Преди дни, за 11-ия рожден ден на "Телеграм", основателят на платформата Павел Дуров написа последното си засега съобщение в нея. Преди броени месеци той каза, че "Телеграм" със своите 950 млн. потребители планира излизане на борсата и че е отхвърлил оферти за покупка на стойност десетки милиарди.

Днес 39-годишният руснак, за някои икона на свободното слово, е в ареста, задържан на летище в покрайнините на Париж, без официална информация от властите.

Случаят предизвиква бурно недоволство и у руските пропагандисти, представящи Франция като репресивна държава, и у защитниците му на Запад, които начело с милиардера Илон Мъск са против всякакви регулации на интернет.

Какво е известно за задържането му и как може да е свързан с него нееднозначният за мнозина начин, по който платформата подхожда към свободата онлайн?

Предстои френските власти да коментират официално, но сред първите предположения, включително на базата на първите сведения в медиите, бяха недостатъци в модерирането на платформата и в сътрудничеството на разследващи органи при случаи на подозрения, че платформата му способства търговия с наркотици, престъпления срещу деца и мошеничество.

Критики и подозрения, че са използвани за престъпления, е имало и към "Фейсбук" на Мета, и към Х, днес на Илон Мъск. Появи се и предположението, че Дуров е много по-уязвима цел от тях, тъй като има френско и руско, но не и американско гражданство, за разлика от другите големи играчи в онлайн технологиите. Нещо повече - идва от страна с проблемно интернет минало. Въпреки своите почти 1 млрд. абонати приложението с глобален размах няма достатъчно големи правни ресурси като "Мета", смята Тимъти Коски, изследовател от университета в Сидни.

Както напомни и бившият министър на електронното управление Божидар Божанов обаче, платформата невинаги може да помогне: ако такава дейност се осъществява в група (с възможност впрочем за до 200 хил. членове), а не канал, платформата дори не би трябвало да има достъп до криптирано съдържание.

Дуров завършва филология в Петербургския държавен университет по-миналото десетилетие, известен още като ученик е с изграждането на интернет страници, например за обмен на бележки. "ВКонтакте" обаче през 2006 г. го прави прочут. Наричат го руския аналог на "Фейсбук", но се появява едва две години след американската платформа.

Бързо се оказва под натиска на руските служби, които искат от него да им предаде информация за политически противници на властта. Дуров отказва. Годината е 2011 г.; две години по-късно искат от него помощ, за да се идентифицират участници в протестите в Украйна.

Тогава продава "ВКонтакте" и бяга в чужбина, далеч от погледа на Кремъл. Обяснява решението си с обсебеност от идеята за свободен интернет и анонимност на потребителите. Създава "Телеграм" с обявения план приложението да отговаря на това. Проблемът е, че с позицията си еднакво защитава противниците на авторитарни режими от държавата и - според редица западни служби и правосъдни органи - престъпници от властите в демократични държави. Дори сам да не извършва никоя от незаконните дейности, за които помага платформата му.

Десетилетие след опита на Москва да накара "Телеграм" да предаде данни за протестиращите в Киев тя направи същото за демонстрантите срещу войната в Украйна.

След ареста на Дуров в руската столица пък се стигна до необичайната ситуация, при която полицията задържа либертарианец, излязъл на протест в подкрепа на Дуров с призив към Франция: "Не вървете по стъпките на Путин."

Необичайна, защото руската пропаганда вече "изобличава" Франция като оказваща натиск на свободното слово. Според "Вести" например Европа тръгнала на лов против опитващите се да спрат прогреса, а връзката с митични престъпления била само оправдание.

Френският президент Еманюел Макрон - нещо повече, се нуждаел от нов вътрешнополитически експлозив, след като политическият климат се влошил с края на консенсуса за позитивизъм и конструктивизъм след олимпийските игри.

Всъщност Кремъл за последно бе обвинен в опит да блокира "Телеграм" миналата седмица.

Разликата е, че Западът от години не скрива недоволството си от нежеланието на Дуров - което в много юрисдикции е противозаконно - да сътрудничи за борба с трансгранична и друга престъпност. Русия повече от веднъж е сменяла мнението си за него в зависимост от политическата обстановка.

Досега не е било потвърждавано, че при посещението на руския президент Владимир Путин в Азербайджан Дуров спешно отлетял за Баку и опитал да се срещне с него, но не успял.

Известно е само че няколко дни по-рано Москва затегна контрола над каналите в "Телеграм" - и така върху публичното пространство, в което "Телеграм" доминира като трибуна и средство за размяна на информация. И че миналата сряда срив в работата на "Телеграм" в страната събуди опасения, че Москва се е опитала да го блокира.

Независимо от описаните търкания, отношенията на "Телеграм" и Кремъл изглеждат многопластови; може да имаше опити за блокиране, но приложението така и така не стана екстремистко, използва се активно от властта, смята се, че част от екипа му е в Русия (тук в споменатия коментар на Божанов се отбелязва, че изборът на екипа му да използва необичаен алгоритъм за криптиране, потенциално даващ задна врата на нечии служби).

На последните новини за задържането на Дуров отговорът бе, че той "няма какво да крие" и че е "абсурдно" да се твърди, че собственикът на платформата е отговорен за нарушения, допускани на и чрез нея. Павел Дуров често пътува в Европа, "Телеграм" спазва европейското законодателство, а и става все по-добра в модерирането, гласи още публикацията в официалния профил на компанията.

По принцип "Телеграм" твърди, че на базата и на американското, и на европейското законодателство от 1996 и 2000 г. собствениците на платформи са освободени от отговорност за съдържанието, споделяно от потребителите - теза, която застъпва и Мъск, позоваващ се и на правото на свободно слово.

Критиците на тази теза същевременно казват, че обхватът на законодателството не включва случаите, когато разследващи искат съдействие от "Телеграм"; тя трябва да каже "да".

Самият Дуров има отговор на обвиненията в двойни стандарти от 2016 г.: "Не можем са направим технологията за размяна на съобщения сигурна за всеки освен терористите. Или е сигурна, или не е сигурна." А създаването на задни вратички в криптирани комуникации може всъщност да помогне на терористите, смята той.

Арестът на Дуров и евентуалното повдигане на обвинения могат да се отразят не само на бъдещето на приложението, но и на технологичния сектор в по-общ план: заради въпроса колко отговорност носят платформите като "Уотсап", "Фейсбук" или Х, докато глобалното им разпространение ги вкарва във взаимодействие с различни правни среди.

Последиците от ареста ще надхвърлят технологичния свят. Консервативни фигури по света, включително известният Тъкър Карлсън, разглеждат Дуров като мъченик на свободното слово. "Опасни времена", написа "абсолютистът" (както сам се определя) в подкрепа на свободното слово Мъск в профила си в Х, като видя в ареста тъкмо посегателство срещу свободното слово.

Редом с противниците на тиранични режими в "Телеграм" в последните години - особено около щурма на Капитолия през 2021 г. - изобилстват самообявили се за дисиденти привърженици на конспиративни теории и привърженици на най-изпълнените с омраза послания на крайнодесни партии. И те получават възможност да свържат задържането на Дуров с опит за удар по собствената им дейност.