Визита на германския канцлер Олаф Шолц в Белград, на която се очаква да е заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, ще проправи пътя за снабдяване на ЕС с големи количества литий.

Освен с критики от екоактивисти за пътуването, Шолц ще се сблъска и с коментари, че легитимира спорен - но и нужен на Европа - проект; а с него - и властта в Сърбия. Разработван от британско-австралийската компания "Рио Тинто", той бе спрян, след като работата по него изкара десетки хиляди сърби на улицата през 2021 г., но се върна в дневния ред на президента Александър Вучич.

Шолц пристигна снощи в Белград, където по основни артерии бяха поставени германски знамена. Суровините са ключова тема на визитата, потвърди германски правителствен говорител в сряда. "Предисторията на това е проект за устойчив добив на литий в Сърбия. Като цяло става дума за по-нататъшното развитие на европейската програма за суровини и намаляването на риска от източници на суровини", каза той.

Меморандумът за разбирателство с Европейския съюз за стратегическо партньорство за устойчиви суровини (с обещание на Брюксел за ангажимент към високи екологични стандарти)я би трябвало да засяга и веригите за доставка на батерии и електрически автомобили. Това е област, в чието самостоятелно развиване Европа, залята от китайски електромобили (китайски завод се изгражда в Унгария, а друг бе договорен в Турция), се сблъсква с трудности. Литият е жизненоважен за зеления преход, на който Европа все още остава посветена.

След възстановяването на лиценза тази година се отвори възможността "Рио Тинто" да разработи най-голямата литиева мина в Европа. Проектът на стойност 2.4 млрд. долара би могъл да даде тласък на индустрията за електрически превозни средства на континента. Оценки на компанията сочат, че той може да покрие покрие 90% от текущите нужди на Европа от литий и да помогне на "Рио Тинто" да стане водещ производител.

Екоактивисти и опозиционери в Сърбия се опасяват от екологични рискове - особено за питейната вода в района на Лозница, край границата с Босна и Херцеговина, където ще бъде проектът. Техният протест се превърна в едно от най-големите предизвикателства за властта на Вучич, подтикнало го да спре (а на практика да замрази) проекта.

Две години и половина по-късно Конституционният съд заяви, че отмяната на процедурата за пространствения план на проекта е била незаконна. Вучич получи повод да заяви, че проектът ще бъде възроден. Опозицията го обвинява, че е подчинил институциите на волята си и че в Сърбия няма съм, който да може да вземе подобно решение независимо.

Това даде възможност на Вучич да обяви, че Белград ще даде възможност на компании като "Мерцедес-Бенц", "Волксваген" и "Стелантис" да купуват литий за автомобилни батерии и че страната му приоритизира европейските производители пред китайските (един европейски завод впрочем ще бъде отворен другата седмица, в присъствието на държавния глава).

По думите на Вучич пред "Ханделсблат" Сърбия се стреми да произвежда годишно около 58 хил. тона литий (и това са данни на "Рио Тинто"), достатъчни за около 1.1 млн. електромобили.

Амбицията му обаче е Сърбия да не е просто страна - износител на суровина, а да обхване по-голямата част от цикъла: преработка, производство на батерии. "Утре ще бъде голям ден, в хода на който ще разгледаме бъдещето на Сърбия и откриването на нови възможности за страната и народа ни", написа Вучич в "Инстаграм". Очаква се Белград да подпише и "писмо за намерение" с водещи автомобилни производители, финансови институции и производители на батерии.

Същевременно Вучич бе изолиран сред част от европейските лидери - особено докато партията му продължи с овладяването на институциите и се превърна във вътрящ се около президента монополист в политическия живот, но и около демонстрирането на близост с Русия и Китай и напрежението с Коково в последните години. След години в "дипломатическата кучешка колиба" Вучич отново е в светлината на прожекторите, отбелязва "Политико".