България е в опасно състояние на парализирана демокрация, смята Иван Кръстев
"В България не става дума за страна, дълбоко разделена заради ценности и политики. Тя е по-скоро общество, разкъсвано от цинизъм и недоверие. Разделителните линии между политическите партии са твърде многобройни и страхът от компромис е прекалено голям, така че политиците смятат, че избирателите им дават гласа си за това, което не правят, а не за това, което вършат."
Това обяснява Иван Кръстев в коментар за "Файненшъл таймс", който е посветен в значителна степен на кризата в управлението, изпратила българите на поредните предсрочни избори през последните три години.
Той говори възхода на парализираните (или замръзналите) демокрации, описвайки българската картина: "дълъг политически COVID", умерен икономически растеж, ниска избирателна активност (вероятно около 30% на вота през октомври), малцина знаят името на министър-председателя, нови и нови партии на протеста, парализирана администрация и маргинализиране на България на европейската политическа сцена.
| "Подозрението е, че политическите партии не могат да управляват, защото не искат да управляват. За избирателите е по-важно с кого тези партии няма да си сътрудничат, отколкото какво може да се постигне. Въпросът без отговор в българската политика е кой реално управлява държавата. |
Това много прилича на ситуацията във Франция в момента и вероятно ще се случи догодина на федералните избори в Германия, посочва Кръстев.
Той говори за нов европейски тренд на "демокрации в задънена улица" с правителства с кратък живот или експертни администрации с достатъчно подкрепа да оцеляват, но не и реално да управляват.
| Това не е като американското, полското или турското политическо разделение, мотивиращо гражданския сектор и милиони хора в защита на демокрацията и да участват в изборите срещу възхода на авторитарни лидери, а плъзгане към дълбоко разочарование от политиката и политическа импотентност, която започва да се превръща в основна заплаха за Европа. |
За гражданското общество не е много ясно какво да направи, когато хората просто не знаят името на министър-председателя си, а и не виждат причина да го научат, допълва Иван Кръстев. Макар да е лесно да се дефинира що е авторитаризъм, може да се окаже предизвикателство да бъде разпознато бавното отдалечаване на една държава от демокрацията, казва той в заключение.