С промените, приети от парламента и подписани часове преди празника на независимостта на 16 септември (и две седмици преди края на единствения му мандат) мексиканските гласоподаватели ще избират съдии на всяко ниво. Никога досега голяма демокрация - а населението на Мексико е 127 млн. души - не е правила подобно нещо. Завършването ѝ се оказа почти безпроблемно за популярния Лопес Обрадор; трудното предстои.

Факта, че реформата бе прокарана, някои наблюдатели в страната наричат забележителен - най-малкото защото такова е влиянието на президента, успял да привлече глас от иначе непримирим противник.

Дълбоко обезпокоила САЩ и подтикнала посланика да коментира и да говори за "риск... картели и други лоши актьори да се възползват от неопитни съдии с политическа мотивация", реформата стана повод президентът да обяви "пауза" в отношенията с Вашингтон. Стана повод и за протести и стачки, в които се включиха над 50 хил. съдии и съдебни работници в последните седмици; но и за проправителствени демонстрации в подкрепа.

Протестиращи нахлуха в Сената миналата седмица с призив реформата да бъде блокирана; бяха разгонени с пожарогасители.

С подписването на реформата, одобрена от всички щатски парламенти миналата седмица, Мексико навлиза в непознати води с реформата, която ще изследва границите на "народната демокрация" - такава, каквато редица правителства в редица държави днес дръзват да обещават, без да се притесняват, че ще ги нарекат популисти. По-малко от година преди първото гласуване за съдии обаче въпросите са повече от отговорите.

Системата, базирана на обучение, опит и квалификации на съдиите, изграждаща кадровия подход към тях, остава в миналото. Намаляват изискванията пред участницитге в този народен вот.

Преструктурира се и Върховният съд, като мандатът на съдиите се намалява от 15 на 12 години, а броят им - от 11 на 9.

Над 7300 съдии ще трябва да се явят на избори - от ръководителя на Върховния съд и другите 11 негови членове, 1635 федерални съдии и магистрати до 5700 в местните институции. Промените ще влязат в сила поетапно, за да няма сътресения в системата - първо с избори на част от тях догодина, а след това през 2027-а.

Това не са всички съдии в Мексико. Правителството на Лопес Обрадор реши да остави извън обхвата на преценката на избирателите военните съдии, такива, участващи в решаване на поземлени конфликти или в уреждане на спорове между административни агенции и граждани-

Сенатът ще трябва да обяви, че набира кандидати за позициите на хиляди съдии в страната, а Националният изборен институт ще трябва да започне да организира вота. Първи, догодина, са:

От тази промяна произтичат най-малко две.

Едната е в създаването на всемогъщ орган, способен да промени определение на който и да било съд, магистрат или министър, да започва разследвания, да нарежда мерки за неотклонение и други: споменатия Дисциплинарен трибунал. Това е и кадровият орган, който ще оценява и, при нужда, санкционира поведението на съдиите. Номинациите за народния вот обаче ще са от листи, съвместно предложени от изпълнителната, законодателната и съдебната власт, с един шестгодишен мандат и без преизбиране (каквото няма и за президента. Решенията му няма да подлежат на обжалване.

Другата промяна е, че на мексиканския гласоподавател може да се наложи да избира между стотици хиляди желаещи да станат съдии.

Решаваща роля за това имаше и гласът на политник, приклещен от правосъдието.

Властта твърди, че система, разкъсвана от корупция, търговия с влияние, шуробаджанащина има нужда от дълбока реформа. Съдебни кадри, експерти, инвеститори, опозицията питаха това ли е начинът да се реформира. Критиците на Лопес Обрадор съзират и цел, позната от опити на властите в други страни: отслабване на Върховния съд, блокирал някои негови инициативи в изтичащия му единствен мандат, и политизиране на тази власт с непредвидими последици.

Лопес Обрадор си навлече критики през шестте години на мандата си и като изземаше контрола над граждански дейности - от управление на летищата и жп трафика до митниците - и го прехвърляше на военните и нападаше регулатори, определяйки ги като корумпирани. В някои медии обвиняват президента в отваряне на пътя към "диктатура", която ще дойде с края на автономията на властите.

Поддръжниците му, обратно, виждат опит за справяне с тежки, десетилетни зависимости в Мексико.

Реформата на "безнанеждната" и "прогнила" съдебна власт се превърна в основа на кампанията, която той водеше в полза на партията си и в полза на приемничката си Клаудия Шейнбаум преди изборите този юни. Той говореше пред публика, сред която, според скорошно проучване, две трети от мексиканците възприемат съдиите като корумпирани, а 8 от 10 виждат необходимост от реформа.

Поведена от Шейнбаум на вота, партията му, "Морена" - известна по-рано като "Движение за национално възстановяване", откъдето идва и абревиатурата на испански - получи впечатляващите почти 60% от гласовете. С тях рязко увеличи местата си в парламента като част от коалиция, получила 364 от всички 500 места в долната камара на парламента (самата "Морена" увеличи собствените си гласове с 86), а и получи две трети в сената.

В Сената "Морена" на Лопес Обрадор намери неочакван съюзник, за да получи минималното мнозинство от 86 гласа, нужно за промяна в конституцията (каквато в случая се изисква). Това бе Мигел Ангел Юнес Маркес, сенатор от влиятелната фамилия (партията му го окачестгви като предател) Юнес, иначе противник на властта, но обяснил решението си с нуждата да се създаде "нов вид правосъдие". Семейството му, от което е и бивш губернатор на Веракрус, неведнъж е нападано от Лопес Обрадор. Сенаторът бе задържан през 2021 г. за кратко, докато съд разследваше обвинения, че е фалшифицирал документи по време на местни избори (до които той не бе допуснат). Негов брат, пише "Ел Паис", е разследван за изборни престъпления.

Бащата, бившият губернатор на Веракрус, е разследван за нередности в обществени поръчки, по сигнал за неоснователно обогатяване и други. Мигел Анхел Юнес Маркес твърди, че мотивите са политически

Мексико не е първата държава, опитала народен вот за съдиите: Швейцария позволява това, но само на местно, не и на федеално ниво. В Боливия само някои високопоставени съдии отиват на избори, на които политниците се стремят да повлияят.

Въпреки коментарите на посланика САЩ не са модел на борбата срещу политизирането на съдебната система - включително заради възможността за избиране на съдии на щатско ниво (макар и не на федерално). Срещу този подход има критики: бивш съдия във върховния съд на САЩ веднъж го сравнява с това "да се разреши на футболните фенове да избират реферите".

Мащабът на мексиканската реформа - а и поне един пропуск в нея - я превръщат в предизвикателство, което ще тежи на плещите на Клаудия Шейнбаум от 1 октомври; тя даде знак, че го разбира, като помоли депутатите да разгледат промените внимателно, вместо да бързат, както искаше предшественикът ѝ.

Реформата не засяга прокуратурата, нито полицията на местно ниво; едва под 4% от всички криминални разследвания биват приключени успешно.

На мексиканците освен това може да се наложи да избират между кандидати, чиито единствени заслуги са, че са завършили право и са практикували три години (толкова сде изискват сега). Ако могат да ги намерят в бюлетината.