По думите на Захарова, в коментар на сайта на ведомството ѝ, въпросните сили опитват да "разбият вътрешнополитическата обстановка" и да дискредитират местните власти. Действията били "пряка заплаха" за Сърбия, а тактиката на Запада - "разрушителна и безотговорна".

По думите ѝ псевдодемократични кръгове цинично се стремят да превърнат в протестно движение "напълно естествената загриженост на гражданите за околната среда, в частност тяхното взискателно отношение към минните проекти в интерес на развитието на националната икономика и подобряването на благосъстоянието на хората", без да се интересуват от рисковете.

Захарова говори за проекта, който ще създаде най-голямата мина в Европа и който минният гигант "Рио Тинто" опитва да разработи от години. След протести през 2021 г. Белград обяви, че се отказва от проекта. В интервю за "Файненшъл таймс" през юни обаче президентът Александър Вучич обясни, че мината може да отвори през 2028 г. (посочвал е и 2026 г.) и да произвежда 58 хил. тона литий годишно, ", "достатъчно за 17% от производството на електромобили в Европа - приблизително 1.1 млн. коли".

На 16 юли кабинетът реши да продължи проекта. Три дни по-късно ЕС засвидетелства подкрепата си за него, като подписа "Меморандум за суровините от критично значение" при посещение на германския канцлер Олаф Шолц и зам.-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович в Белград. Впрочем "Рио Тинто" е британско-австралийска компания, с централи в Лондон и Мелбърн.

Екологични организации същевременно подновиха протестите в десетки градове с искане за забрана на проучвания и експлоатация на находища на литий и бор в Сърбия. Последният голям бе в сряда, а за събота е насрочен митинг в центъра на Белград. Според лидер на едно от сдруженията на демонстрацията се очаква да бъде обявено с какви по-нататъшни стъпки ще се попречи на отварянето на мината. След митинга се очаква организиране на "блокади", но не се посочва къде.

Захарова отправи подобни коментари и след парламентарните избори през декември в Сърбия, когато партията на Вучич (която формално вече не оглавява) спечели убедително (макар и с резултат далеч под собствения му), но съмнения за нередности при вота в Белград доведоха до масирани демонстрации.

Недоволството доведе до повтаряне на вота, което Сърбия прие, на фона на твърдения от Кремъл, че "трети сили" опитвали да провокират безредици.

Сръбската опозиция, изправена пред противник, когото обвинява в рушене на демократичните устои и манипулиране на медийната среда, за да изгради на практика еднопартийна власт, сраснала се с държавата, използва почти всеки голям повод в опит на се противопостави чрез големи демонстрации: от побоя над опозиционен лидер през 2019 г., до "Рио Тинто" през 2021-ва и стрелбата в училища с убити деца през 2023-а.

Самият Белград същевременно не обвързва всяко недоволство с външна намеса. При протестите миналата година тогавашният премиер Ана Бърнабич видя признаци на "Майдан", но Вучич понякога обвинява или дори осмива опозицията, без да я обвързва с чужди сили, а в други ситуации я призовава за диалог. Около протести срещу властта заради коронавирусни ограничения през 2020 г. гравитиращи около управляващите таблоиди съзряха в протестите намеса на Русия.