И да е имал Сунак план, два дни преди изборите в четвъртък той не опазва торите от най-големия срив в почти двувековната им история, ако се вярва на проучванията. И то след вота от 2019 г., на който Борис Джонсън донесе на партията 365 от 650 места, най-добрия ѝ резултат от времето на Маргарет Тачър.

Оттогава обаче за един мандат се смениха трима премиери. Решенията на един от тях, съчетани с коктейла от пандемия, война и Брекзит, още отекват в икономиката. Найджъл Фараж - нов играч, който всъщност е стар и който вдъхнови Брекзит, безпрецедентен геополитически поврат в съвременната история на Европа, ще отнеме гласове от торите. Лейбъристите се надяват на най-големия скок и най-добрия резултат, като на изборите през 1997 г., довели Тони Блеър на власт.

Може и да е по-слаб резултат, ако липсата на интрига за резултата понижи активността. Но сигурното, изглежда, е, че лейбъристите се връщат на власт след 14 години, със сеизмичен шок, заплашващ с изчезване най-старата политическа партия във Великобритания, рискуваща да загуби дори райони, където "и дърветата гласуват за торите". Следващият премиер ще се казва Кийр Стармър, пет години ръководил кралската прокуратура, преди да стане депутат, а преди 4 години - да оглави опозицията.

При това, независимо от залога, изборите далеч не предложиха напрежението нито на френската кампания, нито на американските избори. Много медии ги описаха като скучни (въпреки опити да бъде разведрена атмосферата, когато например лидерът на либералдемократиите Ед Дейви скочи с бънджи).

Изглежда, някои избиратели са съгласни. На дебата между Сунак и Стармър в студиото прозвуча въпросът: "Наистина ли вие двамата сте най-доброто, което имаме?" Сунак отговори, че всеки имал избор. Стармър видя шанс да се върне надеждата, без да се правят големи обещания за неизпълнимото.

Размяната на реплики напомни разочарованието на избирателите: този път партиите почти няма какво да им предложат.

Сунак пое властта в несигурен момент, със стабилна репутация на финансовия министър, превел Великобритания през коронавирусната криза и то по време, когато назначилият го премиер Борис Джонсън често се оплиташе в скандали.

При това наследи Лиз Тръс, която с радикални икономически решения дестабилизира икономиката през 2022 г. - не на последно място чрез приемане на "минибюджет" с най-резките данъчни съкращения от половин век за хората с високи доходи при драстично увеличаване на заемите, за да се финансира хазната. След действията ѝ инфлацията надхвърли 11%. Възстановяването отне време; едва в края на май тя спадна до 2.3%, най-ниската стойност от три години.

Кризата задълбочи проблемите на домакинствата с най-ниски доходи, които за които стандартът на живот, според някои оценки, остава 20% под нивата от 2019-2020 г. Цените растат, журналисти разказват как търговски обекти избират да не ги показват на видно място и то не само продаващи стоки за заможни, а и бакалии.

Спадът на инфлацията, пише същевременно цитираният по-горе автор, може да е от малкото успехи, които Сунак може да си припише, макар да е функция по-скоро на намалелия натиск от войната в Украйна и други фактори. Както може да се очаква обаче, цените не падат. "Кризата с разходите за живот създаде нова икономическа реалност във Великобритания, която мнозина от нас не оценяват добре или пред която просто не искат да се изправят."

Така икономиката може още да се възстановява от действията на предшественичката на Сунак и от глобални фактори, но по-малко от две години след промяната на "Даунинг стрийт" погледите, очаквано, са към Сунак. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) наскоро прогнозира Великобритания да се представи най-слабо от всички в Г-7.

Правителството едва ли ще се облагодетелства от новия попътен вятър пред икономиката, очертан от Банк ъф Ингланд и малко по-благоприятен от очакваното от ОИСР: брутният вътрешен продукт е нараснал с 1.8% в първото тримесечие на тази година спрямо последното на миналата, вторият най-слаб резултат в Г-7 след германския, но и най-голям британски растеж от края на 2021 г. насетне. "Твърде късно е, за да помогне на изборите", отбеляза агенция "Ройтерс".

Проблемите пред Сунак не се изчерпват с икономиката. Четири години и половина след формалното излизане на Великобритания от ЕС (1 февруари 2020 г.) трайно сред торите изглежда и разделението по въпросите на миграцията. Рекорден брой хора са пристигнали на британска земя според националната статистика: 745 хил. души легално, около 46 хил. отвъд редовните канали. Увеличаването на пристигащите с лодки (включително албанци) подхрани напрежението сред торите, довело и до разрив с ключови фигури в партията.

Дори мигрантите да не са водещата национална тема в момента (и да провокират повече интерес вдясно), въпросът с пристигащите на острова бе ключов в обстоятелствата, довели до Брекзит. Затова и се очаква към ReformUK да се прелеят гласове на недоволни от миграционната политика. Сделка с Руанда за изпращане на мигранти там, оспорена от Върховния съд, се сблъска и с други препятствия, макар премиерът да настоя, че първият полет с търсещи убежище до африканската страна се очаква това лято. Кийр Стармър обещава да се откаже от сделката, ако дойде на власт.

Приветстваната в партията му като успех Рамка от Уиндзор - пробив за търговските отношения със Северна Ирландия (намираща се на остров Ирландия, зает в по-голямата си част от еврочленка) не се ползва с подкрепата на всички наблюдатели; икономическите им ефекти се оценяват разнопосочно. Лейбъристите същевременно не изключват предоговаряне на отношенията с ЕС - без да подкрепят връщане в блока (за него призовават, и то като дългосрочна цел, само либералдемократите, които няма да вземат над 10% от местата в парламента).

Днес премиерът настоява, че може да спечели изборите, които свика, изненадващо за някои, в края на май. А торите може да ги очаква по-голям срив дори от 1946 г., когато Уинстън Чърчил губи от Клемент Атли, а партията на управлявалия във войната премиер се топи наполовина, до под 200 депутати. Близо 80 години по-късно оценката в някои анкети за спад до 55 депутати изглежда крайна. Една от не толкова крайните, на "Икономист" в партньорство с компанията за проучвания WeThink, обаче не изглежда по-окуражаваща:

Анкета на "Ипсос" за "Файненшъл таймс" сочи, че една трета от избирателите на торите са ги изоставили; 8% ще гласуват за ReformUK, 6% отиват при лейбъристите, 7% не са решили, 9% изобщо може и да не гласуват.

Отливът от торите изглежда значим: част от гласовете отиват за лейбъристите, други за Фараж, трети за либералдемократите.

Красноречиви са позициите на вестниците. "Сънди таймс" за пръв път от 2005 г. не подкрепи торите, които били изчерпани и имали нужда да се възстановят. "Икономист" и "Файненшъл таймс", често описвани като бизнес ориентирани, застанаха зад лейбъристите.

Началото е още по-унищожително: "Изходът от общите избори сега се смята за толкова предизвестен, че аутопсията се прави, докато трупът още се гърчи." Всъщност, продължава авторът, Риши Сунак и Джеръми Хънт (финансовият му министър) взеха някои трудни решения за справяне с пълния провал на Лиз Тръс. Партията се забърка в скандал след скандал, а липсата на капацитет унищожи успешния модел, в който иначе консерваторите, като всяка партия, винаги са могли да процъфтят: като широк съюз, в случая дясноцентристки.

Сунак не си помогна в хода на кампанията. Например когато напусна честванията на годишнината от десанта в Нормандия, където се бяха събрали редица световни лидери и представители, зарада кампанийно интервю.

Най-малко петима кандидати на партията му са разследвани за залози кога ще са изборите, правени на базата на вътрешна информация, точно преди да бъдат свикани през май (и лейбъристки кандидат се оказа замесен, но след като заложил на собственото си поражение).

Завръщането на Фараж бе последната капка за торите. Партията му същевременно бе разтърсена от скандали с коментари от кампанийния ѝ екип, а нейни депутати открито се изказваха много внимателно за Русия, и то в държава, понякога държаща се като най-решителния (повече и от САЩ) поддръжник на Украйна.

Имаше дори коментари за коефициента на интелигентност на хората от Субсахарска Африка, които трябвало да спрат да се държат като "диваци" и "мързеливи" (следваше и една непристойна дума).

Идеите за изход от бъркотията.

Засега не се очертават сътресения във външната политика. Един от най-важните партньори на ЕС и САЩ ще се наблюдава внимателно и отвъд Ламанша, и отвъд океана. Външният министър в сянка (опозиционер, действащ "огледално" на избрания министър, като част от т. нар. кабинети в сянка) Дейвид Лами изложи миналия месец представата си за "прогресивен реализъм" във външната политика: подобряване на връзките с ЕС и признаване на независима Палестина. Последното вече направиха няколко европейски правителства, предимно лявоцентристки, в последния месец; подобна стъпка би завихрила за кратко дипломатическа буря, но в Западна Европа вече не е табу.

Подкрепата за Украйна, оказвана и от Сунак, и от Тръс, и от Джонсън, изглежда "непоклатима" - тази дума употреби и Лами, когато посети Киев в средата на май и увери екипа на президента Володимир Зеленски, че има "нов британски план". В думите им няма изненада: откакто оглави опозицията през 2020 г., Кийр Стармър да разубеди избирателите, че партията е непатриотична, не се интересува от отбрана и би поставила елементи от доминиращото разбиране в САЩ и Европа за геополитиката и сигурността под въпрос (впечатление, което критиците на предишния лидер Джеръми Корбин смятат, че той се постара да остави).

Лейбъристите днес не са под контрола на радикалния Корбин, противник на НАТО, под чийто надзор към партията имаше обвинения в пълзящ антисемитизъм. Приоритетът им обаче не е големият външнополитически обрат, а да овладеят хаоса на острова. Неизвестното е как ще го направят.

Тори и лейбъристи, както обърна внимание сп. "Тайм", така и не се ангажираха с дискусии за бъдещите си политики. Медиите се фиксираха върху анкети, вместо върху въпроса как се решават проблемите. Имаше спорадични идеи. Торите говореха за "национална служба", за младите, намаляване на данъци за пенсионери. Лейбъристите - за ограничаване на времето, в което хората чакат за услуги на здравната служба NHS, за подобряване на отношенията с ЕС и "промяна" (каквотои да означава това).

Общо 14 години на торите, след проблемите от последните пет, приключват, но не заради голям разлом. Брекзит бе най-ярката тема в кампаниите от 2017 г. и 2019-а (и двата вота - свикани предсрочно). Няма голям разлом за бъдещите политики.

Отвъд подобни коментари не е съвсем ясно какво искат партиите. Водещият изследователски мозъчен тръст твъв Великобритания, Институтът за фискални изследвания, публикува доклад, който сравнява програмите на тори и лейбъристи и стига до извода, че предвид мъглявия, общ език за политиките в тях британците са принудени да гласуват в условията на "вакуум в познанието" кой какво би направил.