Прикрита опасност – в Германия отново обсъждат как и защо се случва радикализацията
През последните три седмици в Германия се случиха три нападения, които отново върнаха сред водещите теми в страната вътрешната сигурност, терора и борбата с ислямизма. Разговори и анализи по тези въпроси ще чуете и прочетете навсякъде в Германия - в медии, в училищния двор, докато чакате детето си, в трамвая на път за работа и на опашката, в чакане на ред за сутрешния брецел.
Три събития отключиха вълни от политически и обществени реакции, като един от резултатите е влизането в сила на гранични проверки на всички сухопътни граници на Германия от идния понеделник:
- На 23 август на градския празник на Солинген 26-годишен сириец уби трима и рани осем души при нападение с нож. "Ислямска държава" пое отговорност за нападението.
- Няколко дни по-късно, на 5 септември, в деня, когато се навършиха 52 години от кървавите Олимпийски игри в Мюнхен, младеж стреля срещу Генералното консулство на Израел в града и срещу сгради около него. По-късно стана ясно, че извършителят е известен на австрийските власти като подозрителен ислямист.
- Няколко часа по-късно 29-годишен албанец с мачете нападна полицейски участък в германския Линц. Разследващите обявиха, че има доказателства за ислямистки мотив.
След години на затишие нараства ли отново опасността от терористични нападения в Европа?
Много експерти на Стария континент се обединяват зад тезата, че опасността за терор в Европа е нараснала след избухването на войната между Израел и "Хамас". Според германския експерт по тероризъм Ролф Топхофен именно тя дава нов мотивационен тласък:
| "Знаем това от антиизраелските демонстрации, които се провеждат навсякъде в германските градове. Но опасността, разбира се, се крие във възраждането на "Ислямска държава". Няколко години беше тихо, но сега те отново се надигнаха, може да го наречем така. Това не е свързано само с войната в Газа. Става дума за емоциите, предизвикани от тази война. Разбира се, това е свързано и с технологичния напредък и дигитализацията. Днес радикализацията се случва много по-лесно." |
През 2019 г. "Ислямска държава" изгуби огромна част от завоювана си територия в Сирия и Ирак, но терористичната организация отново се реорганизира.
В интервю за германската телевизия ZDF експертът по тероризъм Петер Нойман от King's College- Лондон, заяви, че за последните десет месеца са се случили 21 опита и 6 реални джихадистки нападения в Западна Европа, а това е 4 пъти повече от 2022 г. Според Ролф Топхофен най-опасната терористична организация днес остава "Ислямска държава". Тя е създала клонове, разклонения, малки и големи клетки в различни точки на земното кълбо.
- "Най-опасната клетка е така наречената "Ислямска държава Хорасан", която идва от Централна Азия. През пролетта на тази година например тя извърши най-сериозното нападение в Москва, при което загинаха над 100 души.
- Докато в миналото например "Ал Кайда" се опитваше да извършва терористични операции с помощта на командоси, днес трябва да приемем, че все по-често става дума за радикализиран или саморадикализиращ се индивидуален извършител. Днес наблюдаваме едно ново поколение.
- Интересно е, че кредото на "Ислямска държава" - това не бива да се забравя - винаги е било да нападаш неверниците с камък, с нож, с кола... с каквото имаш подръка. Вкъщи всеки има ножове, някои оръжия могат да се намерят в интернет, може да се разгледат рафтовете в магазините и да се открие подходящо оръжие за нападение, а може и самоделно да се изработи необходимото за терористична атака", разказва експертът по тероризъм.
Ако радикализацията в близкото минало се е случвала отчасти в джамии в Европа, днес все повече тя е процес, случващ се в интернет пространството, където има много приложения, които предлагат криптирани чатове. В тях е разпращано съдържание за войната в ивицата Газа например, а целта на това съдържание е да доведе до емоции на стоящия от другата страна на компютъра някъде в Европа.
Основното чувство, което трябва да бъде предизвикано, е гняв.
"Терористите, независимо дали става дума за пропаганда на терористична организация като "Ислямска държава", използват тази дигитализация перфектно. И в интернет, и в социалните мрежи има хиляди видеоклипове, призиви, пропагандни видеоклипове. Най-възрастните, склонни на саморадикализация, вече са на 20-30 години. Младите хора са целта, те са рекрутирани и подстрекавани да извършват терористични операции чрез тези платформи", смята още Ролф Топхофен.
