Ново проучване: Украинският оптимизъм се сблъсква с българския и европейския скептицизъм

Ново проучване: Украинският оптимизъм се сблъсква с българския и европейския скептицизъм

Ново проучване: Украинският оптимизъм се сблъсква с българския и европейския скептицизъм
Reuters
  • Има устойчива обществена подкрепа за доставката на оръжия и боеприпаси в Украйна
  • Но има и разделение за това как ще свърши войната и за целта на европейската помощ
  • Лидерите на НАТО е малко вероятно да намерят вътрешна подкрепа да подпомогнат военните усилия чрез разполагане на войски или увеличаване на разходите за отбрана
  • Мнозинството от украинците (58%) вярват, че могат да постигнат победа на бойното поле
  • В Украйна обаче има големи разногласия за бъдещи компромиси за край на конфликта
След драматичното забавяне на изключително важния пакет от мерки на САЩ за подкрепа на Украйна по-рано тази година, политическата промяна в Европа към популистките партии на крайната десница и неотдавнашното засилване на руските военни атаки срещу критична инфраструктура в Украйна, нов доклад, подкрепен от социологическо проучване в 15 държави (вкл. България) и публикуван днес от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), установи, че не е налице забележим срив на морала в Украйна или промяна в подкрепата за украинските военни усилия сред нейните европейски съюзници.
Изследването разкрива, че докато украинците са убедени, че могат да победят Русия на бойното поле, европейците са по-склонни да вярват, че крайният резултат ще бъде споразумение чрез преговори.
Това важи дори за държави членки на ЕС като Великобритания, Полша и Швеция, най-силните поддръжници на Украйна. Резултатите от проучването също така показват, че в ЕС има преобладаващ консенсус срещу изпращането на европейски войски в помощ на конфликта в Украйна.
Иван Кръстев и Марк Ленард, авторите на "Значението на суверенитета: украински и европейски възгледи за войната на Русия в Украйна", смятат, че разминаванията между Украйна и нейните европейски съюзници може да създадат значителни предизвикателства за световните лидери. Те твърдят също, че сегашното нежелание на украинците да приемат болезнени компромиси, за които европейците вече са изказали оценката си, може да усложни пътя на Украйна към членство в ЕС и НАТО.
Сред важните резултати от проучването на ЕСВП в няколко държави са следните:
  • В цяла Европа има силна подкрепа за увеличаване на доставките на оръжия и боеприпаси в Украйна от нейните съюзници
Тази позиция е най-силно изразена сред отговорилите в Естония (където 74% смятат увеличаването на боеприпасите и оръжията за "добра идея"), Швеция (66%), Полша (66%), Великобритания (59%), Нидерландия (58%) и Португалия (57%). Голям брой също изразяват подкрепа в Испания (45%), Германия (44%), Франция (43%) и Чехия (43%).
Отговорилите в 🇧🇬 България, Гърция и Италия са единствените с мнозинство - съответно 63%, 54% и 53%, - които смятат, че увеличаването на доставките на боеприпаси и оръжия за Украйна от нейните съюзници е "лоша идея".
Само 24% от анкетираните в България смятат, че "увеличаването на доставките на боеприпаси и оръжия за Украйна от нейните съюзници" е добра идея.
  • Повечето европейци не са подготвени да се дават повече средства за отбрана, въпреки войната в Украйна
Само в Полша (53%), Естония (45%), Швеция (41%) и Германия (40%) значителна част подкрепят увеличените разходи за национална отбрана, "дори ако това означава, че трябва да намалят парите в други области като здравеопазване, образование и предотвратяване на престъпността". Но в повечето останали страни преобладаващото мнение (а в Италия, Гърция, Испания и Швейцария мнението на мнозинството) е, че въпреки войната тяхната страна не бива да харчи повече за отбрана.
  • Европейците са категорично против изпращането на войски в Украйна, но не изключват свои военни инструктори и части по границата с Беларус
Това е вярно дори в страните, които са най-решителни по отношение на войната. Във всяка една анкетирана страна мнозинството от населението - от 54% в Швеция до 90% в 🇧🇬 България - се противопоставя на изпращането на войски. Въпреки това европейците обикновено са по-склонни да одобряват участието на техните национални военни по различни начини - предоставяне на техническа помощ на украинската армия или патрулиране на границата между Украйна и Беларус.
  • В Европа нагласите към войната се разделят на три различни групи
  1. "лагерът на справедливостта" - искат Украйна да надделее над Русия
  2. "лагерът на мира" - искат войната да свърши възможно най-скоро
  3. "колебаещите се държави" - останалите по средата
Анкетираните в Естония (68%), Швеция (54%), Полша (50%), Великобритания (46%) и Португалия (42%) са най-склонни да кажат, че "Европа трябва да подкрепи Украйна в борбата за връщане на териториите, окупирани от Русия".
Онези, които смятат, че "Европа трябва да подтикне Украйна към преговори за мирно споразумение с Русия", преобладават най-много в 🇧🇬 България (61%), Гърция (59%) и Италия (57%).
Европейските "колебаещи се държави" включват Франция (30% за борба за връщане на окупираното, срещу 36% за преговори за мирно споразумение), Испания (32% срещу 31%), Нидерландия (36% срещу 31%), Германия (31% срещу 41%), Швейцария (29% срещу 42%) и Чехия (34% срещу 46%).
