"Бялото злато" вкара Сърбия и ЕС в задънена улица
"Предполагам, че литият е като недвижимото имущество: никой не прави още от него."
Така обобщава пилотът на космически кораб в научнофантастичен роман сблъсък между заселници и енергиeн гигант за добива на литий на новооткрита планета през 24 век: спорът е между правото на първия и правилата на властта.
Земята вече навлезе в това бъдеще, поне по отношение на лития. Сърбия може да очертае контурите му.
Президентът ѝ Александър Вучич съживи проект на британско-австралийски минен гигант, който ще покрие нуждите на Европа от литий (наричан и от Белград "бяло злато") за електромобилите ѝ. Но срещу който отново се надига стихийно недоволство, за което Русия обвинява Запада.
Всъщност Западът иска проектът да се осъществви. На каква цена, питат критиците му; съмняват се в правилата на властта - и на тази в Белград, и на тези в Берлин и Брюксел. На тяхна страна обаче не е никоя друга столица: напада ги Москва.
Русия видя в нови протести в Сърбия "пряка заплаха" от "злонамерени сили"
"Сърбия е трамплин, за да намали ЕС зависимостта си от Китай и да ускори зеления си преход, а Вучич става любимият стабилократ на Германия", казва пред "Дневник" изследовател, чийто център се превърна, около протестите срещу проекта, в мишена на Китай. "Берлин се огъна пред Белград", каза друг изследовател --жената, изковала термина "стабилокрация". "ЕС захвърли ценностите си зад борда със суровинната си дипломация."
Отвъд критиките към протестиращите обаче, в аргументите си поддръжниците на лития могат и да бъдат лаконични. "Трябва ли литий?", попита пред "Дневник" знаков бивш кадър на властта в Белград, работил по проекта над десетилетие. "Да, и на Сърбия, и на Европа."
Какъв е залогът зад мината на "Рио Тинто": бъдещето на Европа или неспирно упадащата сръбска демокрация? Има ли пресечна точка опазването им?
"Сръбският криптонит"
За "Рио Тинто" битката е отпреди Вучич да стане синоним на властта в Сърбия.
"Криптонит" е открит в мина", бе заглавие на сайта на Би Би Си през 2007 г., когато компанията откри минерала ядарит в Западна Сърбия, подобен на този от измислената родна планета на Супермен.
"Рио Тинто" видимо хареса аналогията.
Находището край Лозница близо до р. Ядар теоретично съдържа 5% от световните запаси на литий. Поддръжниците очакват то да задоволи 90% от европейските нужди. Властта видя тогава икономическа възможност, а "Рио Тинто" - шанс да е водещ доставчик на литий на континента. Опозицията видя риск за околната среда.
Масови протести през 2021 г., година преди началото на планираното изграждане (въпреки уверенията на министъра на минното дело Зорана Михайлович, че то няма да започне без положителна екооценка), накараха властта да размисли.
"Сръбският криптонит" ще осигури хиляди тонове литий в Европа (ако сърбите позволят)
Пред публика с опит в масови протести - срещу замърсяването на въздуха, срещу мащабен строителен проект, срещу насилието над опозицията - Вучич даде заден ход.
"Беше време на предизборна кампания", припомня в разговор с "Дневник" Михайлович, напуснала властта преди две години. Тя има предвид президентския и парламентарен вот през април 2022-ра. А и "тогава нямахме всички анализи, които да могат да ни кажат, че експлоатацията на ядарит е безопасна". Сега, обратно, проучванията показват безопасност.
През юни Вучич обяви възобновяването на проекта. Дни по-късно германският канцлер Олаф Шолц пристигна неочаквано в Белград с еврокомисар Марош Шефчович за подписване на европейско-сръбско споразумение за сътрудничество в критично важните суровини. Протестите се възобновиха. Опозицията съобщи за множество задържани.
Михайлович настоява, че горчивият опит на "Рио Тинто" в Мадагаскар, Чили или самата Австралия (където разруши обиталища на коренните народи) няма да се повтори в Сърбия, където ще се използва "съвсем друга технология и мисля, че излезе по друг начин".
Литият сближава Сърбия и ЕС, докато Шолц е в Белград
Толкова еднозначна ли е оценката на проекта?
