Президентът Еманюел Макрон призова в сряда главните партии в парламента на Франция да формират коалиция, способна да събере "солидно" мнозинство. Той наруши мълчанието си след парламентарните избори в неделя в писмо, публикувано в местните вестници.

Разпокъсаният парламент на Франция означава, че пътят към съставяне на правителство е осеян с препятствия. Предстои период на политическа несигурност и нестабилност.

Ето някои възможни варианта за правителството:

Изненадващата победа на Новия народен фронт (NFP) на законодателните избори нанесе зашеметяващ удар на крайнодесния Национален сбор на Марин льо Пен, който беше уверено в победата, но завърши доста под прага на работещо мнозинство.

NFP - съставена от Френската комунистическа партия, твърдо лявата "Непокорна Франция", Зелените и Социалистическата партия - казва, че Макрон трябва да посочи министър-председател сред техните редици, тъй като това е блокът с най-голям брой места в Националното събрание.

Набързо събраният блок обаче не успя да издигне консенсусен кандидат. Заядливият лидер на "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон казва, че премиерът трябва да дойде от неговата партия, но по-умерените социалисти отказаха.

Лидерите на NFP заявиха, че ще измислят име до края на седмицата. Въпреки това редица необвързани депутати все още могат да се присъединят към съставните партии на блока, което означава, че балансът на силите в него няма да бъде известен, докато парламентът не заседава на 18 юли. Това би означавало, че партиите може да не спазят собствения си краен срок за излъчване на премиер.

Писмото на Макрон предполага, че той няма да посочи премиер от NFP. В него той призова за сформиране на коалиция от политически сили с "републикански ценности" - обикновено разбирани като изключващи твърдата левица и крайната десница.

Макрон настоява за широка коалиция от основни партии, като имплицитно изключва всякакво участие на десни или леви крайности.

Подобна коалиция може потенциално да обхване Френската комунистическа партия отляво до основната консервативна партия "Републиканците" (LR) отдясно.

Макрон и мнозина в по-широкия обхват на политическа класа смятат Комунистическата партия, която беше сила във френската политика през десетилетията след Втората световна война и има кметове в редица градове във Франция, за партия, която уважава републиката и нейните демократични ценности. От друга страна, "Непокорна Франция" се смята от критиците за маргинална бунтовническа партия - нещо, което тя отрича.

Но от своя страна LR засега заяви, че няма да влиза в коалиция.

Това оставя само една група, способна да формира мнозинство, включваща центристкия блок на Макрон "Заедно", Зелените, социалистите и комунистите.

Ако LR промени мнението си, умерените депутати от дясноцентристката партия, "Заедно" и Социалистическата партия също биха могли да формират мнозинство.

Досега обаче няма никакви индикации, че левите партии са готови да се разделят с "Непокорна Франция" и да прекратят алианса NFP, както и никакви признаци, че LR желае да работи с блока на Макрон.

Франция не е свикнала със следизборно изграждане на коалиции, което е обичайно в северноевропейските парламентарни демокрации като Германия или Нидерландия.

Нейната Пета република е създадена през 1958 г. от военния герой Шарл дьо Гол, за да даде големи, стабилни парламентарни мнозинства на президентите и това изгради една конфронтационна политическа култура без традиция на консенсус и компромис.

Това би било непозната територия за Франция. Според Конституцията Макрон не може да свика нови парламентарни избори още 12 месеца.

Друга възможност е правителство от безпартийни технократи, които да управляват всекидневните дела, но не и да извършват структурни промени.

Съвременна Франция никога не е имала нужда да прибягва до подобна възможност. И в този вариант все още ще се изисква подкрепата на парламента и е малко вероятно да се осигури одобрението на законодателите, освен ако не са изчерпани всички други възможности.