Радослав Шикорски: Ако Путин е обща заплаха, и разходите за отбрана трябва да са споделени

Радослав Шикорски, министър на външните работи на Полша, е възпитаник на Оксфордския университет, бил е военен кореспондент в Афганистан и Ангола (1986-1989), изследовател в American Enterprise Institute във Вашингтон и изпълнителен директор на Новата атлантическа инициатива.
Той е бивш министър на отбраната (2005-2007), на външните работи (2007-2014), председател на Сейма (2014-2015), евродепутат (2019-2023 г.) в комисията по външни работи и подкомисията по сигурност и отбрана. През 2014 г. оглави мисията на ЕС в Киев, която помогна да спре кръвопролитието на Майдана. Той беше включен сред 100-те най-добри глобални мислители от списание Foreign Policy за "говоренето на истината дори когато не е дипломатично".
В интервю за изданието Visegrad Insight той разговаря за перспективите за мир, новата инициатива на Полша за трансатлантическа стратегическа комуникация в ЕС и устойчивостта на съюзите от Централна и Източна Европа. Както и защо Полша никога не би позволила китайски полицаи да патрулират по улиците на Варшава и за интересни полско-румънско-турски разговори в отбраната.
"Дневник" публикува ексклузивно за България разговора с журналиста Войчех Пшибилски.
Добър ли е настоящият момент за Полша? През 2008 г. избухна финансова криза в целия свят. На този фон тогава Полша беше описана като "зелен остров". Сега, на фона на това, което Доналд Туск описва като предвоенна ситуация, Полша отново се очертава като страна, различна от другите в Европа.
- Вярвам, че в областта на сигурността и отбраната Полша е надрегионален лидер. И разбира се, е грешка един от нашите съседи да е нападнал друг.
Как да се възползваме максимално от времето, с което разполагаме?
- На първо място трябва да се модернизират въоръжените сили и цялата система за сигурност. Изграждаме и по-дълбоки съюзи в нашия регион, защото откриваме на кого можем да разчитаме в моменти на нужда. Това важи особено за Украйна, разбира се.
Нашата икономика продължава да расте. В няколко страни спорят дали Полша може да ги изпревари - държави, които традиционно са били много по-богати от нас. Въпреки това човек никога не трябва да почива на лаврите си, защото имаме структурни слабости.
Маргарет Тачър е казвала, че през периода на мирния дивидент в Европа е имало намаляване на разходите за оръжие. Джордж Буш-старши е говорил за желание за "цяла и свободна Европа". Има ли все още Европа шанс да постигне това?
- Полша се възползва от историческия прозорец, който се отвори след разпадането на Съветския съюз, защото знаехме, че той няма да бъде отворен вечно. Влязохме в институциите на Запада, което не може да се каже за всички наши съседи. Благодарение на това днес имаме американски войски в Полша, противоракетния щит и свещените клетви на западните лидери, че ще се сражават за всяка педя земя на НАТО, а по този начин и за полската земя.
Полша не използва този мирен дивидент много дълго. Бих ви припомнил, че по време на правителството на министъра на отбраната Бронислав Коморовски приехме закон, изискващ от държавата да дава на военните 2% от БВП като финансиране, докато други отпускат половината от това.
Но Западът и по-специално Европа не просто се възползваха твърде дълго от мирния дивидент, допуснахме деиндустриализацията на отбраната и сега смятаме, че е много трудно отново да набере скорост.
Да поговорим за разширяването на Европейския съюз. Не е ли вярно, че ОССЕ вече не изпълнява целите си, след като Русия анулира споразумението от Хелзинки, а единствените инструменти за изграждане на мира на континента днес са Европейският съюз и евентуално НАТО? Това ли трябва да кажем сега по-специално на украинците - че трябва последователно да се стремим към разширяване?
