Основателят на "Телеграм" ще бъде съден по строг закон, без еквивалент в света

На живо
Заседанието на Народното събрание

Основателят на "Телеграм" ще бъде съден по строг закон, без еквивалент в света

Основателят на "Телеграм" ще бъде съден по строг закон, без еквивалент в света
Reuters
Когато френските прокурори взеха на прицел основателя на "Телеграм" Павел Дуров, те имаха коз в ръцете си - нов строг закон без международен еквивалент, който криминализира технологичните магнати, чиито платформи позволяват незаконни продукти или дейности, пише "Ройтерс".
Законът LOPMI, влязъл в сила през януари 2023 г., нареди Франция на първо място сред страните, които заемат по-твърда позиция спрямо уебсайтове, свързани с престъпност. По новия закон обаче прокурорите все още не са изнесли присъда.
Тъй като законът все още не е минал през съдебна зала, новаторският стремеж на Франция да търси отговорност на бизнесмени като Дуров може да има обратен ефект, ако съдиите откажат да санкционират технологичните шефове за предполагаема престъпност в техните платформи.
Френски съдия започна официално разследване срещу Дуров миналия месец, като повдигна срещу него няколко обвинения в престъпления, включително престъплението от 2023 г.: "Съучастие в администрирането на онлайн платформа за незаконни транзакции в престъпна група", за което може да бъде осъден на 10 години затвор и глоба 500 хил. евро.
Откриването на разследване срещу Дуров не означава непременно вина или започване на съдебен процес, но показва, че съдиите имат достатъчно доказателства, за да продължат разследването. Така разследванията могат да се проточат с години преди процес или да бъдат прекратени.
Дуров, който бе освободен под гаранция, отрича, че "Телеграм" е "анархичен рай". По думите му платформата "спазва законите на ЕС" и е "абсурдно да се твърди, че платформа или нейният собственик са отговорни за злоупотреби".
В радио интервю прокурорът на Париж Льор Бекю приветства закона от 2023 г. като мощен инструмент за борба с организираната престъпност, която се увеличава в онлайн пространството.
Законът е уникален, тъй като няма еквивалент в нито една страна, заявиха осем адвокати и юристи за "Ройтерс".
В американското законодателство няма аналогично формулирано престъпление, нямам информация и за друга европейска страна.
Хики учреди националната програма за киберсигурност на Министерството на правосъдието в САЩ.
Хики, който сега работи в адвокатска кантора Mayer Brown, заяви, че прокурорите в САЩ могат да повдигнат обвинения срещу технологичен управител като "съучастник или помощник за извършваните престъпления, но "само ако има доказателство", че "извършителят умишлено цели участие на потребителите и самият той улеснява извършването на престъпни дейности"
Хики цитира присъдата през 2015 г. на Рос Улбрихт, чийто уебсайт е продавал наркотици. Според американските прокурори Улбрихт "умишлено е разработвал Silk Road като пазар на наркотици... извън закона", според министерството на правосъдието. Улбрихт получи доживотна присъда.
Тимъти Хауърд, бивш федерален прокурор на САЩ, който сложи Улбрихт зад решетките, изрази скептицизъм, че Дуров може да бъде осъден в САЩ без доказателство, че е знаел за престъпленията в "Телеграм" и активно ги е улеснявал, особено като се има предвид огромният брой на потребителите на платформата, които действат в рамките на закона.
От моя правен опит в САЩ френският закон прилича на „агресивна теория“.
Мишел Сежан, френски професор по киберправо, каза, че затегнатото законодателство във Франция е факт, след като властите са се раздразнили от компании като "Телеграм".
"Това не е ядрено оръжие", каза той. "Това е оръжие, което ще ви предпази от импотентност, когато се сблъскате с платформи, които не си сътрудничат", посочи Сежан.
Законът от 2023 г. води началото си от Бялата книга на френското вътрешно министерство от 2020 г., която призова за големи инвестиции в технологии за справяне с нарастващите киберзаплахи.
Той беше последван от подобен закон през ноември 2023 г., който включваше мярка за геолокация в реално време на заподозрени в тежки престъпления чрез дистанционно активиране на техните устройства. Конституционният съвет на Франция отхвърли предложението за включване на камерите и микрофоните, така че следователите да могат да наблюдават или подслушват заподозрените.