Главчев изключи пред депутатите изпращане на български войски в Украйна

Служебният премиер Димитър Главчев настойчиво увери, че изпращането на български войски в Украйна е изключено, не е на дневен ред. Това стана след призивите от БСП да се "успокоят" депутатите със закрито заседание или българския народ - чрез разсекретяване на българската позиция преди срещата на върха на НАТО, "защото тази позиция трябва да се чуе от българския народ" и да не се засилва подозрението, че "нещо се прави".

И бившият председател на БСП Корнелия Нинова, и Тошко Йорданов от "Има такъв народ" предложиха заседанието, на което Главчев и служебният министър на отбраната Атанас Запрянов трябваше да бъдат изслушани за позицията на България за срещата на върха на НАТО (9-11 юли) във Вашингтон, да бъде закрито, предвид нуждата от запознаване на депутатите със засекретени документи, свързани със срещата.

Предложението на Йорданов след прегласуване, бе прието със 160 гласа "за", като той твърдеше, че документите съдържат "неща, за които няма санкция от Народното събрание, има сериозни съмнения за отказ от национален суверенитет, предлагам това заседание да бъде закрито".

Йорданов не навлезе в подробности малко след като Запрянов изтъкна, че няма как да се разсекретят документите на НАТО, постъпили в деловодството, включително защото България не е разработчик на тези документи и защото договорите с други страни членки на базата на принадлежността към алианса по дефиниция са засекретени, а и това предполага информацията в тях да достигне до други страни.

Заседанието последва решението на президента Румен Радев да не се съгласи заради позицията на България за срещата на върха, одобрена от Министерския съвет, да представлява България на срещата на върха във Вашингтон. Тази позиция не може да бъде представена публично, но кабинетът изтъква конкретни елементи от нея, свързани с последователната подкрепа за Украйна, а по конституция премиерът няма правомощия да я променя или да преговаря по нея.

"Няма нищо притеснително"

"Не може да става дума, че ще бъдат изпращани български войски в Украйна, не може да бъде обсъждана такава тема и няма да бъде обсъждана", отговори Главчев след въпроса, зададен от Нинова. Той увери, както направи по-късно и в отговор на Христо Гаджев (ГЕРБ), че българската позиция преди срещата не се разминава с тази преди срещите във Вилнюс (2023 г.) и Мадрид (2022 г.). Както винаги, позицията на България е изготвена от министрите на отбраната и външните работи, също както винаги частта с договорите с други членки на НАТО е била с гриф служебно ползване.

Главчев преразказа думи на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг отпреди дни, че е намерен начин да се помага на Украйна така, че да не бъде въвлечен целият алианс. "По-голяма сигурност не виждам кой може да внесе."

В позицията няма нищо притеснително, отчетени и защитени националните интереси на България. Няма и мисъл за участие на български войски, отчетени са и съюзническите интереси.

Димитър Главчев, служебен премиер на България

Неколкократно в откритата част на заседанието бе споменат отказът на президента Румен Радев да пътува до Вашингтон. В резултат само Главчев ще представлява България. Какво в позицията на България смути президента така, че да не води делегацията, попита Байрам Байрам (ДПС). Служебният премиер нарече решението на Радев "лично мнение".

Дневният ред на срещата

"Позицията на България се основава на последователните ни ангажименти в алианса като единствен начин за траен мир в Европа", каза още Главчев, обобщавайки точките в дневния ред на срещата във Вашингтон, първата от които се отнася до помощта за Украйна. Създаването на стабилен и предвидим механизъм за координиране на военната помощ и обучението на военните сили на Украйна (което е известно от длъжностни лица и от коментари в американски медии като ключов елемент в дневния ред), продължи Главчев, "категорично не въвлича България като страна във войната".

София същевременно иска задълбочаване на интеграцията на Украйна и мост към членството ѝ (идея, също публично застъпвана от някои държави в отбранителния съюз) и справедливо разпределяне на тежестта при укрепване на възпиращия потенциал на алианса.

Другата точка, спомената от него, са партньорствата с Нова Зеландия, Южна Корея, Япония и Австралия (надграждане на решения от миналата година) и с южното направление (Северна Африка, Сахел, Близкия изток и Залива).