Адвокатите на Делян Пеевски в САЩ оспорват санкционирането му на 2 юни 2021 г. с твърдение, че това не e позволено за бивши служители от управлението на друга страна.

В документ от 20 септември по делото "Пеевски срещу Йелън" представители на администрацията на САЩ казват, че "ищците ясно заявяват, че не оспорват същността на основанието [за забрана да влиза в страната] съгласно Section 7031(c), т.е. че Пеевски е действал като корумпиран служител на чуждестранно правителство".

За това съобщи в събота BIRD с думите, че "пеевските адвокати не са в състояние - а и не се и опитват - да оспорят заключението по същество на OFAC" (Службата за контрол над чуждестранните активи, наложила и следяща за прилагане на санкциите, е част от Министерството на финансите, ръководено от Джанет Йелън - бел.ред.).

В действителност става дума за тактика от много месеци на наетата адвокатска кантора - оспорва се не по същество защо Делян Пеевски е санкциониран, а дали Държавният департамент и финансовото министерство изобщо имат такива правомощия, независимо за кой случай става дума. Така е записано и в документа от името на защитниците пред съда на федералната администрация - че в последните допълнения от адвокатите на българския гражданин искът е "само за това, че Държавният департамент е надхвърлил правомощията си, като е вписал ищеца Пеевски като бивш корумпиран бюрократ".

Когато бе санкциониран, той от години не беше част от администрацията в България.

Ходът на делото във Вашингтон временно бе замразен, докато се изчакваше решение на Върховния съд на САЩ по два казуса (Loper Bright Enterprises v. Raimondo и Relentless, Inc. v. Department of Commerce), известни заедно като "Лоупър" и имащи отношение към случая с Пеевски и станалите санкционирани българи.

Адвокатите на Пеевски посочват, че в закона е записано само, че санкции се налагат на "правителствен служител", докато Държавният департамент го тълкува в разширена форма, включваща и "бивш". Това е думата, заради която се иска отмяна на санкциите - че администрацията на САЩ, а не съд, тълкува закон.

По-точно, че макар "Лоупър" да допуска съдът да приема някои интерпретации от правителствените агенции на САЩ, това не означава автоматично, че тези интерпретации са "правилни".

Отговорът на администрацията на САЩ е, че защитниците на Пеевски опитват "да подпъхнат" в делото аргументи за съвсем друго нещо. Защитниците ѝ казват, че ако американските депутати са искали да ограничат закона само до действащи правителствени служители на друга страна, те биха го записали изрично в текста. Там пише само "правителствени служители". Освен това изключването на корумпирани бивши официални лица от обхвата му би обезсмислило в голяма степен предназначението на закона за санкциониране и ефекта от него.

И още аргументи:

Докато делото продължава, Делян Пеевски остава санкциониран и не е съвсем ясно какъв точно ефект с обратна сила на евентуално решение на съда очаква да предизвика защитата му.

Престоят на Пеевски в изпълнителната власт на България също е нееднозначен.

През ноември 2005 г. бе зам.-министър на държавната политика за бедствията и авариите. Уволнен бе от поста през 2007, но спечели дело срещу отстраняването му и бе върнат на поста. Министър тогава бе Емел Етем от ДПС, а част от отговорностите на 25-годишния Пеевски обхващаха и Държавния резерв. Отстрани го премиерът на тройната коалиция Сергей Станишев заради скандал с "Булгартабак".

След това (с едно много кратко прекъсване през 2018 г.) е само в законодателната власт като депутат от Движението за права и свободи.

С едно прочуто изключение - когато през юни 2013 г. изненадващо е предложен и светкавично е одобрен от депутатите на ДПС и БСП (без двама) за ръководител на контраразузнаването. Веднага в София започнаха многохилядни протести и Пеевски остана на поста само два дни.

Още тогава се разбра, че всъщност е спорно дали той изобщо е оглавявал Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). На 15 юни , ден след решението на парламента, Пеевски написа "още не съм подписал акта за встъпване в длъжност" и че е готов да приеме решение на 42-ото Народно събрание за отмяна на назначаването му. Тоест той не подава оставка, защото не е започвал работа.

В тези драматични дни от лятото на 2013 г. бе променен законът, така че да няма нужда от президентски указ за назначаване на директор на ДАНС. Премиерът Пламен Орешарски добави към объркването бил ли е Пеевски начело на службата. За определяне на временно изпълняващ длъжността е нужно само решение на Министерския съвет. Това става на 30 май с назначаването на Владимир Писанчев, но на 20 юни правителството отново решава Писанчев да е и.д. Което означава, че междувременно някой друг е бил директор.