След като иранският президент Ебрахим Раиси загина при катастрофа с хеликоптер на 20 май, иранското правителство трябваше да насрочи предсрочни избори, за да избере нов президент.

Режимът одобри шестима кандидати за президент да участват в изборите на 28 юни. Това включва четирима хардлайнери, един центрист и един реформист.

Основната конкуренция се очаква да бъде между двама хардлайнери и реформисткия кандидат. Един от хардлайнерите е Саед Джалили, секретар на Висшия съвет за национална сигурност на Иран от 2007 до 2013 г. Той вероятно ще получи подкрепа сред идеологически сходни сегменти от обществото.

Другият хардлайнер, Мохамад Багер Галибаф, настоящият председател на парламента, също се надява да осигури гласовете на поддръжниците на режима. Спекулира се, че един от тези кандидати може да се оттегли в полза на другия.

Единственият кандидат-реформатор Масуд Пезешкиан, който в момента е депутат, се стреми да съживи социалния капитал на т.нар. реформаторски лагер. При администрацията на бившия президент Хасан Рохани от 2013 г. до 2021 г. реформистите не успяха да изпълнят обещанията си и постепенно се присъединиха към центъра на властта, където остават.

Всички кандидати, включително Пезешкиан, подчертаха ангажимента си да се придържат към политиката, наложена от върховния водач аятолах Али Хаменей. В резултат на това въпросът кой ще спечели е загубил реално значение.

По-належащият въпрос ще бъде избирателната активност. Последните парламентарни и президентски избори отбелязаха по-малко от 50% избирателна активност, най-ниската от революцията през 1979 г. Лидерите на Иран бяха изправени и пред множество национални протести през последните години.

Така основната цел на духовенството е да насърчи общественото участие в изборите тази седмица и да възстанови легитимността си.

Това може да е трудна задача. Според проучване, проведено от Иранската студентска агенция за социологическо проучване, 73% от участниците съобщават, че не са гледали първия телевизионен президентски дебат на 18 юни. Агенцията също така отбелязва, че само 18.5% от анкетираните са казали, че следят сериозно изборните новини.

Тази липса на ангажираност създаде странна ситуация през последните седмици. За да повишат избирателната активност, иранското ръководство и одобрените от него кандидати използват социални мрежи, за да се опитат да взаимодействат с иранците - въпреки факта, че всички основни западни платформи на социални мрежи са блокирани в страната.

Иранското правителство блокира западни платформи като X (бившата "Туитър"), "Инстаграм", "Фейсбук", "Уотсап" и "Телеграм" поради потенциала им по време на протести за подклаждане на по-големи безредици.

Около 80% от хората обаче използват виртуални частни мрежи (VPN), за да заобиколят ограниченията.

Много ирански служители сами са активни на тези ограничени платформи. Например Хосейн Далириан, говорител на Иранския национален център за киберпространството, орган в основата на интернет цензурата в Иран, написа наскоро в Туитър:

Междувременно официалната информационна агенция IRNA се застъпи за повишена онлайн активност, като подчерта факта, че има "31 млн. активни (ирански) потребители" в "Инстаграм". Той също съобщава и че "летаргията" е довела до недостатъчна ангажираност с изборните новини в социалните мрежи, по-специално в "Инстаграм".

На фона на нарастващата загриженост на правителството относно ангажираността на изборите, някои от кандидатите значително засилиха присъствието си в блокираните платформи, за да се опитат да достигнат до обикновените иранци. Таблица по-долу показва колко публикации са направили шестимата кандидати в X от 10 до 23 юни:

Повечето от тези кандидати преди това са подкрепяли интернет цензурата, а това подчертава парадокса в стратегиите им за кампания. Например през февруари Джалили се застъпи за по-строги ограничения в интернет, като предупреди, че без смели действия "страната ще понесе щети".

И все пак кампаниите сега стратегически използват социалните мрежи, за да подчертаят проблеми, които вероятно ще предизвикат отзвук у по-младите избиратели. Например, всички те изразиха съпротивата си срещу това моралната полиция да налага това жените да носят хиджаб на обществени места. Те също така, лицемерно, се позиционираха като защитници на свободата в интернет.

Джалили, например, изрази в Х "възхищението си от активните потребители на киберпространството" и описа онлайн платформите като "ценна възможност, която не трябва да се изоставя".

Реформисткият кандидат Пезешкиан обеща да "освободи интернет" и "да се противопостави на цензурата", като същевременно внимава да спазва линията и да поддържа вярност към Върховния водач. Той също така осъди използването на "насилие" срещу жени без хиджаб.

По същия начин Галибаф така смело заяви, че интернет цензурата е неоправдана, като се има предвид, че "използването на VPN е достигнало 67%". (Не беше ясно откъде идва статистиката му.)

Тези изявления разкриват пресметнато усилие кандидатите да се харесат на младите и да отвърнат на нарастващото търсене на социална и политическа промяна от страна на младите и по-широката общественост. Наред с официалните профили на кандидатите, широка мрежа от поддръжници популяризират и разказите им в X, "Инстаграм" и "Телеграм".

Въпреки тези усилия обаче обществената ангажираност остава ниска. Базирана в Техеран компания за анализ на данни съобщи на 23 юни, че по-малко от седмица преди изборите обществената ангажираност онлайн е "много далеч" от това да създаде жизнеспособна предизборна атмосфера.

Тази постоянно ниска ангажираност предполага, че избирателната активност ще остане значително предизвикателство за духовенството. При тези условия отчетена висока избирателна активност в петък би била или удивително развитие, или изфабрикувано твърдение.