В средите, занимаващи се със сигурност, отбрана и борба с тероризма, мнозина определят като гениална операцията за нападение срещу голям брой членове на шиитската ливанска организация "Хизбула" с гърмящи пейджъри и радиостанции. В средите на специалистите по международно право и правила за водене на война усилено се коментира, че стореното е незаконно.

Реалността е, че на този етап има твърде много въпроси без отговори какво се случи, кой и защо го организира, както и правни дефиниции, които като че ли дават на Израел - ако той стои зад експлозиите - да действа, без да нарушава международни закони и документи, по които е страна.

Логиката на смятащите, че използваният метод е законен, е, че "Хизбула" атакува Израел с ракети, дронове и опити за атентати, така че защо тези, които организират, ръководят или натискат спусъка, да не заслужават да бъдат ликвидирани. Ако пострадат други наоколо, за тях е вероятно да са свързани със структура, обявена в десетки държави за терористична.

По повод законите и правилата на войната отговорът на тези среди е, че война всъщност няма. Не само защото никой, вкл. Израел, не е обявявал такава, а и защото "Хизбула" не е държавна сила, а паравоенна организация, макар и с внушителна численост и въоръжение. Насилието, което тя използва, е незаконно. Борбата с такива структури се нарича по друг начин.

Съгласно международното право недържавен участник в конфликт има право да се сражава само ако е свързан с редовна армия на суверенна държава, участваща във въоръжени сблъсъци. Затова всяка ракета, изстреляна от "Хизбула", е сериозно престъпление.

Но според юристи и преподаватели по международно право като Мери Елън О'Конъл това не дава основание да се използват заредени с експлозиви пейджъри и лични устройства. Това противоречи на международното право, защото е оръжие от категорията на мините сюрпризи (или капани), а употребата им за убиване е престъпление, казва преподавателката от университета "Нотр Дам" в щата Индиана.

За платформата The Conversation тя посочва, че според Международния комитет на Червения кръст, който следи за прилагането на Женевските конвенции и свързаните с тях договори за законите за водене на въоръжен конфликт, определението за мина сюрприз е "безвреден компактен предмет", но променен така, че да съдържа експлозив. Това оръжие е забранено и разпращането му по домовете или молитвени места не се вписва в ситуациите, когато в невоенно време държавите позволяват на въоръжените си части да убиват - когато има непосредствена заплаха за човешки живот.

В Ливан действат мирновременни закони и периодичните атаки през ливанско-израелската граница не представляват военни действия, както е определено в международното право.

Дори да имаше състояние на война между Ливан и Израел и да е законно да се устройват засади и секретни операции, пак е забранена употребата на обикновени предмети за граждански лица, тайно превърнати в оръжие.

Юристи цитират анекс от 1907 г. към Хагската конвенция, според който не може да се убива с измама и коварно. Оръжието трябва да се вижда. Не че това повече от 100-годишно правило е попречило на употребата на мини сюрпризи.

Отговорност за нарушение държавите носят и ако то е дело на група или индивид, действащ по нейни инструкции, ръководство и контрол, коментира Уилям Бутби за издание на американската военна академия "Уест пойнт". Той е бивш зам.-директор на правния отдел на британските военновъздушни сили и посочва друг международен документ - Конвенцията на ООН за обикновените оръжия (CCW). В нея има и забрана за мини сюрпризи или за оръжие, шрапнелите на което са от материал, който при поразяване на човек не се вижда на рентген. Израел не е страна по конвенцията.

Бутби изброява няколко характеристики на минираните пейджъри, начина и мястото им на употреба, които сочат, че те би трябвало да са забранено оръжие. Той напомня, че според Женевските конвенции от 1949 г. всяка държава е длъжна първо да провери правния статут на ново оръжие, преди да го приложи. Но и в този случай Израел не е страна точно по този текст.

И въпреки това планирането трябва да обмисли и у кого ще е устройството, когато бъде активиран експлозивът. Ако е в ръцете на цивилен и той не е предупреден (а в случая такова предупреждение би обезсмислило цялата операция), тогава е забранено да се взривява.

Накрая, Браян Финъкан, бивш съветник в правния отдел на Държавния департамент, подрежда поредица от важни въпроси от законите за въоръжен конфликт и хуманитарното право, които очакват отговор и сякаш показват "вратички" в международното право:

(САЩ представиха споразумение към Изменения протокол II: "Забраната, съдържаща се в член 7, параграф 2 от Изменения протокол за мини, не изключва целесъобразното адаптиране или предварително адаптиране на други обекти за използване като мини капани или други устройства.")

Член 7, параграф 3 забранява използването на "оръжия, за които се прилага този член [мини капани], във всеки град, град, село или друга област, съдържаща подобна концентрация на цивилни, в която не се води или не се задава битка между сухопътните сили, да бъде неизбежно, освен ако:

Доколкото пейджърите са били носени от бойци на "Хизбула", последният въпрос е дали този факт ще приеме пейджърите като изключение по член 7, параграф 3, буква а.