През юли в сп. "Нейчър" изследователи очертаха следните рискове на базата на вече извършената проучвателна дейност:
- концентрацията на бор, арсеник и литий в близките реки е по-висока от региони по горното течение на Ядар;
- почвата е със стойности отвъд нужните за рехабилитация, контрол на нивата на соленост и съдържанието на натриеви йони;
- изследователската дейност на компанията вече е причинила щети на околната среда, в населен земеделски район, като използваната вода съдържа високи нива на бор;
- замърсяването на въздуха, светлинното замърсяване, отпадъчните води застрашават живота, поминъка и запасите от прясна вода и земеделската земя на множество местни общности.
Заедно с участници в изследванията за ековъздействието главният учен на "Рио Тинто" д-р Найджъл Стюард поиска "Нейчър" да оттегли статията заради "фактологични неточности" и недостатъчно солидни научни методи.
Върти ли се Сърбия около Вучич: приказка за двама бивши радикали
Михайлович отговаря по друг начин: решаваща е ролята на държавата. "Не съм адвокат на Рио Тинто (...) но дали една от най-големите световни минни компании ще спазва сръбските закони (а те са напълно съгласувани с тези на ЕС за защита на околната среда) зависи изключително от държавата и правителството на Република Сърбия" и то отговаря за инспекциите и се грижи да няма замърсяване.
Който иска да развива държавата си, не бива да се отказва от критични минерални суровини. "Рио Тинто" проучва тук от 15 години.
"Ще те пратим на параолимпийски игри": само НПО застават срещу китайските компании, замърсяващи Балканите
"Мисля, че тук (добивът - бел. ред.) ще изглежда напълно различно, но държавата трябва да е достатъчно силна, за да прилага закона, не само към "Рио Тинто", а и към която и да било друга компания", продължава Михайлович.
Déjà vu
Ами, ако не вярваш на държавата? И то в страна с превзети медии, проблеми с корупцията и върховенството на закона, срастване на партия и държава и спънки пред ефективното управление (подтикнали самата Михайлович да напусне, както тя разказва в друго интервю) и съществуващи екологични проблеми - особено замърсяването на въздуха. Както и със страховити истории за натиск над активисти срещу екопротести - включително срещу проекти, повдигащи въпроси и в Европа.
Гради ли Китай държава в държавата: поглед от северна Сърбия
Хиляди несъгласни с уверенията на властта излязоха по улиците на Белград и други градове.
И се оказаха в капан.
Западните посолства замълчаха. Русия увери, че "западни идеолози" дестабилизирали с "пряка заплаха". Изтъкнати поддръжници на проекта наричат протестите (един от тях - в неофициален разговор с "Дневник") необичаен пример, когато стихийно недоволство е "проруско".
"Ще те пратим на параолимпийски игри": само НПО застават срещу китайските компании, замърсяващи Балканите
Дори Пекин, набеден за конкурент на ЕС за проекта (а това не е най-точната дума), нападна Белградския център за политика за сигурност (БЦБП), че използва американски средства (от National Endowment for Democracy) за подкрепа на прозападни демонстрации и критика за сръбската външна политика. А САЩ, като ЕС, няма причина да е против.
| "Силната подкрепа на ЕС за проекта може да има обратен ефект", смята Мая Биелош, старши изследовател в набедения от Китай БЦБП. Обществеността е "разочарована и от националните, и от политиците от ЕС, защото смята, че Сърбия се превръща в миньорска колония заради корумпираните сръбски политици, които търгуваха с бъдещето, правата и стандарта на живот на гражданите за литий, за да останат на власт." |
Биелош вижда в тезите на германските политици арогантност, а в "количеството дезинформация от западните медии за привидно безопасната експлотация" - повод за безпокойство.
Въпреки силния медиен контрол, за мнозина е ясно, че Сърбия е трамплин за ЕС да намали зависимостта си от Китай и да ускори зеления си преход. Ядарският проект направи съвсем ясно, че Вучич става любимият стабилократ на Германия и че ЕС желае да ухажва авторитарен лидер, който поставя интереса на капиталистическия бизнес пред тези на собствените си хора.
С подобни съображения хиляди излязоха на улицата през август, а анкета на изследователския център "Нова сръбска политическа мисъл" показа, че 55% са против проекта. Имаше блокади на мост и жп гари, имаше и задържани. И макар още да не се е стигнало до "радикалните" мерки, обещавани от участниците, заплахата остава на масата.
