Изследване на черните дупки в далечни галактики даде възможност да се преодолее криза в науката едва на две години, която подтикна някои изследователи да поставят под въпрос фундаментални разбирания за Големия взрив.

С работата си изследователи от Тексаския университет предложиха решение на проблема, поставен от космическия телескоп "Джеймс Уеб", който от юли 2022 г. се опитва да приближи човечеството до първите звезди.

Тогава, в светлина от "ранните" години на Вселената, достигнала до хората, се видяха натрупвания на гигантски звезди вместо малки, недоразвити галактики, нуждаещи се от още време да пораснат. В началото на годината на базата на тези изследвания най-яркият обект, квазар на 12 млрд. светлинни години, всъщност се оказа тяло, смятано десетилетия наред за близка до Земята звезда.

Как е възможно толкова големи системи да се оформят толкова бързо, за "едва" стотици милиони години? Поставяше ли това на изпитание Теорията на големия взрив, основна в космологията (която изучава произхода и еволюцията на Вселената)? Това допускаха някои учени.

Ново изследване, публикувано в The Astronomical Journal, обаче даде възможно обяснение на парадокса, разгледано и от американската космическа агенция НАСА.

Ако засечените звезди и галактики светят много ярко, то не е защото са големи или са множество, а заради ефекта на много активните черни дупки във вътрешността им според изследователите.

Тези черни дупки поглъщат огромни количества газ, а триенето на този бързо движещ се материал причинява необикновена яркост. Това според учените ги кара да изглеждат много по-големи от размера си.

Въпросните галактики са т.нар. малки червени точици. Когато те, обозначени като галактики с големи и много активни черни дупки, се премахнат от анализа, откритията отново съответстват на досегашния стандартен модел за образуване на галактики.

Все още има неизвестни: например изчисляването на това колко светлина идва от този газ и колко от звездите ще помогнат да се установи каква е била Вселената стотици милиони години след Големия взрив, и дали звездите не са се формирали по-бързо в първите стотици милиони години на Вселената, отколкото след това, предвид бързия ритъм и количеството.

Звезди се образуват, когато горещият газ се охлади достатъчно, за да се кондензира под влияние на гравитация, но в процеса отново се нагрява. В по-плътна (неразширила се) Вселена тези процеси може да са били по-лесни.

Предстои да се търси отговор и за честотата на разпространението им: "ранната" Вселена, на едва стотици милиони години, съдържа близо два пъти повече масивни галактики, отколкото предполагаше въпросният стандартен модел. Докато се търсят отговорите, вероятно сегашният модел и да не се отхвърли, ще трябва да се пренастрои.