- Съгласен съм с това заключение, но нека се спрем на първоначалната теза. Откъде се появи ОССЕ? Както казвате, от Хелзинкския процес. За какво беше? Най-просто казано, комунистическият блок от онова време се ангажира да зачита човешките права и да толерира опозиция, а западният свят се ангажира да признае границите, установени в резултат на Втората световна война, която не завърши с мирен договор .
Съвременна Русия наруши и двата ангажимента, тъй като е въвела много по-строг режим и има повече политически затворници, отколкото във времената на Леонид Брежнев. В същото време започна насилствена промяна на границите. ОССЕ беше идея за стабилизиране на сигурността в Европа с участието на Русия. В продължение на много години и десетилетия ОССЕ харесваше Русия, защото Русия имаше право на вето в нея. Днес обаче тя наруши всички предпоставки и принципи - Устава на ООН и ОССЕ, която на практика беше създадена по нейна инициатива.
Това ни води до правилното ви заключение, че с Русия, каквато е днес, мирът не може да бъде постигнат, защото тя иска да спечели от агресия. Затова трябва да се отговори със сила, а не с отстъпки.

Как тогава можем да говорим за мир? Защото нашата цел е мир в Европа...
- Целта на Путин също е мир - само че той да бъде според неговите условия, т.е. в резултат на капитулацията поне на Украйна, а най-добре на целия Запад. Има три отговора на това. Човек може да капитулира, да отблъсне агресора или поне да укрепи жертвата, така че самият агресор да се предаде.
Що се отнася до стратегическата комуникация, Орбан и Путин изглежда водят наратива...
- Не съм съгласен. Тук, в Западна Европа, съзнанието на политическите елити се дерусифицира. Вече никой не говори за трансформация чрез търговия.
Там, където не сме спечелили войната на аргументите, е т.нар. Глобален юг, въпреки че имаме добри аргументи, че това е колониална война. Азия, Африка и Латинска Америка знаят какво означава колониална война. Трябва да покажем, че колониализмът е практикуван и от някои бели хора срещу други бели хора. Което не би трябвало да е толкова трудно за нас, поляците или ирландците - да го формулираме. Това е нашето полско послание, както и полско-западното и полско-американското послание: времената на европейския колониализъм свършиха и никой не трябва да подкрепя възстановяването на Руската империя.
Казах това на моя китайски колега с почти всички тези думи. В крайна сметка Китай е бил жертва на неравноправните договори, наложени през XIX в. от царска Русия. Царска Русия го колонизира по същото време като нас. Тези наши аргументи най-накрая ще пробият.
Мислите ли, че скорошните пътувания на Виктор Орбан до Си Дзинпин и Путин не са чак такъв проблем?
- Искам да видя ефекта от тези начинания - "ще ги познаете по плодовете им". Разбира се, PR авторитетът на унгарския премиер нарасна. Все пак на последния Съвет по външни работи на Европейския съюз например Унгария не получи подкрепа за позицията си. Нещо повече, те изглеждат изолирани в момент, когато именно те искат солидарност от Европа по въпроса за доставките на петрол. Не получават тази солидарност, защото е трудно да се спечелят приятели, ако някой излъчва егоизъм.
Имаше дискусия и къде да се проведе някое от заседанията на Съвета по външни работи по време на унгарското председателство: дали в Будапеща или в Брюксел. Предложих като компромис то да се проведе в Украйна - в Лвов или дори Мукачево - което в началото беше посрещнато с ентусиазъм от унгарския външен министър. И нека ви напомня, че прецедентът беше създаден преди две години, когато това заседание на съвета се проведе в Киев. По време на нашата среща обаче унгарският министър сякаш получи други инструкции от столицата си и в крайна сметка трябваше да наложи вето на предложението. Остана сам. Така че не виждам как тази унгарска симетрия - да се разполагат между Москва и Брюксел - увеличава влиянието на Унгария. Вместо това тя дразни всички останали.