Сръбски активисти обещаха радикални мерки след протестите срещу "Рио Тинто"
Държавата опита да убеди (според опозицията - да раздели) научната общност; на срещи с учени Вучич каза, че продължаването на проекта зависи и от тяхното мнение:
Държавата инвестира във вас, за да ѝ върнете тогава, когато е най-деобходимо.
За бившия премиер Ана Бърнабич протестите вече са не заради лития, а против науката и здравия разум.
Въпрос на доверие
И за този проект Вучич и медиите заглушават критичните гласове, казват критиците. В отворено писмо активистът Александър Маткович (който казва, че е получил заплаха за живота си) предупреди, че в Сърбия се наблюдава "абсолютно сливане между зеления преход и авторитаризма".
"Съгласна съм", коментира думите му Йохана Даймел, дългогодишен анализатор на Балканите, базирана в Мюнхен. Обръща внимание как след обявеното от Вучич Конституционният съд на Сърбия реши, че спирането на проекта е "противоконституционно". "Политическото влияние върху върховенството на закона едва ли може да бъде по-впечатляващо", казва за "Дневник" Даймел. "Инициатива до сръбския парламент, подписана от 38 хил. души за забрана на литий и бор, бе заметена под килима."
Не е ли проблемът, изкарал хората на улицата, тъкмо в недоверието към сръбските институции, а не е в лития сам по себе си, още по-малко в науката?
Не, прекъсва въпроса Зорана Михайлович. "Отделен е въпросът за недоверието. Ставащото днес и преди 2-3 години са политически протести... много повече, отколкото свързани с екологията. Ако знаем за напълно нови технологии, не можем да приемем хората, които ни лъгаха как ще се извършва експлоатацията на ядарит, отново да ни лъжат", включително за старите (отпреди Вучич), които са били готови да приемат още в началото на проекта на "Рио Тинто". Опозицията няма визия и програма, настоява Михайлович.
Разбира се, има определен процент хора, които са загрижени, но е мног по-голям процентът на хората, които са против властта – не против ядарита, той не ги занимава. А хората в Ядар най-малко ги интересува. Опозицията за съжаление няма ясна визия и програма. Единственото, за което се хвана, са тези политически протести.
Дори казаното от Михайлович да е вярно, остава въпросът, че протестиращите не искат подобен проект да е в ръцете на тази власт.
"Съгласна съм, че има общо недоверие към мотивите на правителството, в съчетание със способността да се управлява този проект без корупция и да се придържа към най-високите стандарти за околната среда", казва Мая Биелош. Не вярва обаче, че протестът ще катализира обединяването на опозицията, многократно събирала се и разпадала се на протести.
Хората в Сърбия са наясно, че тяхната борба срещу добива на литий е маратон срещу по-мощен съперник, подкрепян от Запада. Екологичните протести срещу добива на литий са само върхът на айсберга в сегашния политически климат.
Йохана Даймел очаква протестът да се разрасне през есента и може би дори да надхвърли мащаба отпреди три години и "действително да разклати стабилокрацията, толерирана толкова дълго от ЕС." Анализаторът призовава за диалог и компромис, но очаква обаче ЕС да продължи да стои настрана, както вече е правил.
Гражданите не са непременно загрижени за идеологически въпроси, а за опазването на природата и околната среда на страната им. Опозицията следователно трябва да очертае по-широка дъга и се нуждае от по-приобщаващ лидер, за да свали авторитарна система – както показа Полша.
Михайлович все още подкрепя проекта, но от година дава сигнали, че вече не е от властта. Те бяха видими и в разговора с "Дневник" и макар (след кратко собствено политическо начинание) тя да не се припознава и в опозицията, отчита недоволството към управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС).
"Промените са неизбежни, но е нужно много повече единство. Опозицията иска само да заеме мястото (на властта - бел. ред.). На Сърбия ѝ трябва борба с корупцията и престъпността, но и много повече. Огромен брой хора напускат всяка година и проектът за ядарит трябва да им помогне да останат." "Рио Тинто" трябва да е част от това единство. Сърбия не е Черна гора и никой не може да остане на власт десетилетия; властта, смята тя, ще я свалят не протестите, а времето.
Литият е много по-важен от вксички политически борби сега и в следващите десетилетия. Важен е за геополитиката и статуса ни в региона, но в страната си трябва са схванем, че това е сламка, която ще ни помогне да се развием, да оцелеем като общество и държава.
