Киев забрани организациите, свързани с Руската православна църква, какво следва

На живо
Заседанието на Народното събрание

Киев забрани организациите, свързани с Руската православна църква, какво следва

Киев забрани организациите, свързани с Руската православна църква, какво следва
Депутатите от украинския парламент одобриха днес проект на закон, идеята за който се появи официално преди близо 20 месеца през декември 2022 г., предвиждаща забрана дейността в страната на всички институции и структури, свързани с Руската православна църква и оглавяващата я Московска патриаршия.
Текстът засяга основно Украинската православна църква, която властите обвиняват в съучастие на руската агресия, шпиониране, саботаж, диверсия и пропаганда в полза на Москва. Законът влиза в сила 30 дни след обнародването му, а организациите имат 9 месеца да го приложат. След това може да има проверки и ако се установи нарушение, следва забрана за дейността на конкретната украинска организация. Решението може да се обжалва пред съд.
Кои точно са засегнатите организации трябва да бъде описано от правителството в Киев, което вероятно ще отнеме до 3 месеца. След това всяка православна общност, епархия, семинария трябва да решат дали да напуснат Украинската православна църква с предводител митрополит Онуфрий. Смята се, че става дума за между 7 и 9 хиляди такива общности и структури, които могат да преминат към Православната църква на Украйна или да опитат да съществуват нелегално.
Руслан Стефанчук, председателят на Върховната рада, каза през уикенда по украинска телевизия, че са предписани всички стъпки и нюанси, за да се осигури конституционният ред в държавата от гледна точка на религиозните отношения; да се предотврати несправедливото преследване и да се даде възможност на тези църкви, които искат да се отцепят от Москва, да го направят в съответствие с каноничното право.
Киев забрани организациите, свързани с Руската православна църква, какво следва
  • Депутатът Ирина Херашченко заяви, че става дума за националната сигурност и че "това е исторически вот, забраняващ клон на страната агресор в Украйна".
  • "Днес поехме по необратимия път на очистване от кремълската мрежа от агенти, криещи се от десетилетия зад маските на религиозни организации", написа във "Фейсбук" депутатът Роман Лозницки.
Макар публично УПЦ към Московската патриаршия да осъди войната още през март 2022 г. и да настоява, че е скъсала с Москва, в устава ѝ е записано, че тя е част от структурите на Руската православна църква.
Социологически проучвания, цитирани от "Ройтерс", показват, че около 82% от украинците не ѝ вярват и само 8% декларират някакво доверие.
През декември 2018 г. се появи, а през януари 2019 г. бе призната от Вселенската патриаршия за автокефална Православната църква на Украйна с митрополит Епифаний.
Президентът Володимир Зеленски каза на 2 декември 2022 г. след заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана, че трябва да се подготви законодателно прекратяване дейността на Московската патриаршия чрез УПЦ МП в Украйна.
През октомври 2023 г. бе одобрен от депутатите съответният Законопроект № 83711, но той не бе подписан от президента. На 23 юли 2024 г. Върховната рада не успя да гласува друг проектозакон - № 837, като парламентарната сесия приключи с блокиране на трибуната от демократичната опозиция, настояваща одобряването на закона. Последва четириседмично прекъсване в работата на парламента. На 17 август 2024 г. Всеукраинският съвет на църквите и религиозните организации (ВРЦиРО) подкрепи законодателна инициатива за забрана на дейността на религиозни организации, свързани с Руската православна църква. Това фактически бе повторение на позицията им от април 2024 г. По същото време Зеленски спомена във видеообръщение за законодателни инициативи, които укрепват по-специално духовната независимост на страната.
Киев забрани организациите, свързани с Руската православна църква, какво следва
Първата реакция от УПЦ дойде от говорителя митрополит Климент - той заяви за hromadske, че неговата църква няма в името си добавка "към Московската патриаршия" и планира да продължи да действа като "истинна църква, призната от голямото мнозинство практикуващи украински вярващи и от поместните църкви по света".
Опитите да бъде забранена ще доведат до международно дискредитиране на Киев, включително защото УПЦ няма никакви административни връзки със задгранични центрове" и "не съществува нито един украински документ, който да потвърждава това". Според него законът не е толкова заради църквата, а е заради имуществото ѝ, което напомняло на комунистическото минало.
На въпрос дали планира обединение на двете православни църкви, Климент отговори, че УПЦ "неведнъж призовава ПЦУ да се търсят пътища за обединение на украинското православие", но не чули нищо адекватно като реакция от другата страна.
По данни на Службата за сигурност на Украйна от началото на агресията има наказателни производства срещу повече от 100 служители на УПЦ МП, от които 26 са приключили с осъдителни присъди.
Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, коментира за военната телевизия "Звезда", че Украйна унищожавала "из корен" истинското православие и го подменя с "лъжлива църква, със създаване на квазиправославна църква".