Шокиращите предсрочни избори на президента Еманюел Макрон разтърсиха още при обявяването им пазара на облигации във Франция, най-големият в еврозоната, тъй като едно силното представяне на крайнодесните и левите партии в проучванията на общественото мнение засили опасенията за фискалната устойчивост на страната.

След първия тур пазарите малко се успокоиха пред перспективата, че националистите постигат историческа победа, но може да не постигнат мнозинство и да са принудени да орежат плановете си за повече бюджетни разходи. Намаля и рисковата премия за френските облигации, поне до вечерта на 7 юли, когато ще има повече яснота след балотажа.

По-рано през юни рисковата премия, която Франция плащаше за дълга си нива, наблюдавани последно през 2012 г., т.е. по време на дълговата криза в еврозоната. Въпросът е колко повече сътресения могат да предизвикат изборите на пазарите на облигации.

Ето кой държи държавния дълг на Франция, което е ключът към това как пазарите могат да реагират на евентуални по-нататъшни политически сътресения:

Чуждите инвеститори притежават около 50% от общия държавен дълг на Франция. Това е много повече от около 28% в Италия, 30% в САЩ, 40% в Испания и 45% в Германия, според данни на Barclays и Министерството на финансите на САЩ.

Чуждестранните инвеститори "се знае, че са доста нестабилни. Винаги, когато има проблеми, те се измъкват от пазара много, много бързо", каза стратегът от BofA Ержон Сатко. Високият дял на чуждестранен контрол може да означава, че ще отнеме повече време за успокояване на разходите по заеми на Франция, добави Сатко.

Чуждестранните небанкови инвеститори, независимо дали са мениджъри на активи, пенсионни фондове или хедж фондове, са най-големите купувачи на френски облигации от средата на 2022 г. насам, когато Европейската централна банка започна да повишава лихвените проценти, отбелязва Barclays.

А хедж фондовете - спекулативни инвеститори, които залагат на колебания в цените - представляват малко над 50% от обемите на търговия с френски държавни облигации на електронната платформа Tradeweb в средата на юни, тъй като за първи път станаха доминиращите играчи в държавните облигации в еврозоната.

Голям фокус са японските инвеститори - големи купувачи на чуждестранни облигации, като по-голямата част от европейските им дялове са във Франция.

Обещанията на Льо Пен - вече отложени - да изтегли Франция от Европейския съюз и еврото, разтърсиха пазарите преди седем години. Преди президентските избори във Франция през 2017 г., които Льо Пен загуби от Макрон, японските инвеститори продадоха около 26 млрд. евро френски държавни облигации - което е рекорд, казват от Barclays.

Японската банка Norinchukin заяви, че планира да продаде около 10 трлн. йени (62.6 млрд. долара) държавни облигации на САЩ и Европа, за да спре загубите от залози, които се провалиха предвид по-високи за по-дългосрочни лихвени проценти в чужбина.

Исторически високите разходи за валутно хеджиране увеличават риска от нов кръг от японско разпродаване след стабилни позиции в продължение на 15 месеца, смятат анализаторите на Citi.

Това е добра новина за френските кредитори, трите най-големи от които (БНП, "Сосиете женерал" и "Креди агрикол") отбелязаха спад на акциите си с 9-14%, откакто Макрон обяви изборите.

За да върнат своите инвестиции обратно на нивата отпреди 2015 г., банките от еврозоната като цяло биха могли да купят допълнителни 616 млрд. евро френски дълг в различни класове активи, изчисли BofA в края на миналата година.

По същия начин френските застрахователни компании сега държат 9.5% от дълга на страната, което е спад спрямо 19.7% през 2014 г., според данни на френската агенция за управление на дълга.

Сатко от BofA каза, че има място за местните инвеститори да увеличат притежаван от тях френски дълг. "За тях въпросът най-вече ще бъде да намерят правилния момент.