Опасен танц с Израел приближава война, която почти никой в лагера на Иран не иска
Огромна експлозия на пристанището в Ходейда с кълба дим, високи стотици метри, издигащ се от унищожени горивни складове на хутите; удар в сърцето на "Хизбула", в предградието, от което черпи подкрепа, ликвидирал един от основателите ѝ; убийство на военния лидер на "Хамас" в Газа и политическия в Техеран, в сърцето на режим, който почти половин век говори за унищожаване на страната му...
Юли изглеждаше като триумф на премиера Бенямин Нетаняху, когото войната в Газа бе изправила пред несигурно политическо бъдеще. Дръзките авантюри на Израел срещу "Оста на съпротивата" - дъга от групировки, гравитиращи около Иран, от които и "Хамас" е част - вероятно с вид реабилитация на специалните сили, обаче приближиха страната му до мащабна война в Близкия изток повече, отколкото когато и да било през последните 10 месеца.
Снощи Иран направи още една крачка към нея. Техеран извика дипломатите на Великобритания, Франция и Германия, за да ги уведоми за намерението си да отмъсти за убийството на Исмаил Хания, и изпрати предупреждение за заглушаване на GPS във въздушното си пространство - досущ като на 13 април. След това уведоми и самия Израел: през Унгария.
Израел заглуши GPS дори в централни райони (както и преди удара на Иран от 13 април със стотици ракети и дронове, шофьори "откриха", че се намират в Бейрут). Ерусалим призова жителите да "почистят и подготвят бомбоубежищата", които трябва да могат да достигнат до 90 секунди. Много израелци се запасяват. Кабинетът на Бенямин Нетаняху не изключваше изпреварващ удар, но всъщност не е сигурен какво трябва да очаква.
Израел трудно може да спечели от нова пълномащабна война след изтощението от конфликта в Газа. А искат ли я всъщност в "Оста на съпротивата"?
Иран: под натиск отвътре и отвън
Иран е в трудно положение след атаката, съвпаднала с встъпването като президент на Масуд Пезешкиан - реформист, насърчаващ по-прагматичен подход към Запада (чрез него ислямската република се надява да ангажира иранците насред апатия на избирателите, пораждаща криза на легитимността). Икономиката, обезценяването на риала отпреди дни, проблеми с електричеството, дори гореща вълна повишават напрежението в части от иранското общество.
Властите в ислямската република всеки ден реагираха с остра реторика срещу Израел след убийството на Хания в Техеран. Външното министерство уверяваше, че не иска война, но Израел трябва да бъде "наказан". Атаката, според "Уолстрийт джърнъл", щяла да бъде "мълниеносна и жестока". По-рано "Ню Йорк таймс" съобщи, че нареждането за нея вече е дадено.
Заедно със заканите вървят "успокоителните" послания на Техеран. "Религията ни не позволява да се нападат цивилни, затова Иран се прицелва само във военни центрове", каза наскоро членът на Съвета на експертите (органа, упълномощен да избира върховния водач на Иран) аятолах Сейед Хасан Амоли.
Ако ръцете на Иран бяха развързани за удари по граждански обекти, този зловещ режим би паднал за няколко дни.
"На базата на легитимното право и логиката на възпиране Иран определено ще отговори", каза за "Дневник" д-р Вали Каледжи, експерт по международни отношения в Техеран. Отговорът "може да е комбинация от различни методи, но изглежда слабо вероятно да е да доведе до пълномащабна война в региона". Изглежда, продължава той, Техеран ще има предвид нагласите, които смята, че самият Израел има в момента:
Доминиращото мнение в Иран е, че пълномащабна война, която може да докара Иран пред пряка конфронтация с Израел и САЩ, е основната цел на Израел за действия като атаката на иранското консулство в Сирия или убийството на Исмаил Хания в Техеран.
Втората цел на Нетаняху, която той вижда в убийството на Хания: "Да прекъсне вътрешната и външната политика на новото, умерено иранско правителство". "В Иран си задават въпроса: защо Исмаил Хания не де убит в Катар или Турция, но в деня на клетвата на новия и умерен президент бе убит в Техеран? Преобладава схващането, че Нетаняху е изключително притеснен от каквото и да било възможно споразумение" със Запада - например съживяване на ядрената сделка и сваляне на санкциите.
Изглежда, общественото мнение в Иран, особено поддръжниците на новото правителство, очакват Иран да даде разумен отговор на Израел, без да води до пълномащабна война и да причинява смущения във външната политика.
В края на миналата година Иран бе в по-различна позиция след разгарянето на войната в Газа. За нея, в коментар за Nikkei, писа и Каледжи: Техеран вече получи колкото война искаше, защото конфликтът спря нормализацията на Израел със Саудитска Арабия, урони престижа на еврейската държава и създаде предпоставки тя да пренасочва вниманието и ресурсите си другаде за дълго време.
Иранска полифония
На многоглас идват не само посланията от Иран към света; хаотично звучат и гласовете в Техеран Със снаряд ли е убит Хания (както твърди Революционната гвардия) или бомба, внесена отдавна в същата сграда (както твърдят "Ню Йорк таймс" и израелски медии)? Иранци ли са убили лидера на "Хамас", в потвърждение, че Израел е проникнал в иранските служби (както напомни иранско-пакистанската криза от януари)?
От Техеран дни наред идват съобщения за слухове, че някой в службите го е предал. Някои от тях бяха отречени. Но член на парламентарната комисия по сигурността заяви:
Израелците имат мрежа за влияние в Техеран и Иран. Зли елементи си сътрудничат с тях, които са се самоопределили като "мрежата на "Мосад"."
"Ню Йорк таймс" писа за десетки арестувани силоваци. Подобна информация, дори да служи на разузнавателните служби в Иран и на запад и някои вестници за атаки по конкурентите, слага още сол в раната. Тя съвсем публично излага на показ повтаряния от години въпрос дали единния фронт в режима срещу "ционистите", разрушил топлите връзки отпреди половин век, действително съществува. И до каква степен израелското проникване среща отпор сред инакомислещи.
"Войната в сенките": Израел респектира дори без да признава удара в Техеран
"Хизбула" е пред дилема
Властта в Иран може и, обратно, да печели от тези спекулации, както печели от раздвояването на фронта и несигурността, която то създава.
Създадената през 1985 г. организация, превзела шиитското политическо пространство, формирало се от 60-те насам, първоначално се зарича да изгони всички западни сили от Ливан в хода на гражданската война. Призовава за унищожаване на Държавата Израел и официално обявява верността си на върховния водач на Иран. Освен най-силната организация в "Оста" и "лицето" на т. нар. съпротива, "Хизбула" може да е и най-добре въоръжената недържавна сила на Земята.
Това не значи, че интересите му винаги съвпадат с тези на Иран. "Хизбула" е не просто въоръжена милиция, а и трета сила в ливанския парламент. Двете ѝ войни с Израел, от 1996 и 2006 г., бяха последвани от периодични закани за трета, превърнали се на 8 октомври (ден след атаката на "Хамас" срещу Израел) в почти ежедневна размяна на огън. Някои арабски медии от самото начало наричат това "втори фронт" на войната в Газа; "Хизбула" уверява от месеци, че при прекратяване на огъня в ивицата ще спре и обстрелът през границата.
За 17 относително спокойни години групировката изгради наново спосолностите си за отбрана и възпиране; натрупа над 100 хил. ракети. Превърна се в играч във войната в Сирия, твърди се и че помага с обучението на хутите в Йемен.
"Хамас" показа слабостите на израелския "Железен купол"
И след нападението в Мадждал Шамс с 12 жертви и ликвидирането на Шукр в Бейрут групировката и Израел продължиха да си разменят огън в пригранични райони, но без драстична ескалация. Ще остане ли така?
И в арабскоезични медии се чуват обясненията, че нито "Хизбула", нито Израел всъщност искат такава война, но стратегическият баланс помежду им е променен.
Защо конфликтът Израел-"Хизбула" отново се разгаря и ще има ли втори фронт
Зам.-директорът за изследванията в Malcolm H. Kerr Carnegie Middle East Center Моханад Хаге Али пише за Foreign Affairs, че който търси деескалация, трябва да се вгледа в сметките на групировката. Тя, от една страна, иска да възстанови способността си да възпира Израел, която частично загуби след 7 октомври (стотици бойци, сред тях важни командири, бяха убити). От друга, съзнава уязвимостта на Ливан; лидерът Хасан Насрала няколко пъти даде знак, че не иска война и че подкрепата за "Хамас" има граници.
Това не означава, че "Хизбула" не се нуждае от ескалация като водеща сила в гравитиращата около Иран "Ос на съпротивата", продължава авторът. На карта е репутацията на групировката пред "Хамас" и съюзници като хутите в Йемен, които сами са подложени на удари от Израел. Примирие би показало уязвимостите в ливанската организация. Нещо повече, унижение дойде както от убийството на командира Фуад Шукр, така и от това на втория човек в "Хамас" Салех ал Арури през януари, също в Бейрут. Сметките на Насрала обаче, продължава Моханад Хаге Али, са за пресметтани рискове с рационален и предпазлив противник, не с травмирана страна, водена от премиер, който се бори за оцеляването си. На 7 октомври балансът бе нарушен.
