яйца, върху ползването на интернет и телекомуникации и редица други. Близо 300 са ранени по оценки на активисти и парамедици. Руто, дошъл на власт като "човека от улицата", издигнал се от нищото, нарече това "волята на народа" след един от най-кървавите дни в съвременната история на Кения. Правото на държавата да изпрати армията в помощ на полицията ще трябва да се защити във Върховния съд, който преди няколко часа го оспори.

Срещу текста имаше две основни критики на излезлите с черни тениски и вувузели по улиците на Найроби. Едната бе, че животът рязко ще поскъпне и че ще платят висока цена за събирането на 2.7 млрд. долара годишно от хазната.

Руто обещаваше тъкмо обратното, когато бе избран през 2022 г., и то в страна, където коронавирусната криза и войната в Украйна само задълбочиха неравенствата и направиха живота още по-труден, особено за младото население. Безредици заради влошаващия се стандарт станаха причина за смъртта на десетки кенийци миналата година.

Другото е разкошът, който виждат кенийците у властта. Това бе и причината Руто да обяви днес режим на икономии за управляващите. И то след като последната вълна болезнени реформи - кабинетът му повиши здравните и пенсионните вноски, премахна субсидиите за гориво и оскъпи електричеството - засегна болезнено населението.

Съображенията на властта, че мерките са жизненоважни за овладяване на дълга, не се приемаха еднозначно от опозицията, бизнеса и гражданското общество, където мнозина се опасяваха, че по-високите данъци ще са спирачка за бързорастящата икономика, за инвестициите и за производството, а то е сред секторите, предлагащи възможни решения за справяне с безработицата.

Същевременно допреди часове Руто настояваше, че мерките са крайно необходими. "Няма да управлявам фалирала страна. Ще живеем според възможностите си", каза президентът през май. Дългът на шестата по големи африканска икономика се споменаваше като проблем още в хода на кампанията, която Руто спечели. Придишният президент, Ухуру Кениата, продължи в същия дух и помогна да се удвои икономиката за 10 години на власт, но не можа да реши проблема кой ще плати сметката за политиките му на развитие - от които кенийците иначе отчаяно се нуждаеха. Избраникът на Кениата, Райла Одинга, обещаваше да предоговори заемите на Найроби. След днешния ден задачата се оказва още по-трудна.

Дългът на Кения към началото на юни бе 80 млрд. долара - около три четвърти продукт на страната. Само за лихви според цитирания доклад отиват около 27% от постъпленията в хазната. Това е повсеместен проблем в Африка, където, по оценка на "Ню Йорк таймс", над половината от хората на континента живеят в страни, харчещи повече за лихви по кредити, отколкото за здравеопазване и образование.

В случая на Найроби повод да се вземе дълг в началото на века е нуждата да се покрият разходите за инфраструктгурни проекти / пътища, жп линии, ядовири, електрификация. Комбинацията от пандемията, войната (повишили цените на храните) и опустошителните наводнения тази пролет причиниха сериозни загуби на земеделска земя, унищожиха инфраструктура и разселиха хиляди. Две години по-рано суша остави 4 млн. кенийци завсими от помощи - в страна с население 54 млн. души.

В случая голяма част от дълга (37.4 млрд. към 2022 г.) е към Световната банка - 11.1 млрд. долара - а едва 6.7 млрд. са към Китай. За да обслужва плащанията си, Кения трупа нов дълг (при викохи лихви), за да покрива навреме стар. Международният валутен фонд, на който страната също дължи няколко милиарда, и Световната банка искат реформи за облекчаване на бремето и допълнително финансиране в трудни времена, но в замяна изискват реформи; повишаване на данъчните приходи са само част от тях.