Спор между сърби, хървати и бошняци в Босна и Херцеговина заплашва да забави икономическото възстановяване на регион, тежко пострадал от коронавирусната пандемия и (с изключение на оръжейната индустрия) войната в Украйна.

Забавянето - или дори частичната отмяна - на плащания по европейския План за растеж заради недовършен документ хвърля светлина върху нефункционалността на Босна, където 30 години след Дейтънското споразумение, сложило край на войната, решенията все още често зависят от консенсуса между етническите групи и съставните части (т. нар. ентитети - Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска).

Към този проблем се добавя напрежението с Република Сръбска, чийто президент Милорад Додик води кампания за изграждане на паралелни институции, демонстративно търси близост с лидерите на Сърбия и Русия и тревожи наблюдатели с риск от "фактическо отцепване". В последния епизод на напрежение босненският Конституционен съд отмени изборен закон, който Република Сръбска изготви, седмици преди местни избори в страната. Президентът на сръбския ентитет се закани законът да остане в сила, тъй като е оспорен от съд, с който той в момента твърди, че не се съобразява.

Събеседници на "Дневник" във властта и в неправителствения сектор в Босна предупредиха в последната седмица, че напрежението се задълбочава. Един от тях видя риск от война война, ако не бъде постигнато трайно разбирателство, три десетилетия след като в конфликта между сърби, хървати и бошняци загинаха 100 хил. души.

Т. нар. дневен ред на реформи позволява всяка от страните да получи следства по обявения от Урсула фон дер Лайен План за растеж, предвидил 6 млн. евро срещу структурни промени. Ако се ангажират с тях, държавите получават парите като грантове между 2024 и 2027 г.. За Босна са 1.09 млрд. от тази сума.

Сърбия, Черна гора, Албания, Косово и Северна Македония завършиха плановете си и ги предадоха на Европейската комисия на среща, на която лидерите им, заедно с босненските, пристигнаха в Брюксел миналата седмица.

В Босна председателят на Съвета на министрите Боряна Кърсто реши да го изпрати, но на срещата на Седмия комитет за стабилизиране и асоцииране на ЕС и Босна нуждата от реформи бе акцент, който не остави съмнение, че Брюксел просто опитва да бъде внимателен, докато насърчава диалога.

От 113 точки в Програмата за реформи Босна бе съгласувала на национално ниво 111. Остават две: назначаването на съдии в Конституционния съд на Босна и премахването на правото на вето за решенията на Съвета за държавна помощ.

ЕС вижда проблем в идеята, че институция, одобряваща държавна помощ в Босна, може да функционира по етнически принцип (като почти всичко в страната). С други думи, нито едно решение не може да се вземе без съгласието и на сърби, и на бошняци, и на хървати.

Спорът за Конституционния съд опира до дългогодишно разногласие на Федерацията и Република Сръбска. Баня Лука прие миналия юли закон, с който не може да приема решенията на Конституционния съд на Босна на териториятга на Република Сръбска и отказва да избере двама нови съдии. Общо шестима съдии се избират от ентитетите; трима - от чужбина, като дори не бива да са от държави, граничещи с Босна и Херцеговина.

Додик и одобряващите са против възможността чужденци да са част от съда. Тези трима се избират от Европейския съд по правата на човека при консултация с босненското председателство.

Предизвикателствата в политиката и сигурността пред Босна са свързани, коментира темата началникът на кабинета на президента от бошняците (в момента ротационно председателстващ тричленния им съвет) и негов главен външнополитически съветник Алия Кожляк. В разговор с "Дневник" преди дискусия на Сараевския форум за сигурност Кожляк не отговори еднозначно дали очаква загуба на средствата, но обвини "деструктивни сили", че "създават изкуствени препятствия пред напредъка на Босна и Херцеговина".

Какво означава "деструктивни сили"? Двете страни - бошняци и сърби - се обвиняват взаимно. В този спор обаче неочаквано се вклини и третата, когато Додик нападна Кърсто и така се впусна в една от много редките си атаки срещу ХДЗ, главната партия на хърватите в Босна (и клон на едноименната хърватска партия). "Като неуправляема ракета е", каза той.

По думите му Кърсто е унищожила механизма за координация между общностите.

Според западнобалканската секция на "Свободна Европа" обаче изключването на Босна от първото плащане е най-вероятният сценарий - по-вероятен, отколкото блокирането на целия регион заради Босна или решението да се позволи на Сараево да не покрива докрай изискванията.