Тези положителни очаквания се откриват и в други македонски медии във вечерта, когато македонските изпълнители ще се постараят да оставят с "Набуко" от Джузепе Верди също толкова добро впечатление у публиката, каквото оставиха софийските у зрителите в Скопие, когато там бе поставена "Валкюра" от Рихард Вагнер през пролетта.

Тонът засега е положителен и от президента Румен Радев, среща с когото изглежда другият сигурен елемент от програмата на македонския държавен глава. "Очаквам изявеното желание за диалог и разбирателство от страна на президента Гордана Силяновска да се превърне в последователна политика и на северномакедонското правителство. Ред е и за мое официално посещение в Скопие", каза Радев тази сутрин.

Въпросът без отговор засега е: какво още ще предложи посещението в двустранните връзки освен операта и среща с Радев при закрити врата. Дори резултатите обаче да не се измерят непосредствено след визитата, важен е и моментът, в който тя се осъществява.

Македонският премиер Християн Мицкоски зададе тон в отношенията с България, който едновременно опита да го отличи от предишното управление на ВМРО-ДПМНЕ и разгневи мнозина в България след избирането му през есента и отчужди други, разчитали на по-положителния тон на предшествениците му.

Той първо започна да напада жп проекта, който трябва да свърже София и Скопие след няколко години като част от Коридор №8, на практика спирайки търга за третата част, защото бил много скъп и създавал несигурност заради риска България да не изгради на границата своята част от тунел, минаващ през скала, и македонската част да остане затапена. Всъщност двете страни трябва да работят по тунела заедно, когато изграждането стигне до тази фаза.

След това Мицкоски заговори за нередности в работата на македонската част от съвместната историческа комисия в предишния ѝ състав, воден от Драги Георгиев, за проверка какви разходи са правени и с уверение, че "стотици хиляди евро" са изхарчени за "предателство" на националните интереси. Той върна, при това начело на комисията, Ванчо Георгиев, който напусна предишния ѝ състав, сочен дори от източници в комисията като "човек на ВМРО-ДПМНЕ".

Към това се добавя застоят в македонската евроинтеграция поради неизпълнението на условието, заложено в преговорната рамка на базата на френското предложение от 2022 г. (т.е. европейското) за начало на преговори срещу вписване на българите в конституцията. Мицкоски опитва да разговаря за това с Брюксел, където скоро ще бъде обсъдена възможността за предоговаряне на преговорната рамка, и София, където обаче от месеци няма редовно правителство.

С Давкова същевременно ще са външният министър Тимчо Муцунски и на културата Зоран Лютков. Муцунски, смятан за в по-голяма степен ориентиран към Запада, първи смекчи посланията на Мицкоски за Коридор 8 още в седмиците след като той нападна жп секцията край границата с България, като даде да се разбере, че Скопие се нуждае от жестове от страна на София, за да промени подхода.

Под предлога на оперното посещение на президента на практика е единственият начин Северна Македония да взаимодейства с България сега, без да се насочва внимание към членовете на кабинета, включително по-умерените като Муцунски, призоваващ за нормализиране на отношенията Скопие - София. Причината е в линията, която следва Мицкоски от месеци: да не води официални разговори с България, докато няма стабилно редовно избран кабинет (в тази връзка е възможно да няма среща и между двамата първи дипломати). А и най-малкото за кратко може да подобри атмосферата, когато се говори за двустранни отношения в македонските медии.

Недвусмислена подкрепа за визитата показа посланикът на САЩ Анджела Агелер, която заяви пред "Сител", че колкото повече държавите работят като съседи, толкова по-голям ще е напредъкът за всички граждани. "Според мен е отлично, че президентът отива в България по покана на президента (Румен) Радев", каза посланикът. "Тези връзки в региона са много важни, тъй като сте съседи. Колкото по-силни са отношенията, толкова по-сигурна, просперираща и стабилна може да бъде всяка страна."

Преди очаквано посещение на Виктор Орбан, който отпусна заем 500 млн. евро за Северна Македония (и половината от който ще отиде за общините година преди местни избори), което още веднъж ще потвърди нарастващата зависимост на Скопие от Будапеща и Белград, македонското правителство опитва да гледа на запад.

Дни след като обвини западните посланици в намеса във вътрешните работи на Северна Македония (макар и по други теми като корупцията и реформите в правосъдието), Мицкоски изпраща Муцунски на 19 септември в Брюксел да обсъжда преговорната рамка и хипотезата на ВМРО-ДПМНЕ за "отложено приемане" на конституционните промени. ЕС уверява, че "няма воля" за промяна на преговорната рамка, но както отбеляза Муцунски наскоро, Скопие ще опита да убеди, че конституционните промени "с отложено действие" могат да се осъществяват без промяна на заключенията на ЕС.

Северна Македония може да има малко време, преди Албания да се отдели в процеса на евроинтеграцията, ако се съди по думите на еврокомисаря за разширяването Оливер Вархеи отпреди дни: целта е да се проведе междуправителствена конференция "със Сърбия и Албания, може би и със Северна Македония" в следващите месеци. Това отново повдигна възможността двете държави да спрат да са "в комплект" в преговорите.

Така на Скопие се налага да използва всички възможности за преговори, официални или неофициални, "в следващите месеци", независимо има ли България правителство.