и ограничават суверенитета, защото унгарците тънат в зависимост от автократични държави
- Не бихме позволили китайски полицаи да патрулират по улиците на Варшава. Но всеки възприема суверенитета си както намери за добре.
На Съвета по външни работи Полша представи своята концепция за стратегическа трансатлантическа комуникация. Какво трябва да се промени в Европейския съюз, за да даде резултат такава стратегическа комуникация и да ни възприемат сериозно?
- Става дума за изостряне на това, което вече правим. Мисля, че се намираме в уникален момент, когато имаме нещо важно и интересно да кажем на тези все още неубедени американци, които може би не са осъзнали, че Европейският съюз е този, който харчи повече, за да помогне на Украйна и че държавите членки са увеличили своите разходи за отбрана и че вече не сме някакви пътници [на техния кораб].
Сътрудничим тясно със САЩ по въпросите на контрола на потока от технологии, инвестиции или стоки, например в Съвета по търговия и технологии ЕС-САЩ. Имайки предвид това, съюзниците не са някаква тежест за САЩ; те са просто необходим лост.

Разбират ли това партньорите ни в Европейския съюз? В речта си в American Enterprise Institute заявихте, че сме готови да изразходваме дори повече от 4% от БВП за отбрана през следващите години. А в ЕС ни питат откъде имаме пари за това. В същото време искаме това да бъде общ европейски дълг, който да финансира тези разходи.
- Да, мисля, че така би било по-честно. Не бива фланговите държави, които са и по-бедни, да финансират отбраната на по-богатите страни. Ако се съгласим, че Путин е заплаха за цяла Европа, защото той изпраща ескадрони на смъртта в цяла Европа, той набира подпалвачи, които причиняват разрушения в цяла Европа, той атакува кибернетични мрежи, той заплашва с ядрени оръжия, той използва енергиен шантаж, той изпраща бежанци, които в края на краищата влизат не само в Полша, но и по-далеч...
С други думи, ако това е обща заплаха, тогава финансирането на мерки за противодействие на тази заплаха също трябва да бъде общо.
Следователно моите усилия, както в предишната ми роля като евродепутат, така и сега, са да увелича Европейския механизъм за подкрепа на мира. Както подсказва името, това е бюджетът за отбрана на Европейския съюз, който ние финансираме пропорционално на БВП. Поради това блокирането на плащанията от този фонд за модернизация на въоръжените сили от Унгария предизвиква всеобщо раздразнение.
Имам още един въпрос за Америка. Сайтът на администрацията на САЩ съобщава за 131 млрд. долара търговски дефицит с Европейския съюз.
- Надявам се най-накрая някой да обясни на един от кандидатите, че търговският дефицит в материалните стоки е едно, а гигантският излишък в търговията с услуги е друго. Европа няма платформи като Facebook, Google или Apple. Ако балансирате, ще видите, че сме идеално съвместими един с друг, така че няма нужда от паника. Няма в какво да се обвиняваме взаимно, освен да продължим най-голямото семейство от съвместни инвестиции, съвместно създаване на работни места и съвместими стандарти. Няма с какво да се демонизираме един друг.
Говорим за полските разходи за отбрана. А кого в Европейския съюз бихте призовали най-много да увеличи разходите за отбрана?
- На неотдавнашната среща на върха на НАТО най-накрая установихме, че 23 от 32-те членки ще отделят 2% от бюджета си за военно финансиране тази година. Тези два процента обаче трябваше да бъдат базово ниво за мирно време, както беше препоръчано от НАТО на срещата на върха през 2014 г. в Нюпорт, Уелс. Днес сме във времена на криза, така че тази цифра трябва да е по-висока. Вижте кой харчи най-малко и бих се обърнал към тези страни [например: Хърватия, Словения, Португалия, Испания или Италия].
Да поговорим за предстоящото полско председателство на Съвета на ЕС, за влиянието на Полша в Европа. Политическата е очевидна и никъде ръководството на основните партии не е толкова силно, колкото в Полша...