Противниците смятат, че и сега властта губи на Сърбия ценно време, а Европа ѝ помага.
Правото на първия
Евросъюзът не скрива мнението си, изправен пред океана от китайски електромобили и зависимостта от чужди суровини.
"Шолц осуети плановете на Китай", гласи анализ на ZDF за визитата на Шолц и Шефчович и европейско-сръбския пакт за критичните суровини от юли, подписан на обявена в последния момент визита, с която германската автоиндустрия си осигурява литий, а канцлерът се надява сътрудничеството на Сърбия да я доближи до ЕС.
| За какво точно е конкурент Китай? Най-големият акционер в "Рио Тинто" е Chinalco или Aluminum Corporation of China с 14.59%, 15 години след инвестицията на водещия световен производител на алуминий (и следователно китайското правителство) в британско-австралийската компания. И все пак: с "Рио Тинто" Европа намалява зависимостта, скъсявайки веригата си. |
Въпросът, обяснява Франциска Брантнер от Зелените, присъствала в делегацията на Шолц, не дали ще се копае литий, а кой ще го прави: "Рио Тинто" и европейски партньори, или Китай.
ЕС иска да попречи на Китай да увеличи влиянието си върху европесйките източници на суровини.
"Натискът от германската автоиндустрия (която се нуждае от лития - бел. ред.) и страхът за хиляди работни места трябва да е толкова голям, че дори Зелените загубват принципите си", отбелязва Йохана Даймел, споменавайки и Брантнер. Опасява се кой ще използва целия литий, ако спадът в продажбите на електромобили продължи.
ЕС обаче засега не действа по такъв сценарий. Според Михайлович по споразумението за суровини се работи 4-5 години. Германия в частност се интересува от лития от години (впрочем списъкът с нови желаещи да копаят из Сърбия едва започва с "Рио Тинто") и дори изпрати съветник при Вучич по темата по времето на Ангела Меркел, казва по този повод Даймел.
ЕС и Германия сключиха сделка с дявола и следователно все още им трябва стабилокрацията, за да осигурят проекта.
А сега накъде
И все пак критиките на активисти, че Сърбия ще издейства отстъпки в евроинтеграцията, изглеждат пресилени, включително на бившия министър Михайлович, предвид оставащия път на Сърбия в демократизацията и борбата с корупцията.
Застоят в диалога с Косово, упадъкът на демокрацията, засилването на евроскептични гласове в Европарламента създават обстановка, в която нито за Вучич, демонстративно назначил "човека на Москва" за вицепремиер (след като американски санкции го свалиха като шеф на разузнаването), нито за ЕС евроинтеграционното говорене е повече от преструвка, смята Даймел.
Да се "продава" литиевият проект като стъпка напред в евроинтеграционния процес, още повече дискредитира ЕС в очите на сръбската общественост. За Вучич сериозно усилие за еврочленство би означавало край на властта му.
Мая Биелош отива по-далеч: унищожаването на природата от литиевия проект ще погребе "и без това малкия шанс на Сърбия да влезе в ЕС", дори да не намали подкрепата за евроинтеграцията, смята тя (впрочем спад се отчита отпреди съживяването на проекта).
Вучич се наклони към Запада, за да си осигури подкрепа за удължаване на властта си на цената на човешките права и демокрацията.
Сърбия се нуждае от приходи и работни места, Европа - от "собствени" суровини, чиято липса руши не само геополитическите ѝ възможности, но е и заплаха за благосъстоянието на гражданите. Въпросът е как ще работи занапред с лидер, превърнал външната си политика в търговия с четирите "стълба" (дефинирани впрочем от негов предшественик), без да валидира подхода му към демокрацията, докато протестите, времето или способна политическа алтернатива не го свалят от власт.
Моделът, при който Европа дълги години се нуждаеше от конкретни лидери за "стабилност" на Балканите (но и по-далеч, например в Африка), е до болка познат и в Сърбия, и в Северна Македония, и в Албания, и в България. Години след като формулата бе създадена и доведе западнобалканската евроинтеграция до задънена улица, онези хиляди сърби, нежелаещи проекта, нямат отговор. И не е известно кой може да им го даде този път.
Докато политическият елит в София (и например Варна) се бори с несъществуващи проблеми, този в Белград е заложил настоящето си на карта заради проблемите на бъдещето. Не заради протестите, а защото решението му как да продължи ще зададе посоката на Сърбия за десетилетия напред.
