Американският посланик в Скопие Анджела Агелер се обяви срещу идеята на новия македонски премиер Християн Мицкоски за преговори с България за промяна на условията за вписване на българите в конституцията, вече заложени в рамката за преговори с ЕС.

С думите си посланикът не изключи нуждата от още диалог по спорните теми със съседите, но даде да се разбере, че те трябва да са в рамките на постигнатите договорености. "Надяваме се, че тези стари употреби или терминологии може да бъдат изоставени и съседите, без значение кои, започвайки от Северна Македония, ще могат да водят важни разговори, които ще донесат полза на всички участващи. Надяваме се да видим това."

ВМРО-ДПМНЕ на Мицкоски като опозиция блокираше две години постигнатото между София и Скопие споразумение, на база на предложение на френското европредседателство, позволило Северна Македония да започне преговори, ако впише българите в конституцията си. С него се сложи край на продължил над година и половина спор, след като България наложи фактическо вето на македонските европреговори.

Наблюдатели смятаха, че Мицкоски може да промени позицията си след изборите, щом дойде на власт (тъй като партията му дълго водеше в анкетите пред управлявалите преди това социалдемократи). И след формиране на кабинета обаче позицията му не се променя. Мицкоски упорито настоява, че "френското предложение" (стъпило и на български, и на македонски предложения) е "български диктат" и че условията могат да се предоговорят.

България се назовава поименно във въпросите на интервюиращата Агелер Саня Васич, но не и в самите отговори на посланика. Тя отговаря, попитана дали САЩ насърчават нови македонско-български преговори.

Това стана дни след като новият външен министър Тимчо Муцунски повтори позицията на Скопие, че конституцията на страната може да бъде променена за добавяне на българите, но с клауза промяната да влезе в сила в деня на присъединяване на Северна Македония към ЕС.

Муцунски използва първата си публична проява - на форум в Дубровник - за да каже в края на миналата седмица, че искането на България било неочаквано и всяка година придобивало ново измерение.

Той даде да се разбере, че в тази позиция ВМРО-ДПМНЕ вижда т.нар. гаранции, че "българското" искане за промяна щяло да бъде последното (в действителност то е и европейско, тъй като залегна в преговорната рамка). "Искаме предвидимост, искаме да знаем, че това е последният двустранен въпрос пред нас", каза Мучунски и нарече подобен сценарий "рационален, европейски компромис". По думите му македонците много пъти били свидетели на двойните стандарти на европейските институции, но въпреки това остават проевропейски настроени, съзнавайки, че "няма по-добър вариант".

Откакто кабинетът на Мицкоски пое властта миналата седмица, не е представяна друга идея, която може да формира "преговорната позиция", желана от Скопие преди посещението на министър-председателя в Брюксел. Иззет Меджити от партньора на ВМРО-ДПМНЕ, коалиция ВЛЕН, обяви, че страната разговаря с "международния фактор" за "възможностите да има гаранции, че няма да има нови искания, докато трае процесът".

ВМРО-ДПМНЕ споменаваше идеята за отложено влизане в сила на конституционните поправки още преди да спечели убедително парламентарните избори през май. Тогавашната власт настояваше, че подобна интерпретация на европейската договореност чрез т.нар. френско предложение не отговаря на действителността.

Етническият албански Демократичен съюз за интеграция (ДУИ), станал чрез широката коалиция около себе си водеща опозиционна сила след предаването на властта след изборите, също отправи в почивните дни предупреждение към ВМРО-ДПМНЕ.

На заседание на генералния съвет на ДУИ в Тетово лидерът му Али Ахмети призова за промяна в конституцията, ускоряваща пътя на евроинтеграцията и от която "печелят всички граждани", защото, обратно, "всяко спиране по този път ще има много висока цена", предаде БТА.

Ахмети предупреди и за риска от отделяне на Албания (която върви в пакет със Северна Македония) по пътя към преговорите, за да ги започне, след като многократно бе обявена за готова. Отиде обаче и по-далеч, като намекна за риск от ускорено придобиване на български паспорти от македонците като врата към ЕС:

Коментарите на Ахмети, който поддържа добри отношения с Тирана, следват възмущението, което предизвикаха резултатите от преброяването в Албания.

На фона на рязък спад от 2.8 на 2.4 млн. души спрямо преброяването през 2011 г. общо 7057 души са се обявили за българи в първото преброяване, откакто Албания призна българското малцинство през 2017 г. Според външното министерство броят на македонците не отговарял на действителността, а активистка организация за македонските албанци заговори за фалшифициране на резултата и "груба намеса" на България, без да представи доказателства.

Македонски албански политици коментираха, че няма друг извод при едва 2281 записали се като македонци (при 5512-ма през 2011 г.) и че причината бил натискът македонци да се регистрират като албанци, за да получат български паспорти.