Смъртните случаи от жегата може да се утроят в България и в Европа
Смъртните случаи, причинени от високи температури в Европа, може да се утроят към края на века, като в страните от южните части на континента като Италия, Гърция и Испания този ефект ще се усети значително по-силно. Това важи и за България, където в средата на века, след само 25 години, средната температура през лятото вероятно ще е с 5 градуса по-висока спрямо тази от периода 1991-2020 г.
Това показва ново проучване, публикувано в сп. "Лансет" (Lancet Public Health), авторите на което твърдят, че e първото, оценило на регионално и местно ниво в Европа сегашната и бъдещата смъртност от температурни крайности. Така може да се помогне за по-добра оценка на риска от климатичните промени и да се подготвят по-конкретни политики и мерки.
Приложени са четири сценария за глобално затопляне според това с колко може да се повиши температурата - от сегашната международна цел от 1.5 градуса до "катастрофалните 3 или 4 градуса". Сравнението за смъртността от крайни температури е спрямо периода 1991-2020 г., в който затоплянето е 1 градус.


Данните показват, че през референтния период е имало близо 364 хил. смъртни случая от студ и 44 хил. от необичайно високи температури годишно. Прогнозата е са допълнителни между 42 и 96 хил. жертви в зависимост от това кой сценарий на затопляне се реализира и колко бързо ще застарява населението.
За България данните са за всичките 28 области и за 18 конкретни града. Те показват, че за трите десетилетия от 1991 до 2020 г. починалите по различни причини, свързани с температури, които са по-ниски от обичайното, са около 10 хил. души, а от жега - малко над 1000 души годишно.

При всички сценарии да става все по-горещо, жертвите от студ е прогнозирано да намалеят приблизително наполовина - в рамките на 5600-4500 души.
- Но починалите заради горещините ще са по-малко (859 души, макар че горната граница на прогнозата е за 988) само в сценария с глобално затопляне от 15 градуса, за който в момента се работи, но постигането му се изплъзва.
- При 2 градуса по-топло вече става дума за 1083 смъртни случая от жега отвъд обичайните причини.
- Затопляне от 3 градуса вече се равнява на 1766.
- Глобална температури средно 4 градуса над тази от доиндустриалната епоха в края на века означава 2944-ма българи годишно, починали от високите температури, с горна граница на прогнозния коридор от 3453-ма души=

Дори политици и специалисти да успеят да задържат затоплянето на 1.5 градуса повече, смъртните случаи от зимни и летни екстремности на времето може да се увеличат от 407 хил. на 450 хил. В целия ЕС сценарият с 3 градуса означава 129 хил. жертви годишно при сегашни 44 хил.
Авторите оспорват тезата, че затоплянето имало и добра страна, защото ще умират по-малко хора заради студа. Според тях броят на изгубилите живота си заради високи температури ще надхвърли този на спасените през студените месеци.

За България месечните норми на температурата на въздуха за януари и юли за периода 1991-2020 г. потазват, че през юли средните многогодишни стойности на температурата на въздуха в равнинните части на Южна България са 22.7 ºС. Един от сценариите на учените от публикацията в "Лансет" предвижда "средната температура през лятото" в България да достигне на места 27-30 градуса.