"Това не е кибератака": опита ли Русия да блокира "Телеграм"

"Това не е кибератака": опита ли Русия да блокира "Телеграм"

"Това не е кибератака": опита ли Русия да блокира "Телеграм"
Reuters
През част от деня най-използваната платформа за съобщения и достъп до информация в Русия бе недостъпна. Тя попадна в очакваната компания на "Уотсап", "Скайп", "ВКонтакте", "Дискорд", гейминг платформите "Стийм" (също снабдена с функицоналност за чат) и "Туич" и дори порнографския сайт "Порнхъб" (впрочем също даващ възможност за съобщения).
Десетки милиони руснаци ползват "Телеграм" и то не само за да общуват помежду си: приложението се превърна в безценен източник на информация - макар тя да върви ръка за ръка с дезинформация - за живота в страната в условията на все по-овладяно от държавата "официално" медийно пространство.
Провоенни блогъри дават информация за фронта в Украйна, но и в Курска област. В "Телеграм" обаче са и руските институции в момент, когато други платформи са обявени за "екстремистки". Вчера, когато оперативният щаб за отблъсване на курската офанзива реши да отмени изпращането на СМС известия за ракетна опасност, посочи два способа за набавяне на тази информация: с приложението на Министерството на извънредните ситуации и... каналите в "Телеграм" на губернатора и областното правителство.
Това е само един пример как срив в "Телеграм" може пряко да засяга сигурността на руснаците.
Все още никой в Русия не е говорил официално за блокиране на "Телеграм". Комбинацията от изразяваните опасения и противоречията в обяснението, дадено то "Роскомнадзор", същевременно обрисуват атмосферата сред част от руснаците, докато Москва продължава да затяга контрола над интернет пространството.

Версията на властта

Комуникационният регулатор "Роскомнадзор" обясни мащабния срив с DDoS атака срещу руските комуникационни оператори, която била регистрирана към 14 ч. московско (и българско) време и отблъсната към 15 ч.
Т. нар. дистрибутирана атака за отказ на услуга (distributed denial-of-service attack) или DDos включва изпращане на множество заявки към даден интернет ресурс така, че той да не може да не е в състояние да ги обработи.
Подобни атаки са често срещана пратика. Но поне един водещ руски телеком - "Вимпелком" - заяви, че няма проблем с мрежата му. В "Ростелеком" също се твърди, че работата върви безпроблемно.

Защо буди съмнения

"Роскомнадзор, разбира се, показва поразителна наглост. Лъже", коментира ръководителят на Обществото за защита на интернет Михаил Климарьов. "Да помислим, как може изобщо да се организира DDoS атака на всички оператори в Руската федерация? Не разбирам... А как да се обясни конкретно, че изчезнаха конкретно месинджърите и още два-три ресурса, а останалото (включително VPN) бе работоспособно?"
Сривът на "Телеграм" засегна и Казахстан и Узбекистан; този на "Уотсап" - само Русия; мрежовият транзит в двете централноазиатски страни за "Телеграм" минава през Русия, отбелязва още Климарьов.
Киберадвокатът Саркис Дарбинян вижда в станалото "централизирано въздействие" върху интернет, при което блокирането на "Телеграм" пречи и на други платформи.
С "Телеграм" имаше проблеми и в Дагестан, Якутия и Башкирия по време на протести в последно време, отбелязва Климарьов; сега просто се случва на федерално ниво.
""Роскомнадзор", изглежда по всичко, опита да блокира "Телеграм", а блокирането на "Телеграм" срива и останалите ресурси в интернет", смята техническият директор на руския обществен проект за свобода на информацията "Роскомсвобода" Станислав Шакиров. Той напомня, че през 2018 г., когато "Телеграм" бе блокиран, на "Роскомнадзор" се наложи да промени параметрите на мярката си, защото тя нарушаваше достъпа и до други ресурси, но сега явно възможностите за преодоляване на това препятствие са нараснали.
По това време още изглеждаше отворен въпросът може ли изобщо Русия да блокира "Телеграм", без да спре интернет, предвид степента на интеграцията му в рунета (рускоезичния интернет). Смущенията в онлайн пространството тогава предизвикаха спор между институциите, а интернет омбудсманът нарече усилията да се спре достъпът до "Телеграм" вечна борба предвид множеството способи за заобикаляне.
През 2018 г. обаче Русия още не бе започнала по същество вълната на затягане на онлайн и комуникационното пространство, през която преминава от началото на века. Предстои времето да покаже дали Русия опитва да постави тогавашните схващания на изпитание.

Контрол

В азербайджански медии междувременно се появиха данни за друг посетител, пристигнал в Баку по същото време като руския президент Владимир Путин.
Павел Дуров, основателят на "Телеграм", е бил в азербайджанската столица според bakupost. На 18 август там пристигна Путин с делегация и то в момент, когато по западната граница Украйна почти две седмици водеше офанзивата си в Курска област. Дуров искал да се срещне с Путин според руски медии; той отказал, според телеграм канали като "База", известен с близостта до силовите структури.
Тази седмица руският президент подписа закон, засилин контрола над анонимни канали в социалните мрежи с над 10 хил. абонати: ако имат толкова, те трябва да докладват за собствениците си в "Роскомнадзор". Дали тези планове са били желана за Дуров тема на разговор с Путин, е неизвестно.
Към поводите за безпокойство на част от руснаците може да се добави и видимото забавяне на работата на "Ютюб" в Русия през лятото. Източник на "Медуза" тогава видя връзка между забавянето и решение на властите, макар доставчикът "Ростелеком" да обясняваше ставащото с проблем в услуга на "Гугъл", какъвто, според последната компания, не съществува.