В очакване на Орбан Мицкоски обвини "диктата" на България за отделянето от Албания
Европейските партньори не се вслушали в предложението на Скопие за отложено влизане в сила на констуционните промени и начало европреговори, но Северна Македония нямало да приеме "диктат" в лицето на "национални и идентичностни отстъпки" и всички достатъчно издевателствали над нея.
Това каза премиерът Християн Мицкоски след новината за отделянето на Северна Македония от Албания по пътя на евроинтеграцията, макар двете години наред да вървяха "в пакет". Новината бе очаквана, откакто еврокомисарят за разширяването Оливер Вархеи заговори този месец за междуправителствена конференция с Албания и "може би" Северна Македония в началото на месеца.
Около думите на Вархеи дипломатически събеседник на "Дневник" изрази тревога, че разделянето на двете държави - което няколко години бе тема табу - може да причини нестабилност в страната. Дни по-късно Мицкоски посети Брюксел, където изложи визията си за отложено влизане в сила на конституционните промени, докато Северна Македония не влезе в ЕС.
Мицкоски видя "лош сигнал" към македонските граждани в станалото, опозицията - катастрофа, а президентството запази обвинителния тон към ЕС и България дори от трибуната на Общото събрание на ООН.
Как Северна Македония изостана от Албания по пътя към Европа
Всичко това стана часове преди в Охрид да започне съвместно заседание на правителствата на Северна Македония и относително изолираната в Европа Унгария, която се превръща в един от най-близките съюзници на Скопие, откакто Мицкоски взе властта.
Какво мисли опозицията
"Катастрофа за гражданите на Северна Македония" го нарече пък лидерът на социалдемократите - управлявали предходните седем години - Венко Филипче.
"ВМРО-ДПМНЕ и Мицкоски сервираха голяма изборна измама на гражданите. Чрез куп лъжи и манипулации те се опитаха да скрият истинското намерение. А то е, че нито имат план, нито искат държавата да се развива в Европейския съюз. Те казаха, че планът ще бъде обявен, след като спечелят изборите. Така че днес, след тежкото поражение ги питаме, какъв е планът? Какви са сроковете на плана, ако има такъв? Докога ще бъдете фиктивна опозиция в държавата и няма да поемете отговорност и честно да кажете какво ще се случи с тази държава", каза Филипче на пресконференция, предаде БТА.
| СДСМ сключи с България и ЕС споразумение, станало известно като "френското предложение" (огласено от френското председателство на Съвета на ЕС), съгласно което Скопие ще впише българите в конституцията, за да може да започне европреговори, след две години българско вето. Компромисът от 2022 г. обаче се оказа неосъществим, след като Мицкоски - подкрепата на чиято партия бе нужна за промените в конституцията - ги нарече "български диктат". |
Филипче на практика се съгласи с позицията на София, че в момента Скопие преговаря с ЕС, а ВМРО-ДПМНЕ се опитва да сведе въпроса до двустранен. От Брюксел посланието бе в този дух, след като говорителят на Еврокомисията за разширяването Ана Писонеро каза, че Комисията "с нетърпение очаква началото на преговорите", щом Скопие изпълни "съответните критерии"
И опозиционно настроени медии коментираха, че Северна Македония не изпълнила искането за вписване на "българското малцинство" в конституцията си (в действителност София работеше активно, за да не бъде използвана, включително в съответната част на "френското предложение", думата "малцинство", за да не се дава повод за реципрочни претенции от Скопие към София за признаване на "македонско малцинство").
Визитата на Силяновска в София може да подготвя за разговори в Брюксел
Силяновска все още очаква крачки от ЕС
Макар Брюксел да даде да се разбере, че топката е у Северна Македония, президентът Гордана Силяновска-Давкова използва трибуната на Общото събрание на ООН, за да заяви, че въпреки трудни стъпки като смяната на името еврочленството не само не стана истина, но гражданите отново са изправени пред искане и то не за членство, а за начало на преговори.
Това ни прилича на г-н Годо, когото чакаме от 2005 г., с искането на западните представители: само още едно искане, само още едно условие, само още една конституционна поправка.
Силяновска настоя разширяването да може да се осъществява без вето от членки и да се "разблокира преговорният процес с ЕС", който да се води без "двойни стандарти". За същите "двойни стандарти" говори днес и Мицкоски; и двамата настояха, че исканията към страната не покривали Копенхагенските критерии (обратният аргумент - че Северна Македония не ги спазва в частта за човешките права - използваше и България, налагайки ветото). Премиерът каза, че споделят впечатлението на огромното мнозинство македонски граждани:
Че не трябва повече да приемаме условия, без гаранции, за сметка на национални отстъпки и идентичностни отстъпки.
Заедно със Силяновска отново (както и до София преди две седмици) пътува външният министър Тимчо Муцунски, обсъдил в кулоарите на Общото събрание "стратегическото партньорство" със САЩ с помощник-държавния секретар по европейските и евразийските въпроси Джеймс О'Брайън, редом с регионалната сигурност и икономическото развитие. Пред О'Брайън Муцунски изтъкнал, че е "особено важно" страната да стана еврочленка възможно най-скоро, за което имала "безрезервна американска подкрепа". Сходно съобщение публикува Муцунски в профила си във "Фейсбук".
Мицкоски посреща Орбан
Преговорите с Албания станаха възможни, след като Гърция оттегли фактическото си вето за това, седмици след края на спор с Тирана заради присъда срещу етническия грък Фреди Белери, оказал се в затвора за купуване на гласове на изборите в Химара (за чийто кмет бе избран). Не му бе позволено да положи клетва, но след като стана евродепутат, издигнат от Гърция, и албанските власти му позволиха да се закълне, а този месец той бе усвободен условно.
"Унгарски" заем за Северна Македония е китайски според разследващ журналист
Така Северна Македония остава в неформална "втора скорост" сред шестте страни от Западните Балкани заедно с Босна и Херцеговина и Косово, все още незапочнали преговори.
Часове след новината Мицкоски посрещна унгарския си колега Виктор Орбан за заседание с унгарската делегация с десетина министри.
Двудневната визита на Орбан следва решението на Унгария да даде заем от 0.5 млрд. евро на Северна Македония, от които половината са за македонските общини, година преди местните избори. Заемът бе одобрен на 17 септември в македонския парламент - първи взет директно от друга държава, която при това, според някои публикации, има връзка между тези средства и други, китайски, взети по-рано от Будапеща. В деня на гласуване на заема ескалира и тонът на властта в Скопие към София заради спор за отсъствието на македонското знаме при визитата на Силяновска-Давкова.
