Китай може да опита да завземе тайвански острови, разположени край собствените му брегове, в следващите месеци, и то без да води война с Тайван. Това се обяснява в доклад на базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW), който мозъчният тръст публикува наскоро, в деликатен момент и за тайванската, и за американската политика.

Проблемът, посочен в доклада, е че усилията за овладяването на Кинмен ще засегнат волята на Тайван да се съпротивлява на желаното от Пекин "обединение", включително като отслабят вярата, че САЩ са готови да се притекат на помощ (нещо, което Вашингтон умишлено нито потвърждава, нито отрича).

Много опасна обаче е дори самата кампания на принуда, която се обсъжда в доклада и която според един от сценариите не достига до война, но усилва китайската пропаганда както на Кинмен, така и на остров Тайван. Чрез нея, според ISW, е възможно Китай да опита да овладее Кинмен в следващите шест месеца.

Възможно е дори да се стигне до сценарии като въвеждане на зона, забранена за полети или саботаж на комуникационната инфраструктура, който би принудил Кимен да се демилитаризира.

Дори най-песимистичният сценарий да не се сбъдне, архипелазите остават трудни за отбрана места, много по-близо до китайския бряг: най-близката точка на един от Кинмен е на 3 километра. Най-близкият от архипелага Мацу е на 10 км от Народната република, както и Кинмен, също са на близо 200 км от остров Тайван. Овладяването им би създало опасен прецедент, а ако няма такъв план, най-малкото би нагнетило напрежението на основния тайвански остров. А и - както се увери "Дневник" на посещение преди две години - отношението към Китай на островите не е еднозначно.

Отвъд описаното в доклада, защо островите са толкова уязвими и защо точно в този момент действията на Китай са особено опасни?

До края на Втората световна война островите Кинмен са окупирани от Япония. Месец и половина никой не ги управлява - докато силите на Република Китай не ги овладяват. Четири години по-късно КНР опитва да ги отвоюва; в резултат САЩ обмислят сценарии за намеса дори с ядрени оръжия; изпращат техника в помощ на Тайван и съветват управляващия генерал Чан Кайшъ да не се отказва от островите.

Тайпе, изглежда, се вслушва; поддържа военно управление, при което до Кинмен не може да се стигне не само от континентален Китай, а и от остров Тайван.

На тези близки до Китай архипелази демокрацията идва по-късно, отколкото на големия остров през 90-те. Днес по улиците на малките населени места на Лиею няма следа от 100 хил. военни, помагали за опазването на Кинмен през втората половина на миналия век, но това са и хората, които полагат основите на едно от двете най-известни производства - сорговата ракия - през 50-те години.

Отварянето им към континентален Китай от началото на века, водещо милиони туристи на острова, е пресечено от коронавирусната пандемия.

Китай променя това - на принципа на моркова и тоягата. "Морков" е разхлабването на ограниченията за придвижване до Кинмен, обявено дни след доклада на ISW. Промяната, огласена в края на август, ще позволи на жителите на провинция Фудзиен отново да пътуват до островите.

Освен информационни операции, Китай предлага на островите икономически стимули; улесняване на жителите на Мацу, желаещи да живеят във Фуджоу (КНР), инициативи за търговски, инфраструктурни и например пощенски връзки.

Ескалацията започна месец след като Лай Чин-те, известен на запад и като Уилям Лай, бе избран за президент - трети мандат на Демократичната прогресивна партия, за която връзките с КНР са по-маловажен компонент от политическата идентичност. Както се отбелязва в доклада на ISW, но напомняха и събеседници на "Дневник" във времето около изборите, за Пекин няколко десетилетия тайванската демокрация представляваше редуване на националистите, подкрепящи сближаване и диалог с него, и ДПП, за които това не е приоритет. Избирането на Лай, допреди месеци вицепрезидент на Цай Ин-уън (също ДПП), разтревожи Китай заради риска да е белег на намаляващо желание за мирно обединение с острова.

В този контекст китайската брегова охрана ускори нахлуванията във води, за които Тайван предвид близостта на Кинмен и Мацу не претендира, но в които ограничава достъпа. За Китай това теоретично е без значение, защото смята Тайван за своя територия. Също през февруари между Китай и Тайван възникна конфликт, след като риболовна лодка нахлу във води с ограничен достъп около острова. Периодичните патрули във водите около Кинмен - създаващи усещането за беззащитността на архилега - се оказаха "новото нормално", започнаха да патрулират за по час или два.

Също през февруари, китайската брегова охрана продължително проверява отклонила се в китайски води туристическа лодка (макар китайски туристически лодки често да навлизат край Кинмен и Мацу).

Последваха и други случаи на незаконен риболов и - много по-рядко засега - прелитане на китайски самолети и дронове над архипелазите. Властите в Кинмен и Мацу съобщават и за кибератаки.

И без да са били част от Народната република, историята и географията на Кинмен и Мацу неизбежно ги свързват с Китай. Значението на физическата близост далеч надхвърля потенциала за отбрана.

