Това не е нормално: Байдън предложи президентът на САЩ да няма имунитет
"Бил съм сенатор 36 години, включително председател и ключов член на Правната комисия. Участвал съм в обсъждането на повече номинации за върховни съдии,, отколкото който и да е сенатор, вицепрезидент и президент и повече от който и да е жив [американец]. Изпитвам огромно уважение към институциите ни и разделението на властите. Но случващото се сега не е нормално и подкопава общественото доверие към решенията на съда, включително тези за личните свободи. На прага на срив сме."
С тези думи президентът на САЩ Джо Байдън направи три амбициозни предложения за драстична реформа на Върховния съд и Конституцията на САЩ, макар да знае, че му остават по-малко от 6 месеца на поста и очакваната рязка съпротива на републиканците.
- Първото му предложение е бивш президент на страната да не се ползва от имунитет за действията си, докато е бил в Белия дом. Поправката е кръстена от Байдън "Никой не е над закона", като той припомни, че основателите на САЩ са вярвали, че президентската власт е ограничена, а не абсолютна. "Ние сме държава на закона, не на крале или диктатори", написа той в коментара си във "Вашингтон пост".
- Второто му законодателно предложение е, че щом от почти 75 години има ограничение за това колко поредни мандата може да има президентът, същото трябва да важи и за върховните сидии. В момента те служат доживот и САЩ е единствената голяма конституционна демокрация, позволяваща това. Ограничението е под формата на система, в която президентът предлага на всеки 2 години по един от деветимата конституционни съдии с мандат не повече от 18 години.
| Това би дало ясна ритмичност и предвидимост за обновяване на съда и ще намали шансовете един президент да промени състава на съда за поколения напред. |
- Третото предложение е приемане на задължителен кодекс за поведение на Върховния съд, който ще изисква от съдиите да декларират получавани подаръци, да се въздържат от публична политическа дейност и да се отказват от участие в дела, в които те или техните съпрузи имат финансов или друг конфликт на интереси.
Байдън ще говори по въпроса в президентската библиотека на бившия президент Линдън Б. Джонсън в Остин, Тексас, по-късно днес по време на събитие, отбелязващо 60-ата годишнина от Закона за гражданските права от 1964 г. - забележителен федерален закон срещу дискриминацията.
"Тази нация е основана на прост, но дълбок принцип: Никой не е над закона. Нито президентът на Съединените щати. Нито съдия във Върховния съд на Съединените щати. Никой", написа Байдън в коментара.
Миналата седмица Байдън приключи кандидатурата си за преизбиране и подкрепи вицепрезидента Камала Харис като кандидат на демократите, който да се изправи срещу Тръмп, одобрен от републиканците, на президентските избори в САЩ на 5 ноември. Байдън, който по-рано по време на своето президентство свика комисия за проучване на промените във Върховния съд, назначи един от деветте съдии - либералната Кетанджи Браун Джаксън.
"В нашата демокрация никой не трябва да стои над закона. Така че ние също трябва да гарантираме, че нито един бивш президент няма имунитет за престъпления, извършени, докато е бил в Белия дом", каза и Камала Харис, бивш прокурор и главен прокурор на Калифорния, в изявление в понеделник .
Водещият републиканец в Конгреса, председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън, нарече предложенията на Байдън опит за "делегитимиране на съда" и каза, че промените няма да бъдат разгледани от камарата, която се контролира от неговата партия. "Този опасен ход на администрацията на Байдън-Харис е мъртъв още при пристигането му в Камарата", каза Джонсън в изявление.
Републиканският национален комитет нарече предложенията част от схема за напълване на Върховния съд с "крайнолеви, радикални съдии". Това се вписва и в очертаващият се нов подход на кампанията на Тръмп да описва Камала Харис като радикален ляв политик.
Откакто съдът през 2020 г. достигна благодарение на трима назначени от Тръмп консервативно мнозинство 6-3, съдиите придвижиха тълкуването на американския закон надясно.
В решението си за имунитета съдът реши по повод федерално наказателно дело, включващо усилията на Тръмп да обърне загубата си на изборите през 2020 г., че той не може да бъде преследван за действия, които са в рамките на неговите конституционни правомощия като президент. Това беше първото признаване от съда на президентски имунитет срещу каквото и да е съдебно преследване.
През последните години съдът също прекрати признаването на конституционно гарантирано право на аборт, разшири правата за носене на оръжие и отхвърли предимствата за приемане в колежи за расови малцинства, както и блокира дневния ред на Байдън относно имиграцията, студентските заеми, мандатите за ваксина срещу COVID и изменението на климата.
За разлика от други членове на федералната съдебна система, съдиите от Върховния съд нямат задължителен етичен кодекс. Законите за разкриване на информация изискват от тях да докладват външни доходи и определени подаръци, въпреки че храната и другото "лично гостоприемство", като например настаняване в жилището на дадено лице, обикновено са освободени.
През ноември съдът прие първия си кодекс на поведение след разкритията за това, че съдия Кларънс Томас приема недекларирани пътувания от богат благодетел. Съдия Самуел Алито също беше изправен пред критики от демократите след съобщения, че знамена, свързани с опита на Тръмп да отмени загубата си през 2020 г., бяха развети наопаки пред домовете му във Вирджиния и Ню Джърси. Алито каза, че жена му е обърнала знамената.
Критиците нарекоха новия кодекс за поведение недостатъчен, тъй като позволява на съдиите сами да решават дали да се оттеглят от дела и не предвижда механизъм за прилагане на такъв принцип.
Ще се изисква законодателство за налагане на ограничения на сроковете и етичен кодекс и е малко вероятно да мине в Конгреса, като демократите контролират Сената, а републиканците - Камарата. Конституционната поправка за падане имунитета на президента би било още по-трудно да се приложи, коментира "Ройтерс".
Прокарването ще изисква подкрепа от две трети в Камарата на представителите и Сената или конвенция, свикана от две трети от щатите, и след това ратификация от поне 38 от 50-те законодателни органи на страната.