Трябва ли САЩ да сменят президента си най-вече защото Джейсън Милър си свърши добре работата през последните седмици?

Кой, по дяволите, е този?

Милър е старши съветник и стратег на кампанията на Доналд Тръмп, успя някак да го дисциплинира, подготви го за първия пряк дебат с Джо Байдън и си осигури резервен вариант с масирана артилерийска подготовка, че президентът е сенилен 80-годишен старец, на който CNN толкова симпатизира, че дори републиканецът да се представи по-добре, ще обявят за победител опонента му само защото се е задържал на крака 90 минути.

Не се наложи да се активира План Б, защото според много издания в САЩ, и не само там, демократите са се паникьосали от слабото представяне на Байдън. Появиха се спекулации, че той трябва бързо да бъде сменен като кандидат и да се отиде в Белия дом с настояване да се оттегли. Или да убедят първата дама Джил Байдън да го вразуми, докато му търсят заместник.

Самият Байдън бе попитан след снощния дебат дали би напуснал надпреварата, ако и Тръмп го направи. Той отговори, че няма подобно намерение.

Дебатът беше необичайно рано - около 4 месеца преди вота, което оставя известно време за маневри. Цялата тази драма може да бъде овладяна през уикенда от предизборния екип на президента, партийното ръководство и особено от ключови демократи, водещи силни кампании по щатите за сенатори и губернатори, когато страстите се охладят. Или обратното - да се дистанцират от президента, защото е политическо бреме за тях.

Има не един силен политик от тях - а е вероятно да се ангажират няколко - да поеме посланията и да оборва Тръмп и адютантите му. Това би разтоварило Байдън частично от физически изтощителните появи през лятото и би преместило и фокуса на битката - не Байдън срещу Тръмп, а Демократическата партия срещу Тръмп. Деликатният момент е, че американците все пак избират лидер за Белия дом, а не организация в Овалния кабинет.

Какви са вариантите, ако положението на Байдън стане невъзможно? (Те впрочем важат и за републиканците, ако Тръмп се оттегли по някаква причина или не може да довърши кампанията.)

Конституцията не дава ясен отговор за такъв сценарий. Партиите също нямат структура и процедури да вземат такова решение. Особено след като и двамата са събрали преди месеци гласовете на достатъчно делегати за партийните конгреси и формалното им номиниране там. Демократите имат малко повече време, защото конгресът им в Чикаго е на 19-22 август, но при снемане кандидатурата на президента времето дотогава и самото събитие ще са пълни със сътресения, множество турове с гласуване на делегатите и Бог знае колко задкулисни срещи в хотелите за лобиране.

Дори да се случи фантастичният сценарий с определяне на различна номинация (в наши дни се случва какво ли не, защо не и това), новият претендент ще има невъзможно малко време. Ще трябва за два месеца и половина да съхрани единството на партията, да намери спонсори и да разгърне кампания. В същото време Тръмп вече ще работи на пълни обороти след републиканския конгрес на 15-18 юли.

.

Останалите имена, които веднага се завъртяха, са на трима губернатори, лоялни на президента:

Камала Харис изглежда естественият наследник, но популярността ѝ не надхвърля 40% (според анализаторите от FiveThirtyEigh) и при една потенциално разделена партия тя може да изгуби състезание с Тръмп.

И това не е всичко. Друга зона на неизвестни е какво се случва, ако президентът вече е номиниран и се оттегли след конгреса в края на август. Тогава отговорността пада на Джейми Харисън, председател на Демократическата партия. Той ще трябва да се консултира с губернатори и конгресмени от партията, преди да предложи име. Резултатът ще даде отговор на губернатор Тим Уолц, ръководител на Асоциацията на губернаторите демократи, кой би заменил Байдън.

В историята има прецедент - през 1972 г. номинираният от конгреса за вицепрезидент сенатор Томас Ийгълтън се оттегля преди изборния ден. Националният комитет на демократите има власт да посочи наследник и това е посланик Сарджънт Шрайвър.

Ако тази ситуация се повтори, ужасяващо краткото време е голяма пречка за краен успех. На 20 септември започва ранното и дистанционно гласуване в Минесота, а на военните по света се изпращат бюлетини, за да посочат своя кандидат. Може да се окаже, че те гласуват за човек, който не е в състезанието. В Минесота през 2002 г. около 25 хил. избиратели гласуваха за сенатора демократ Пол Уилсън, преди той да загине в самолетна катастрофа. Върховният съд на щата каза, че гласовете му не се прехвърлят към новия кандидат на демократите и избирателите трябва да си поискат нови бюлетини и да ги пуснат в деня на гласуването в урните.

В процедурата има още два критични момента: между изборния ден и събирането на делегатите (електорите) от щатите за потвърждаване на резултата през декември и между това гласуване на Избирателната колегия (с потвърждаване на вота от Конгреса на 6 януари) и встъпването в длъжност на 20 януари. Във втория случай поне е ясно какво се случва съгласно 20-ата поправка в конституцията - президент автоматично става избраният за вицепрезидент, той или тя, заставащ на стъпалата на Капитолия, за да положат клетва.