Днес сорговият алкохол и ножовете от снаряди бележат живота на архипелаг, някога ценен като белязана от конфликт граница. Обстрелването е "по график" - дотолкова, че властите в Тайван разказват за него с охота при посещението на "Дневник" през 2022 г., а китайците го използват, за да внушат, че всъщност дори тези нападения от континента не са били нищо особено. Така си ги спомнят и жителите, независимо че всъщност има убити при едно от нарушенията.

При един от обстрелите за 44 дни на Кинмен падат 470 хил. снаряда.

Независимо какъв прочит на историята избере човек, в това минало островите са важни за Тайван; днес, макар и на границата, са периферия, където някои жители открито казват, че се чувстват наполовина или изцяло китайци и че не чувстват заплаха от другата страна. Икономиката е далеч от блясъка на Тайпе, 200 км на изток. Години наред тече обмен: на стоки, на работни кадри, на туристи. Комуникацията с Китай е ежедневие.

След няколко години изолация в условията на COVID-19, в комбинация с въведени преди това ограничения, не би било необичайно, ако някои жители се запитат какво има да им предложи Народната република, и колко би се променил животът им, ако малките им парчета земя се управляват от континента. Те най-малкото държат на близостта с Китай; повечето подкрепят овладялата парламента на последните избори националистическа "Гуоминдан" (КМТ). Някога "партията държава" на Чан Кайшъ, днес тя, за разлика от Демократичната прогресивна партия (ДПП) на президента Лай Чин-те, е превърнала запазването, укрепването и дори разширяването на мостовете с Пекин в централен елемент на платформата си.

Повечето кинменци гласуват за КМТ.

За тях думата "мост" трябва да се разбира буквално: много от тях подкрепят горещо поддържаното и от Китай (и обявено през 2022 г.) предложение такъв да бъде изграден през трикилометровата отсечка от град Сямън до един от островите. Няколко месеца преди президентските и парламентарните избори през януари, които Лай спечели, а ДПП загуби, партията заговори за референдум за изграждането му - но не местен, а национален.

Докладът се публикува два месеца и половина преди американските избори, на които проучвания очертават изравняване на силите на Доналд Тръмп и Камала Харис в битката за Белия дом.

Макар и демократи, и републиканци да подкрепят партньорството с Тайван като част от уравнението в напрегнатите отношения със съперника Китай, Тръмп добави през юли нюанс, будещ тревога в Тайпе дори да е само въпрос на предизборна реторика: по думите му Тайван трябва да си плаща за отбрана, защото не носел никаква полза. Тайван купува от САЩ оръжия за милиарди долари на базата на законодателство, което задължава Вашингтон да ги продава; а при Тръмп сделките се увеличиха двойно.

Малко след интервюто тайванският премиер Чо Джунг-тай обясни, че Тайван и САЩ продължават да имат здрави отношения и без формални връзки, но островът непрекъснато усилва капацитета си да се отбранява.

Месец по-късно Министерството на отбраната заяви, че не вижда у Китай капацитет за пълномащабно нахлуване, тъй като той няма необходимото оборудване, но продължава да работи по способностите си. Същевременно Пекин ускорява разработката на нови оръжия като стратегическия бомбардировач Н-20 и хиперзвукови ракети и увеличава ядрения си арсенал, смята ведомството.

В опит да възпре Китай Тайван обяви и планове за увеличаване на бюджета за отбрана, по-рязко от ръста на икономиката: 606.8 млрд. тайвански долара (19.1 млрд. щатски) при 586.3 млрд. за 2023-а. Критици на този подход смятат, че предвидените средства все още са твърде малко, за да се противодейства на Пекин.

Плавно или не, Тайван увеличава готовността си по още един начин: задължителна военна служба от една година замени тази от четири месеца, която в първото десетилетие и половина бе във вид на военно обучение.

И това ли е недостатъчно? С "да" биха отговорили не само изследователите от цитирания по-горе Council on Foreign Relations, напомнящ, че Китай има 1900 бойни самолета, 45 фрегати и 36 разрушителя (тези числа при Тайван са 300, 22 и 4) и над десет пъти повече военнослужещи. Твърдят го и създателите на сериал, описващ хипотетична китайска атака, който се снима в момента: според тях тайванците, свикнали със заплахата, тънат в самодоволство и я подценяват. Още преди да бъде излъчен догодина, сериалът разбуни духовете.

Тайван се бори и с други свои уязвимости. Седмици преди Пекин да отмени преференциалните мита за 134 тайвански продукта, данни показаха, че тайванската икономика продължава да се отдалечава от китайската: Пекин бе водещият търговски партньор, но през пролетта САЩ отново стана водеща експортна дестинация. Към май тази година Тайван продаваше повече на САЩ, отколкото на Тайван, за пръв път от десетилетие.

Фигурата на Лай е важна в китайските сметки; администрацията му още е неопитна, а и между нея и мнозинството на КМТ търканията продължават вече месеци. В подхода си към Кинмен и Мацу същевременно екипът на Лай няма голям избор.

Дори да е напълно вярно, че Китай показва внимание на островите Кинмен само като част от когнитивната война, водена срещу Тайван (както се твърди тук например), тази психологическа игра е основно оръжие в най-важната битка, който Китай води в тайванския проток: за съзнанията на тайванците.