Преди години някои египетски политици и дипломати се шегуваха, че турският опит за преврат вечерта на 15 юли 2016 г. може да е осуетен в Турция, но е успял в Египет, където медии празнуваха "свалянето" на Реджеп Тайип Ердоган.

Днес, в разгара на опустошителна война в Газа, която най-вероятно ще навърши година, египетският президент Абдел Фатах ас Сиси отива при Ердоган, за да затвори тази страница от отношенията. Ценените от Турция и преследвани от Египет "Мюсюлмански братя" в Истанбул са получили инструкции да не критикуват посещението и да мълчат; а дори тяхната организация може да стане тема на разговор според някои турски медии.

За отварянето на новата двамата работят вече над година, докато представители на по-ниско ниво топяха ледовете в хода на опита на Анкара да подобри връзките с голяма част от арабския свят, обтегнати още около Арабската пролет.

Ердоган посети Египет през февруари, за пръв път от 12 години. За плана на Сиси, на власт от 2014 г., да върне визитата бе съобщено, след като турският външен министър и бивш шеф на разузнаването Хакан Фидан бе в Кайро през август. Заедно с египетски представители той обяви, че двете страни работят пътуването на Сиси да е възможно най-много продуктивно.

И, съдейки по обявеното, се очаква да е продуктивно. Споразумения в енергетиката и туризма ще бъдат съпътствани от първо заседание на нов съвет за стратегичесто сътрудничество. "Стратегическо партньорство" на Египет и Турция е ново понятие за Ердоган и Сиси, обявено като ново ниво на отношенията при визитата на Ердоган през февруари.

Сред споменаваните стъпки са партньорство в енергетиката, в природния газ, полезните изкопаеми. Възможни са дори стъпки в отбраната, след като Фидан изненада наблюдател, като заяви, че ще Турция ще одобри доставки на дронове за Египет.

Двете най-многолюдни държави в региона вероятно ще продължават да се разминават в част от интересите си, но предвид тежестта си могат оказват влияние на региона със съвместните си действия.

Стъпките в енергетиката същевременно ще се наблюдават от Европа внимателно: двете държави се позиционират като важни по веригата на доставки на природен газ. Турция обяви собствени находища в Черно море, а важността на Египет нарасна с опита на Европа да намали зависимостта си от Русия заради войната в Украйна.

Според "Ал Арабия" се очаква да бъдат подписани 20 споразумения в различни области. Двете държави целят да увеличат търговския си обмен от 10 до 15 млрд. долара.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Турция се идентифицира с политическия ислям и бе разтърсена, когато армията зачеркна резултата от Арабската пролет в Египет - довела на власт президента на "Мюсюлмански братя" Мохамед Морси - през 2013 г.

Тогава Ердоган, придържайки се към турската амбиция да бъде лидер в мюсюлманския свят, се закани никога да не се ръкува със Сиси и до нарече "брутален убиец". Турското външно министерство наричаше намесата на армията, свалила Морси, "преврат" на сайта си.

Всъщност от 2019 г. терминът не може да се намери на страницата на ведомството.

През 2021 г., две години преди президентски избори, които Ердоган спечели по-трудно от очакваното насред икономически проблеми, той започна да стабилизира отношенията с регионалните сили, за да излезе от изолацията, в която Анкара бе изпаднала и да търси свежи приходи. В списъка попаднаха и Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Втората страна укрепи турската икономика с помощта на милиарди долари; първата Ердоган посети отново преди дни.

С Египет разведряването отне най-много време. Двете страни размениха посланици през юли 2023 г. и процесът вървеше бавно (макар междувременно лидерите да се срещнаха два пъти в кулоарите на срещи в мюсюлманския свят), но войната на Израел и "Хамас" в Газа и последвалата визита на Ердоган в Кайро го ускориха.

Конфликтът неизбежно ще бъде на предно място в дневния ред на срещата. Започнал с изненадващата атака на ислямистите срещу Израел с 1200 жертви, той торпилира опитите на Турция и Израел също да подобрят отношенията.

Причината не бе само в отговора на Израел, причинил смъртта на десетки хиляди палестинци; Ердоган, заканвал се преди да "освободи" джамията "Ал Акса" в Ерусалим, продължи турската политика да се приютяват - и приемат на официални срещи - представители на "Хамас". След месеци натиск както от ултранационалистически съюзници, така и от религиозни опоненти, Ердоган въведе и търговски санкции срещу Израел.

Тел Авив има разногласия и с Кайро, който не таи топли чувства към "Хамас", но се подозира от израелските власти, че години наред не прави достатъчно срещу контрабандата през (и под) границата с Газа. Египет обяви "червени линии" в хода на войната: без масово разселване на палестинци на територията му и без постоянно израелско присъствие по т. нар. Филаделфийски коридор (ивица по границата на Египет и Газа), на каквото премиерът Бенямин Нетаняху вече седмици настоява.

Египет е и сред посредниците за примирие във войната; Турция е смяна за страна, която може да посредничи във вътрешнопалестинските преговори на "Хамас" и "Фатах", макар намесата на други като Русия и Китай засега само на думи да води към единство.

Ердоган и Сиси обаче имат и много други теми, включително регионални. Сред тях са опустошителната война в Судан и продължаващият над десетилетие конфликт в Либия (в извънтериториалната война, която се завихри, Анкара и Кайро бяха противници), но и етиопско-сомалийската криза, в която Турция е посредник.

Анкара е сред най-важните партньори на Сомалия (през годините ислямисти извършиха там не един атентат срещу турски граждани и интереси), а в момента опитва да разреши и спор на Могадишу и Адис Абеба, след като Етиопия изрази готовност да признае отцепническия Сомалиленд срещу достъп до пристанището му.

Сомалия и Египет ще проведат съвместни учения и ще демонстрират сила в момент, когато отношенията на Етиопия остават обтегнати и със северноафриканската страна заради начина, по който се пълни огромният язовир на Нил. Това сближаване, заедно с безизходицата в преговорите за признаването на Сомалиленд (в които Джибут предложи да разшири достъпа до море за Етиопия) подсили опасенията за регионална война.

Възможно, според поне един турски анализатор, е и Египет да поиска от Турция да посредничи и в спора за язовира.