Сръбският президент Александър Вучич е отправил към гостуващия френски държавен глава Еманюел Макрон молба Париж да окаже помощ на Белград за изграждане на собствена ядрена програма. Причината е, че очаква Сърбия да няма достатъчно електричество в следващите 10 години, ако не ползва ядрена енергия.

Това обяви сръбският лидер пред френския си колега в първия ден на визита, в която Сърбия сключи с Франция най-голямата си (и обсъждана от месеци) оръжейна сделка, откакто съюзът с Черна гора бе прекратен през 2006 г.

Засега по въпроса е издействан само ангажиментът да се проучи потенциалът за сътрудничество в изграждане на гражданска ядрена програма. Сърбия продължи югославската политика да забранява изграждането на АЕЦ, наложена през 1989 г. заради чернобилската авария.

Вучич обмисля отмяна от известно време, а енергийното министерство започна обществено обсъждане за промяна на законодателството (макар да не се очаква общественото мнение да е решаващ фактор).

Фокусът в коментарите и на двамата лидери бе върху изтребителите "Рафал", които Сърбия ще купи от Франция с доставка в следващите години. "Изборът на "Рафал" е дългосрочен ангажимент за сътрудничество между двете страни" и такова взаимодействие трябва да има във всички сектори, а отношенията между Париж и Белград са в "подем", каза Макрон.

Втората среща на Макрон с Вучич тази година (и първо посещение в Белград от пет години) следва визита на китайския президент Си Цзинпин в Белград, но и такава на германския канцлер Олаф Шолц с делегация на германската автоиндустрия и еврокомисар Марош Шефчович.

Гостът от години работи за издействане на инвестиции и работни места за френски компании, като от лятото в уравнението е и достъпът до критични суровини.

След седмици на протести и недоволство от минния проект за добив на литий на компанията "Рио Тинто", възроден от Вучич, Макрон увери, че темата, "разпалваща страсти", е важна за енергийния преход на Европа и изисква придържане към екологични стандарти. "Можем да помогнем с това, но Сърбия сама взема решението" дали да продължи с проекта, каза той.

Въпроси за изтребителите

Dassault Aviation продава 12 нови изтребителя Rafale за 2.7 млрд. евро на Сърбия заедно с пълен спомагателен логистичен пакет, резервни двигатели и части. "Десет чисто нови самолета ще бъдат собственост на Сърбия... това ще допринесе за значително увеличаване на оперативните способности на нашата армия", каза Вучич, без да уточни кога ще започне доставката (но според различни данни може да е през 2028-2029 г.). "За нас е щастие да станем част от клуб Rafale." По думите му самолетите ще бъдат доставени с ракети със среден обсег въздух-въздух MICA, произведени от френската MBDA, вместо по-сложните ракети Meteor, които имат по-голям обсег.

Решението на Вучич бе разтълкувано разнопосочно. Макрон го нарече "стратегическа промяна", изискваща "голяма храброст". "Ройтерс" го окачестви като сигнал за "голяма промяна в сигурността и политическата позиция на Сърбия" и отдалечаване от Русия, неин "традиционен съюзник и доставчик на оръжия".

Според критици на президента нищо не се е променило в Сърбия, която непрекъснато лавира между Европа, САЩ, Русия и Китай и ограничи (по-малко, отколкото обещаваше), военното си взаимодействие с Русия - освен че Макрон въоръжава страната на Балканите с най-близки отношения с Москва, докато последната напада Украйна.

То повдигна и въпроси за интегрирането на самолетите в базираните донякъде на съветска технология сръбски ВВС, макар редом с китайското оборудване на въоръжените сили да бе купено през годините и западно, например именно френско.

Сърбия има "суверенна политика" и за санкциите, тъй като не е част от ЕС, като едновременно с това работи и за европейските цели (например предоставяйки муниции) и този суверенитет трябва да се уважава.

Само ден преди това, в писмо, публикувано в "Политика", той каза, че въпреки близостта на Белград с ЕС възможността за присъединяване "не е толкова привлекателна, колкото трябва да бъде, макар да е разбираема умората от процеса на кандидатстване редом с недоверието, чийто източник е в "скорошната история". Сърбия, нещо повече, не бива да се опасява, че суверенитетът и идентичността ѝ ще се загубят, ако влезе в ЕС; напротив, може да остане себе си само под крилото на блока.

Според Макрон Франция още подкрепя нормализиране между Белград и Прищина, което е част от приближаването към ЕС. Сърбия е по-остра към Косово за последните едностранни мерки на правителството на Албин Курти на север (моста в Митровица, отказа от динара и някои моменти от ескалацията след местните избори миналата година), защото вижда в балканската държава стратегически партньор.

Вучич от своя страна обясни, че ЕС остава стратегическият път за Сърбия, но знае, че няма да влезе нито сега, нито следващите години.

Какво още подписаха подписаха Сърбия и Франция

Редом с меморандум за разбирателство между сръбското правителство и Френската агенция за развитие и със споразумението за изтребителите Франция и Сърбия се ангажираха с още документи: