Мозъците на подрастващи момичета са преминали по-бързо през т.нар. кортикално изтъняване в хода на коронавирусната пандемия, отколкото тези на момчетата и отколкото се е очаквало, сочи изследване на учен от Вашингтонския университет, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

То показва промяната по време на периода на социална изолация, след като светът се сблъска с COVID-19. Използван е ядрено-магнитен резонанс за наблюдаване на мозъчната структура на 100 души между 9- и 17-годишна възраст.

Проучването цели първоначално да изследва мозъчните промени в тийнейджърските години. С магнитнорезонансна томография са извършени периодични сканирания от 2018 г. насам. Второто сканиране е предвидено за 2020 г., но започналият локдаун затруднява процеса и изследователите отлагат с година.

Разликата според съавтор на изследването, разговаряла с "Ню Йорк таймс", е "зашеметяваща" между видяното през 2021 г. и това през 2018.

Мозъкът старее, докато узрява. Мозъчната кора или външният слой на тъканта изтънява по естествен път. Причина за това може да е и хроничен стрес, носи и по-висок риск от разстройства, тревожност и депресия, с които според изследвания е пряко свързан, като жените са особено уязвими.

Изтъняването на мозъчната кора не е непременно негативен процес; според някои учени това е процес на пренастройване на мозъка, подобряващ ефикасността му.

Досега проучвания са документирали стареене на мозъка на тийнейджъри по време на пандемията, без обаче да се изследват разликите по пол.

Според резултатите:

Според авторите момичетата в тази възраст са уязвими. Докато под огромен натиск остават всички тийнейджъри при изчезването на обичайните канали за освобождаване от стреса на фона на продължаващ социален натиск, момичетата още повече от момчетата са зависими от социалните взаимодействия и от нуждата да обсъждат проблемите си.

Изследването има и ограничения. В него няма незасегнати от пандемията тийнейджъри, които биха могли да са контролна група. Няма разбивка по начин на живот и икономически статус, която може да определи по-точно как са били засегнати изследваните от пандемията, нито кои от тях са боледували.

Сканиранията са правени на различни подгрупи преди и след пандемията (от 160 през 2018 г. едва 130 се връщат за второто изследване 3 години по-късно), следователно според някои несвързани с изследването учени няма подкрепящи доказателства за правопропорционалната връзка между ускореното стареене на мозъка и социалната изолация, а не например и от използването на социални мрежи, увеличаване на времето пред екрана, липса на физически упражнения или рязкото увеличаване на стреса.

Други напомнят, че не бива изтъняването да се разглежда непременно като проблем.

И все пак екипът смята, че изследването е повдигнало много въпроси как се ускорява стареенето на мозъка и че това е ценно в работата.