Путин заплаши Запада с разполагане на руски ядрени ракети
Руският президент Владимир Путин предупреди в неделя САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, тогава Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада.
САЩ и Германия заявиха на 10 юли в кулоарите на срещата на върха на НАТО, че ще започнат да разполагат ракети с голям обсег в Германия от 2026 г. в подготовка за по-дългосрочно разполагане, което ще включва системите SM-6, крилати ракети Tomahawk и разработване на хиперзвукови оръжия.
В реч пред моряци от Русия, Китай, Алжир и Индия за отбелязване на деня на руския флот в бившата имперска столица Санкт Петербург Путин предупреди Вашингтон, че рискува да предизвикат ракетна криза в стила на студената война.
"Полетното време до цели на наша територия на такива ракети, които в бъдеще може да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави, ще бъде около 10 минути, каза Путин. Ние ще предприемем огледални мерки за разполагане, като вземем предвид действията на САЩ, техните сателити в Европа и в други региони на света."
Новината тук е, че заплахата отправя лично Путин, защото тя вече бе отправена на ниво зам.-министър на външните работи, който каза, че европейските столици може да станат "потенциални жертви".
| Ракетите със среден и малък обсег бяха забранени съгласно договор между САЩ и СССР от 1987 г., но и американците, и руснаците прекратиха действието му през 2019 г. Сега Путин заяви, че може да се откаже от "едностранния мораториум", който Русия си била наложила за Европа за такива ракети, "включително с повишаване възможностите на бреговите войски на нашия военноморски флот", защото в зоната на поражение на американските ракети "щ се окажат важни руски обекти на държавното и военното управление, наши административно-промишлени центрове и отбранителна инфраструктура". |
Путин, който изпрати армията си в Украйна през 2022 г. и затъна в многогодишна война без перспектива за скорошна победа, представя нахлуването си като част от историческа борба със Запада, която според него е унизила Русия след падането на Съветския съюз през 1991 г., навлизайки в това, което той смята за сфера на влияние на Москва.
Украйна и Западът казват, че Путин заграбва чужди територии в имперски стил. Русия казва, че земите, някога част от Руската империя, сега отново са част от Русия и че никога няма да бъдат върнати, като ги включи в конституцията на страната, макар и до днес да не контролира 100% от територията им.
Руски и американски дипломати казват, че дипломатическите им отношения са по-лоши дори от тези по време на Кубинската ракетна криза от 1962 г. и както Москва, така и Вашингтон са настоявали за деескалация.
Путин каза, че САЩ подклаждат напрежение и са прехвърлили системи Typhon (бел.ред. - за изстрелване SM-6 и Tomahawk, но САЩ не са обявили, че разполагат системите за нещо друго, освен за учения) в Дания и Филипините и сравни плановете на САЩ с решението на НАТО да разположи ракети-носители Пършинг II в Западна Европа през 1979 г.
- Съветското ръководство, включително дългогодишният директор на КГБ и генерален секретар Юрий Андропов, се опасяваха, че разгръщането на тези ракети е част от сложен план, ръководен от САЩ, за обезглавяване на Съветския съюз чрез премахване на неговото политическо и военно ръководство.
- Пършинг II, предназначени да доставят ядрена бойна глава с променлива мощност, бяха разположени в Западна Германия през 1983 г. Тогава болният Андропов и КГБ изтълкуваха поредица от ходове на САЩ, включително голямо учение на НАТО, като признаци, че Западът се кани всеки момент да нанесе превантивен удар срещу Съветския съюз.
- Това е и време на все по-силни и частично подстрекавани от СССР антивоенни протести в Западна Европа - особено в Германия и Великобритания - и споменаването от Путин на този епизод от студената война вероятно е насочено и към антиядрените активисти да подновят акциите си.
Според новия бюлетин на американския Институт за изследване на войната (ISW) ходът на Путин е дрънкане на ядрено оръжие с цел да прехвърли вниманието към кова какво ще реши сега Западът, както и да засили натиска за "самозвъзпиране" от страна на западните държави.
Русия вече е разположила за постоянно ядрени балистични ракети Искандер-М, с обсег до 500 километра, в Калининградска област от 2018 г. насам (договорът от 1987 т. забраняваше разполагането на балистични и крилати ракети с наземно изстрелване с обсег от 500 до 5500 км.)
Освен това, според ISW Русия използва неделните празненствата за Деня на ВМС, за да покаже отношенията на Русия с редица незападни държави като част от усилия за създаване на предполагаема ръководена от Русия група от държави, която да се обедини срещу Запада. В главния военноморски парад в Санкт Петербург участваха кораби от военноморските сили на Китай, Алжир и Индия. Представители на 31 държави, включително Азербайджан, Венецуела, Виетнам, Куба, Либия, Мианмар, Сирия, Катар, Обединените арабски емирства и Южна Африка, участваха в събития в Санкт Петербург, в руската военноморски център в Тартус в Сирия и в Балтийско, Каспийско и Северно море.
През последните месеци руският заместник-министър на отбраната Александър Фомин се срещна с командващия ВМС на Китай Ху Чжунмин и обсъди сътрудничеството между Русия и Китайската народна република във военноморската сфера. Фомин също се срещна с командващия флота на хунтата в Мианмар Уин Хтейн, за да обсъдят по-нататъшното военноморско сътрудничество между двете страни. Руският външен министър Сергей Лавров също се срещна с външния министър на Малайзия Мохамад Хасан в Куала Лампур на 28 юли и се съгласи да засили руско-малайзийските дипломатически контакти. Русия наскоро увеличи сътрудничеството си с редица от тези държави, включително Венецуела, Куба, Индия и Виетнам.