След седмици на студентски - прераснали в национални - протести страна, малко по-голяма от България, но с население 170 млн. души, навлезе в непознати води.

Някогашният символ на устойчиво развитие в глобалния юг, превърнал се в тревожен източник на нестабилност и пълзяща автокрация, бе разтърсен от недоволството срещу премиера Шейх Хасина, започнало заради възстановяване на квоти за държавна служба за деца на ветерани от войната за независимост, лишаващо милиони от възможности за работа. Близо 200 души бяха убити в средата на юни и тогава бе въведен и полицейски час. С жертвите от почивните дни броят им достига 300.

Първоначално Хасина бе непреклонна и заплашваше протестиращите. Опитът за успокояване, предприет от властта (чрез фактически отказ от квотите със съдебно решение на 21 юни), обаче окуражи протестиращите да настояват за оставката на Шейх Хасина. След кървави безредици, в които нейната "Лига Ауами" мобилизира собствените си поддръжници, включително студенти, с десетки жертви, се появиха съобщения, че Шейх Хасина е напуснала страната (къде се намира не е потвърдено).

Хиляди щурмуваха резиденцията ѝ. Малко по-късно началникът на генералния щаб обяви, че ще работи с президента за формиране на временно правителство.

Шейх Хасина Уазид бе най-дълго управлявалият премиер. Първо дойде на власт през 1996 г. като дъщеря на Муджибур Рахман, основателя на Бангладеш и първи президент. Той обаче е убит в преврат в средата на 70-те. Тя оглавява партията му, докато е в чужбина - там е и при убийството - и се превръща в едно от лицата на съпротивата срещу военната власт.

През 90-те години получава първия си мандат. Връща се десетилетие по-късно; от 2009 г. бе постоянно на власт. Към нея биваха отправяни похвали - заради успехи в икономическото развитие на осмата по население страна в света и ключов производител на някои стоки, особено дрехи, и земеделски суровини (макар и да е водещ вносител на храни). Имаше обаче и критики - заради усещането, че малцина се облагодетелстват от този икономически бум, който и без това не е достатъчно бърз, за да създаде нужните работни места.

Опозицията опита да спре участието ѝ в парламентарните избори през 2024 г.; десетки хиляди излязоха на улицата. Парламентът на практика се оказа еднопартиен. Този път хилядите протестиращи успяха, а началникът на армията Уакер уз Заман ги увери в отложено няколко пъти телевизионно обръщение, че всички техни искания ще бъдат изпълнени. Бангладеш в момента е на практика еднопартийна страна; мнозина се надяват на избори за скъсване с последното, силно авторитарно, десетилетие.

Засега позицията на армията обаче поражда повече въпроси, отколкото отговори какво се задава в бъдеще.

Сред първите коментари имаше и такива, че разрастването на протестите в последните дни е убедило всички, вземащи решения в страната, за риска от касапница по улиците. Армията, изглежда, е сред тях.

Армията остана встрани и не попречи на протестиращите въпреки налагането на полицейски час и десетките убити на улиците. Тя не попречи и на щурмуващите резиденцията на премиера, а Уакер уз Заман обеща "справедливост" за всички бангладешци. Малко след това бяха възстановени и фиксираните и мобилните интернет комуникации.

Ако обаче военните поемат пълна отговорност сега за неопределено време - без избори - на техните плещи ще падне трудното справяне не само с политическия хаос, но и с икономическата криза, и с безработицата на десетки милиони. Протестиращите и опозицията от Националистическата партия обвиняваха Хасина от години, че манипулира изборите с помощта на апарата за сигурност. Студентска организация вече предупреди, че военното управление не е решение към този момент.

Първите индикатори за позицията на армията вероятно ще са името на премиера, правомощията му и срокът за провеждане на избори.

Армията вероятно ще внимава предвид вихъра на недоволството, който продължава на улиците. Бангладешки телевизии показаха разграбването на резиденцията на Хасина, но и атаката срещу статуята на баща ѝ, иначе харизматичния и изключително популярен навремето Муджиб, чиято глава гневни бангладешци отсичат с брадва. Военните ще трябва да мислят и за собственото си положение. 58-годишният началник на армията Заман, тясно сътрудничил си с Хасина, е женен за дъщерята на бивш началник на въоръжените сили.

Шейх Хасина отвори вратите на Бангладеш за бежанците рохинджи от Мианма. Сега конфликтът, в който военната хунта губи позиции три години и половина след преврата от началото на 2021 г. (върнал цялата власт на военните), прелива в съседната на Мианма страна.

Над 1 млн. бежанци рохинджи са в Бангладеш след погрома, започнал от властта в Мианма през 2017 г. Възможно е потокът да продължи, докато в момента в родния им щат Рахайн се разгарят сражения между армията на Мианма и бунтовници в хода на гражданската война.

Според правозащитници много бежанци в лагерите изнемогват, икономическите условия за тях се влошават. Но регионът се надяваше, че поне в района на границата с Рахайн - която е с Бангладеш - наличието на стабилна власт от другата страна ще ограничава разпалването на конфликта.

Вместо това и преди оставката на Хасина бе известно, че воюващи с армията фракции са базирани и в лагерите.

Предстои да се види и как ще се отрази на региона евентуалното потвърждаване, че Шейх Хасина е заминала за съседна Индия - индийският премиер Нарендра Моди бе основният ѝ съюзник. Стабилността в Дака същевременно е важна и за Ню Делхи поради нуждата от овладяване на въоръжени бойци в гранични райони между двете страни. Хасина помагаше за това. Възможно е обаче според телевизия Cnn News 18 Индия да ѝ предложи само транзит; вероятно защото ще трябва да работи със следващия премиер.