Франция е най-близо до създаването на крайнодясно правителство от Втората световна война насам, като антиимигрантският "Национален сбор" (RN) печелеше високи позиции в социологическите проучвания преди първия тур на предсрочните парламентарни избори в неделя.

Президентът Еманюел Макрон ще остане на поста след парламентарните избори. Но той ще трябва да предложи на парламента министър-председател от партия или коалиция с най-много места в Националното събрание, независимо от това колко различни са техните политики от неговата собствена.

Ето някои от ключовите партийни фигури в кампанията, която продължава с втори тур на 7 юли:

28-годишният Бардела с вталени костюми и италиански корени е отгледан от майка си в социални жилища в суровите условия на северните предградия на Париж, но е посещавал получастно католическо училище.

Произходът му от работническата класа се превърна в момент, който партията "продаваше" на избирателите. "В политиката съм заради всичко, което преживях там", каза той пред вестник "Монд".

Бардела се присъедини към крайнодясната партия на Марин Льо Пен на 16-годишна възраст. Седем години по-късно Льо Пен го избра да ръководи RN на европейските избори през 2019 г. Членовете го избраха за президент на партията през ноември 2022 г.

Закалената в битки Льо Пен и младият и активен Бардела сформираха страхотен политически екип. Бардела използва акаунта си в TikTok, който има 1.7 милиона последователи, за да привлече по-млади гласоподаватели, информиращи се от социалните медии.

Двамата разшириха привлекателността на партията отвъд нейните исторически крепости по средиземноморското крайбрежие и северния "ръждив пояс" на бивши индустриални центрове, представяйки я като защитник на семейните доходи, работните места и френската идентичност.

Бардела представя себе си като потенциален "премиер за покупателната способност", като обещава да намали ДДС върху електроенергията и горивата и да премахне данъка върху доходите за хората под 30 години. Опонентите му казват, че му липсва професионален опит, тъй като е влязъл в политиката твърде млад и че икономическите му планове са нереалистични.

На 35 години Габриел Атал стана най-младият следвоенен министър-председател на Франция, когато Макрон го назначи през януари. Понякога наричан "бебето Макрон", Атал е изправен пред трудната задача да спаси президентството и политическото движение на своя шеф.

Недоволните избиратели в цялата страна пренасочват подкрепата си към крайната десница и нов ляв съюз в проява на гняв срещу политиката и личността на Макрон, като президентът често се възприема като арогантен и откъснат от ежедневните трудности на народа.

Атал е първият открит гей министър-председател на Франция.

Политическият му възход при Макрон е шеметен. След като се присъедини към Социалистическата партия на 17-годишна възраст, той стана известно име във френската политика, след като беше назначен за говорител на правителството по време на пандемията от COVID-19.

Атал продължи да служи като министър по въпросите на бюджета и прекара няколко месеца начело на министерството на образованието, преди Макрон да го направи ръководител на правителството в опит да парира крайната десница.

Първият ход на Атал като министър на образованието през 2023 г. беше да забрани мюсюлманската абая в държавните училища, с което си спечели популярност сред консервативните гласоподаватели, въпреки че идва от левицата.

Няма нито един очевиден претендент за министър-председател отляво, където широк кръг от партии са сформирали Нов народен фронт (NFP) в опит да обединят сили срещу RN. От NFP не казаха и кого биха избрали за министър-председател. Ето някои от най-известните му фигури:

72-годишният Меланшон е неизменна фигура във френската лява политика от десетилетия и е заемал министерски постове в минали правителства, когато е бил член на Социалистическата партия.

Той се кандидатира за президент през 2012, 2017 и 2022 г., подобрявайки резултата си всеки път. Стана трети през 2022 г., точно зад крайнодесния лидер Марин Льо Пен. Макрон спечели тези избори.

Пламенен оратор, Меланшон е една от най-нееднозначните фигури във френската политика, ентусиазиращ и ужасяващ избирателите с необузданите си предложения за данъци и разходи, реторика за класова война и противоречиви външнополитически позиции, особено по отношение на Газа. Критиците го обвиняват в антисемитизъм, който той отрича.

44-годишният Глюксман оглави кандидатската листа на социалистите на европейските избори този месец. Той получи близо 14% от гласовете, точно зад алианса на Макрон. Това се смяташе за знак за съживяване на партия, която управляваше Франция през последните десетилетия, но наскоро беше изпаднала в забвение.

Син на философ, Глюксман посещава престижни училища и има кариера в журналистиката и радиото, преди да поеме в различни посоки, включително да бъде съветник на тогавашния грузински президент Михаил Саакашвили.

Той се застъпва за силна европейска подкрепа за Украйна в нейната съпротива срещу руското нашествие.

55-годишният Берже е бивш ръководител на един от основните профсъюзи във Франция, умереният CFDT. Той има опит в заемането на силна опозиция срещу крайнодясната RN.

Берже каза, че не иска да бъде министър-председател, но други отляво изкараха под прожекторите името му, като казаха, че той може да бъде обединяваща фигура и популярна алтернатива на Меланшон.