Новото поколение саморадикализиращи се лица получават инструкции - отново онлайн - как най-ефективно да извършат смъртоносните нападения.
Как се случва радикализацията?
Основната тема за анализи на експерти е радикализацията, но възможен ли е обратният процес - дeрадикализация?
Моуханад Кхоршид е професор по ислямска теология и работи с ислямисти, които са в германски и австрийски затвори. Задържаните са на възраст между 16 и 24 години и всички са планирали нападения с ножове или експлозиви. В интервю за германската телевизия ZDF проф. Кхоршид описа профила на младежите, податливи към саморадикализация:
| "Няма точно определен модел. Но в повечето случаи става дума за млади хора, които не виждат перспектива, които търсят себе си. Чувстват се безсилни и не трябва да забравяме две неща. Първо, психологическия аспект, в повечето случаи става дума за психически лабилни хора или хора, преживели някаква травма в детството или при социализацията си. И вторият аспект е религиозният и идеологическият." |
В началото емоционалният, а не религиозният, аспект играе решаващата роля в процеса на саморадикализация. В основата са разказите за "несправедливостта, която западният свят носи".
Проф. Кхоршид анализира, че повече млади хора, които разказват за дискриминация, лично не са преживявали такава, но се идентифицират с разказите за дискриминация в "лошия" западен свят. Големият въпрос, които си задават младежите, склонни към саморадикализация, е "Кой съм аз?".
- Когато са в родните си страни, тези млади хора не се чувстват на място, чувстват се като чужденци заради живота, който имат в Германия или в друга европейска страна.
- От друга страна, когато са в Германия, отново се чувстват различни и големият въпрос за тях е "Къде е домът ми?".
- Тогава част от тях намират дома си в интернет пространство, където са приети.
Това според тезата на проф. Кхоршид обяснява и саморадикализацията на все по-млади хора, защото в социалните мрежи е лесно да бъде достигнато до тях. Нужни са алтернативи, които да покажат другата перспектива на младежите.
Как може да се извършва превенция?
Дори и по-строгият граничен контрол и отказът за допускане в Германия на подозрителни лица няма да доведе до пълното решение на проблема със сигурността. Светът, с неговото хубаво и грозно лице, е на един клик разстояние - в мрежата.
Именно затова в дългосрочен план препоръките на експерти са да бъде поставен фокус върху превенцията и дерадикализацията. Зад тези препоръки застава и федералното правителство и управляващите в отделните германски провинции.
Според данните на Службата за защита на конституцията (германското контраразузнаване - бел. ред.) само в Берлин има приблизително 2380 ислямисти, а около 980 от тях са склонни към насилие. В цяла Германия пък броят на ислямистите (отново според службата) е 27 200. Наблюдение на рисковите лица е трудно, защото при съмнение за подготовка на атака понякога те трябва да бъдат наблюдавани денонощно, споделят специалисти.
Работи се по превенция на три нива:
- Първото е първичната превенция, свързана с предаването на основните демократични ценности.
- Вторичната превенция е насочена към групите, които са определяни като рискови.
- Третото ниво е работа с хората, които вече са радикализирани или са се саморадикализирали.
Само в Берлин са инвестирани почти 2 млн. евро в програми за превенция.
Съмняващите се, че техен близък се саморадикализира, могат да намерят помощ в консултантския център на Федералната служба за миграция и бежанци. Според екипа на консултантския център предупредителни сигнали са промяна в живота на младия човек, оттегляне от семейство, приятели и съученици или недопускане на критика към собствените му интерпретации на исляма.
Подобни програми за превенции не са разработени само в Берлин, а и в други германски провинции. Но темата за работата им доби още по-голяма популярност след смъртоносната атака от Солинген.
Работещи в сферата на националната сигурност смятат, че програмите за превенция и дерадикализация не са панацея. Пред германската телевизия BR 24 експертът по тероризъм Асием ел Дифрау напомня за лица, които в Австрия са били смятани за дерадикализирани, но след това отново са подготвяли нападения. Но и според него в по-голямата си част програмите все пак работят успешно.
Специалисти се обединяват зад тезата, че младежи, склонни на радикализация, трябва да бъдат чути и да чувстват, че са необходими, а не отхвърлени, от общество, на което не принадлежат. А затова са нужни много социални работници и много работа - предизвикателства, пред които са изправени много страни на Стария континент.