- Това може да се види например в Европейския парламент, тъй като в Европейската народна партия сме най-известната управляваща партия и втора по големина като цяло.
В сравнение с числеността ни в институциите на европейската бюрокрация влиянието ни не е особено голямо - едва 5.3 на сто от ръководните постове са заети от поляци. Пропорционално трябва да е 8.4 на сто.
Предишното правителство не само не успя да издигне поляци в продължение на осем години, но също така се бори срещу добрите полски кандидати, ако случайно не бяха членове на партията "Право и справедливост". Нека ви напомня, че два пъти лично генералният секретар на НАТО помоли министър Вашчиковски любезно да се съгласи поляк да стане директор на офиса на НАТО в Москва и полското правителство блокира това. Имахме осем години мотаене и сега трябва да наваксаме.
При предишното ни правителство един поляк беше посланик на ЕС в Киев. А сега? Наскоро полски дипломати пробиха на Бахамите. Това е много важен пост, но нека се съгласим, че е жизненоважен за нашите интереси.
Имаме ли план или идея, или това е просто органична работа, която отнема време?
- Няма да блокирам отпуски или препоръки за полски кандидати. Все пак не ми помага президентът, когато негов човек, тайно от нашето министерство, се включва в конкурса за помощник генерален секретар на НАТО и по този начин намалява шансовете на официалния кандидат.
Кого препоръчваме за еврокомисар?
- Това решение вече е взето, но предстои да бъде обявено.

Полша поддържа отношения в рамките на Вишеградската четворка (V4) и в момента е неин председател. Приоритет обаче е групата от три държави от Ваймарския триъгълник. И двете са оси на полската външна политика от 90-те години на миналия век. Промени ли се нещо?
- Не, тук няма противоречие. Трябва да сме и в двете групи. Доброто представяне на Вишеградската група дори би ни засилило във Ваймарския триъгълник (бел.ред. - Германия, Франция, Полша), защото бихме искали да представляваме V4 сред най-големите страни.
Вишеградската група не е механизъм за налагане на възгледи на някого, а за съгласуване на позиции. За съжаление, по най-важния въпрос за сигурността в нашия регион ние просто не сме съгласни, въпреки че Украйна граничи с три от четирите страни от Вишеградската група.
Полша и Чехия се ангажират да помогнат на Украйна. Словакия премина на неутрална предавка, а Унгария пречи. Вишеградската група може да действа само по теми, в които имаме общи интереси, така че трябва да се върнем към въпроси, при които те все още съществуват, т.е. въпроси, свързани с комунистическото минало, с все още остарялата индустрия в някои области, необходимостта от финансиране от ЕС за инфраструктура, отчасти селско стопанство, младежки обмен, стипендии. Вишеградският фонд работи добре с 10 милиона евро годишно. Това е моментът да запазим формулата, която все още намираме за полезна, до по-добри времена, когато Украйна спечели тази война, на което се надяваме. Може би тогава ще има промяна на позицията.
Чехия е най-близо до нас във Вишеградската група по отношение на гледната точка по въпросите на сигурността.
- Да. Ние високо ценим чешката инициатива за боеприпаси, за която обещахме 50 милиона евро.
Чехите питат кога ще получат тези пари.
- Това е много актуален въпрос за Министерството на отбраната. И аз го задавам доста често.
Последен въпрос. Сред централноевропейските страни имаме феноменални отношения с балтийските държави и добри отношения с Чехия. Ами Румъния?
- Имаме много добри отношения с Румъния, защото тя е страна със значителна военна мощ, като също си сътрудничи много тясно в отбраната със САЩ. Припомням, че у нас и в Румъния има база за противоракетната отбрана. Наскоро имахме срещи в Полша като част от интересната формула на полско-румънско-турския триъгълник и бяха много интересни разговори.