| Рискът за "Хизбула" произтича и от факта, че последната дума за война с Израел изобщо може да не е нейна. Западни наблюдатели допускат, че от Ливан може да дойде иранското отмъщение (вместо отново директно от иранска територия така, че да бъде отново осуетено с помощта на САЩ, Йордания и други), а с него - и опустошителен израелски удар по ливанска територия. Или ако не опустошителен, най-малкото принуждаващ "Хизбула", въоръжените сили на Ливан или и двете на отвърнат и пълномащабната война да стане факт. |
Каквато и мотивация да има, "Хизбула" не е синоним на Ливан, независимо от влиянието си. Споменатата крехкост в текста, иначе публикуван преди убийството на Фуад Шукр, вероятно също влиза в сметките на организацията, черпеща основната си подкрепа и бойците си от мястото си в Ливан и най-вече в "Дахия" (южното предградие в Бейрут), а не от това в Иран. А животът на ливанците, дори на клиентите шиити на "Хизбула", и сега е тежък: експлозията на пристанището в Бейрут преди почти точно 4 години само задълбочи икономическия колапс.
"Християнско" и "мюсюлманско" време: Ливан успя да политизира и часовника
Според Световната банка почти половината жители живеят в бедност.
Американско-френските усилия за споразумение между Израел и "Хизбула" минават през правителството в Бейрут, чиито контакти с американския пратеник Амос Хохстийн ислямистите настойчиво опитват да ограничат. Световната здравна организация обяви, че е доставила 32 тона медицинска помощ в очакване на пълномащабен конфликт. Хиляди бягат от страната. Из страната се поставят билборди с надписи като "Не повтаряйте миналото" и "Ливан не иска война". Дори малката опустошена Газа може трудно да набере нужните ѝ милиарди за възстановяване от арабските партньори. Няма гаранция, че тази врата, затворена за Ливан от години, ще се отвори, ако военен конфликт разруши и него. Не и без трудно приемливи за "Хизбула" условия.
Критици напомнят, че не бива "Хизбула" да решава от името на цялата държава - както повтарят от 10 месеца, че не може Ливан да е заложник на групировката. Те питат и как точно ракетите на "Хизбула" помагат на "Хамас" (макар Израел да признава, че най-малкото разкъсват вниманието и силите на армията му). Следващите часове ще покажат взема ли групировката предвид нагласите на хората извън блока, или ще бутне Ливан в пропастта, където и без това директна иранска атака би могла да го хвърли (и така да превърне и самата "Хизбула" в заложник).
Заложник на "Хизбула": Ливан е на ръба на пропастта
Хутите са по-заинтересовани от война
Най-силно може да желаят война тези, с които интересите на Израел са в най-малка степен преплетени и които всъщност устояха на бойната мощ на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Египет при поддръжката на САЩ. Нито САЩ успяха да ги сломят със серия въздушни удари от началото на годината.
Йеменските хути - които контролират една трета от Йемен, включително столицата Сана и основни градове - предизвикаха с удар с дрон в Тел Авив първата директна атака на Израел срещу движението. Това става месеци след като хутите започнаха да атакуват кораби в Червено море и Аденския залив в знак на солидарност с Газа. Над 70 съда бяха нападнати от началото на войната.
Костелив орех: защо САЩ не успяват да удържат хутите
Израелски изтребители нападнаха в края на юли пристанищния град Ходейда, на 1500 км от страната, за да изпратят нужното послание. Някои експерти смятат, че Тел Авив само е дал повод на хутите, които може отчаяно да желаят конфронтация срещу страната. Това би легитимирало твърдението им, че са в схватка с Израел, след като месеци наред атаките им срещу кораби с нищо не помагат да спре гибелта на палестинци.
Пожарът, който в момента гори в Ходейда, се вижда из целия Близък изток, а значението му е ясно.
За хутите тази атака не може да дойде в по-трудни времена и то далеч не само заради Израел. И международно признатата власт казва, че страната е изправена пред потенциална хуманитарна катастрофа, докато спадът на международното финансиране застрашава здравни заведения и лишава деца от ваксиниране.
Въпреки това, дори икономическата ситуация да е тежка и в контролираните от тях региони, символиката би била убедителна за поддръжниците им. Достатъчен е поглед към петте реда на мотото им, два от които са: "Смърт на Израел. Проклети да са евреите." Конфликт с Израел, без никаква полза за палестинците, би подсилил образа на хутите и усещането, че са значими в Близкия изток.
Преследвани от чужди и свои: как хутите станаха значими в Близкия изток
Ако по-опасните за Израел играчи обаче не искат конфликт, ударът на Иран ще хвърли топката изцяло в полето на Тел Авив.