Ново проучване: Украинският оптимизъм се сблъсква с българския и европейския скептицизъм
Reuters
  • Европейците са скептични относно способността на Киев да победи Русия на бойното поле
Голям брой европейци смятат, че войната ще завърши със споразумение чрез преговори, като респондентите в Гърция (49%), Италия (48%), 🇧🇬 България (46%) и Испания (45%) са най-склонни да поддържат това мнение. От изследваните страни само в Естония преобладава мнението (38%), че Украйна ще спечели войната.
Европейските очаквания за украинска победа обаче скачат средно с 12 процентни пункта при сценария, че страната получава увеличени доставки на оръжия и боеприпаси от своите съюзници, въпреки че в 11 от 15-те страни преобладаващото мнение все още е, че компромисно споразумение е най-вероятният резултат.
В 🇧🇬 България от анкетираните:
  • 41%, смятат, че войната в Украйна ще приключи "в рамките на 1 до 5 години"
  • 23% смятат, че ще приключи "в рамките на следващата година"
  • 16% от българите смятат, че "Русия ще спечели войната"
  • 13% вярват, че Украйна може да постигне победа на бойното поле.
"Общото усещане в Европа е, че с изпращане на оръжие и финансова помощ ще укрепим силата на Украйна и ще я поставим във възможно най-добрата позиция да се стреми към приключване на тази война чрез преговори", коментира Иван Кръстев.
  • Самите украинци остават поразително уверени, че ще победят Русия на бойното поле и че могат да продължат да разчитат на подкрепата на своите международни съюзници
Само 1% от украинците смятат, че Русия ще спечели войната, докато мнозинството (58%) поддържат мнението, че Украйна ще постигне победа на бойното поле. По-малко от една трета (30%) виждат споразумение чрез преговори като най-вероятния резултат. В хипотетичния случай на получаване на увеличени доставки на оръжия и боеприпаси от съюзниците, тези, които виждат победата на украинското бойно поле като най-вероятния резултат, нарастват до 69%.
Устойчивостта и убедеността са очевидни и в доверието на украинците в техните съюзници, като 72% смятат, че ЕС е надежден съюзник. Тази увереност достига връх от 84% за Великобритания. Ясно изразена е в случая със САЩ (78% положителна оценка), Литва (77%) и дори Германия (76%) и Франция 73%, чиято подкрепа не беше сигурна в първите месеци на войната.
  • В Украйна има големи разногласия, когато става дума за бъдещи компромиси, които биха могли да сложат край на конфликта
  1. Когато им е представен хипотетичен компромис между членството в НАТО и териториалната цялост, 71% от украинците казаха, че не биха подкрепили предложението за влизане в НАТО в замяна на съгласието да не си връщат окупирана територия.
  2. Във втори сценарий, представен на респондентите, 45% посочват, че биха предпочели да загубят части от окупираната в момента територия, но да останат суверенни, "със собствена армия и свобода да избират своите съюзи, като ЕС и НАТО".
  3. Само 26% са казали, че биха предпочели т.нар. "финландизация" - да си върнат окупираната в момента територия, но срещу демилитаризация и да станат неутрална страна, която не може да се присъедини към съюзи като ЕС и НАТО.
Останалите 29% не знаят как да отговорят на такъв компромис.
  • Доверието в армията на Украйна и президента Володимир Зеленски е силно
79% от респондентите в Украйна посочват, че имат "голямо доверие" във въоръжените сили на Украйна, като допълнителни 17% отбелязват "доста голямо доверие". Почти две трети (65%) заявяват, че имат "голямо доверие" или "доста голямо доверие" в президента Володимир Зеленски, въпреки затрудненията на бойното поле и тежестта на поста.
  • Военната сила на Русия се разглежда като основната пречка пред украинския успех както от украинците, така и от гражданите на повечето европейски държави
Мнението, че военната сила на Русия представлява "голяма" или "умерена" пречка пред Украйна да си върне територията, е най-силно изразено в Украйна (81%), Гърция и Естония (79%), 🇧🇬 България (76%), Чехия (74%), Полша (73%), Великобритания (72%) и Испания (71%).
Швеция се отличава по този въпрос, като само 56% смятат, че военната сила на Русия представлява основна пречка пред Украйна да си върне територията.
Българите са сред най-скептичните за възможността за политическа промяна в Русия през следващите две години. Само 20% от анкетираните смятат, че промяна е "по-скоро вероятна" или "много вероятна", докато 65% смятат, че е "по-скоро малко вероятна" или "много малко вероятна".
Съавторът на доклада и директор основател на Европейския съвет за външна политика, Марк Ленард, коментира:
"Нашето ново проучване предполага, че едно от ключовите предизвикателства за западните лидери ще бъде помиряването на противоречивите позиции между европейците и украинците за това как ще приключи войната. Въпреки че и двете групи признават необходимостта от продължаване на военната помощ, за да се помогне на Украйна да отблъсне руската агресия, има дълбока пропаст около това какво представлява победа и каква всъщност е целта на подкрепата на Европа."
Проучването е на Datapraxis, YouGov, Norstat, Alpha Research и Rating Group онлайн сред 19 566 пълнолетни (18 и повече години) граждани през май 2024 г. в 15 държави (България, Чехия, Естония, Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Италия, Полша, Португалия, Нидерландия, Испания, Швеция, Швейцария и Украйна). Във всички тези държави извадката е национално представителна за основните демографски данни и минали избори. В Украйна проучването е чрез телефонни интервюта (CATI) с анкетирани, избрани с помощта на произволно генерирани телефонни номера. След това данните са претеглени спрямо основните демографски данни.