Фразата "посредници на Иран в Близкия изток" често скрива факта, че организациии като "Хамас" в палестинските територии и хутите (или хуси) в Йемен, колкото и да гравитират около ислямската република, възникват и се развиват по причини, които нямат нищо общо с нея.

Не и "Хизбула", чийто генезис, макар и да е свързан с късната политическа мобилизация на шиитите преди гражданската война, докато се местят от селата в градовете, дори по признание на поддръжници сред изследователите нямаше да съществува без Иран. Четири десетилетия по-късно "Хизбула" бе най-силният съюзник на Техеран в региона и то на прага на страната, с отхвърлянето на която режимът на аятоласите се идентифицира.

Докато обаче нанася тежки поражения на т. нар. Ос на съпротивата - изброените и други организации, поддържани от Техеран - Израел се изправя и пред дебат: не трябва ли да се изправи пред същинския източник на опасност.

Иран и "Хизбула", за разлика от "Хамас", се смятат за екзистенциална заплаха за Израел. Вторият враг е в известна степен обезкървен; така набира сили разговорът за първия.

А тъкмо ескалация от която и да било от двете страни към другата, отбелязват отново коментатори в часовете след убийството на Хасан Насрала, може да поведе региона към апокалиптичните прогнози за тотална ескалация.

Редом с войната в Газа, привличала основно вниманието в първите 10 месеца след терористичното нападение с 1200 жертви на 7 октомври и причинила смъртта на десетки хиляди палестинци, Израел от 8 октомври се изправяше пред обстрел на "Хизбула", довел до принудителна евакуация на 60 хил. души.

Някои в Израел не вярват, че това би било достатъчно, за да се обезопаси северът.

Например генералът от резерва във военновъздушните сили Цвика Хаимович се показа скептичен в последните дни, че битката с "Хизбула" ще отвори пространство срещу хората на север, ако се води по този начин, и трябва вместо това Израел да завземе южен Ливан, без да достига до Бейрут.

Дори според него обаче фокусът трябва да остане свързан с Иран. И други мислят като него, но отиват още по-далеч. Ето и един пример.

Ако Иран е "главата на октопода", главата му трябва да се отсече, преди да е късно, в момент, когато отговорът на Техеран след убийството на Хания се бави вече два месеца, а ислямската републику увери, че си запазва правото да отмъсти за станалото на нейна територия, смятат някои израелски експерти, цитирани от "Джерузалем пост".

Според тази публикация и разговорите на вестника с експерти дилемата пред Израел дали ще го унищожи такава война, ако Иран се подготвя за удар (пряк или чрез посредници) или ще го унищожи всяко превантивно действие.

От едната страна е ограничената способност на Израел да води война на много фронтове. От другата - знанието, че "Хизбула" готвеше операция, подобна на тази на "Хамас" и че съюзниците на Техеран все по-често се активират с удари по страната.

Други далеч не са съгласни. Например о.з. ген.-майор Ицхак Брик, сражавал се във войната от Йом Кипур, смята, че Израел ще бъде унищожен, ако такава война започне. Обратно, експертът по сигурност Яир Ансбахер, цитиран от изданието, е убеден, че войната с Иран е неизбежна - но да не бъде Израел унищожен.

Израел не е подготвен за война на много фронтове, ако Иран и "оста" имат 250 хил. ракети и дронове около Израел, смята Брик. Според него, ако Израел не може да се спраави с "Хамас", защото няма достатъчно сили, какво ли ще стане при война на пет фронта, дори без да се брои Иран: според него дори помирилата се с Израел Йордания ще застане до Сирия, Ливан, радикални арабски съюзници и палестинците в Западния бряг, ако такъв конфликт се разгори. Границата с Йордания, според тази логика, е на практика незащитима, а страната няма достатъчно муниции, за да се справи.

Нещо повече, Тел Авив може да се окаже сам, защото Вашингтон едва ли би влязъл в такава конфронтация, докато на помощ на Техеран ще се притекат други държави:

И в момента рискът от такава регионална война расте, докато се изчерпва възможността за примирие с "Хамас". В тази ситуация според Брик Израел трябва да гради стратегическите си съюзи със западни и "умерени" арабски държави (термин, който и Тел Авив използва); ударите по ядрения капацитет на ислямската република са безплодни, защото натрупването на този капацитет не може да бъде спряно, казва Брик.

Ансбахер смята обаче, че не бива да се допуска ядрен пробив на Иран (който се смята, че е близо до възможността за създаване на бомба) - ако го направи, всички възможности за възпиране отпадат. Ансбахер обяснява, че Техеран поначало искал да атакува Израел по всички фронтове, но действията на "Хамас" на 7 октомври осуетили плана му, тъй като Яхия Синуар избързал и Иран бил отслабен.

Ансбахер, сражавал се в разузнавателно звено в армията и работил в Министерството на отбраната като съветник, смята, че Израел има примущество пред Иран въпреки трите кръга на заплахи около еврейската държава (проксита, ракети, разработваното ядрено оръжие), но военният му капацитет се раздува. Каквато и да е заплахата от ракетите му, те могат да убиват, но не унищожават. Ракетите са "психологическа заплаха" предвид изстрелването на хиляди срещу Израел от 7 октомври насам. Общо 44, изстреляни от Ирак в хода на войната в Залива пред 1991 г., са свалени с международна помощ.

Според тази логика Иран е разкрил картите си, а ако Израел нападне режима ли елементи в него като миилициите "Басидж", използвани срещу протести, има голяма вероятност да избухне бунт, който да свали властта.

Иран няма да рискува да използва ядрено оръжие срещу Израел, смята обаче Брик; затова Израел по-добре да сложи войната в Газа на пауза, за да се готви за конвенционална схватка. В бъдеще, подобно на Студена война, Израел няма да оцелее, ако е срещу арабския свят, без суперсила, която да му помага.

Логиката на действията на Израел тревожи и Браунен Мадокс от "Чатъм хаус": дали целта на Тел Авив е да нападне ядрените обекти на Иран и само не подготвя почвата с действията си в Ливан?

Отслабването на "Хизбула" се оправдава с нуждата да бъдат върнати жителите на Северен Израел по домовете им и макар аргументът да звучи приемлив до известна степен, трудно може десетките хиляди да се приберат на спокойствие, ако "Хизбула" не бъде изтласкана от границата с военна операция.

Над всяка сухопътна офанзива в Ливан би тегнал споменът за войната от 1982 г., ангажирала на практика Израел с години (дори армията да уверява, че ще действа "възможно най-бързо).

Политическите съображения - натискът от разселените, но и от крайнодесните в кабинета на премиера Бенямин Нетаняху, и от съдебните дела срещу него за корупция, също могат да обяснят ставащото; в Лондон управляващите се опасяват, че операцията срещу "Хизбула" също така отклонява вниманието от операции в Западния бряг.

Възможно е обаче стратегическата цел на Израел да е да действа директно срещу Иран, продължава Мадокс. Израел многократно се сблъска с американския отказ поне да бъдат подкрепени удари срещу ирански ядрени инсталации, докато Техеран доближава момента, в който може да създаде ядрено оръжие. Възможно според тази логика е Израел да смята, че може да действа срещу Иран, без да се притеснява за северната си граница.

В първото денонощие след убийството на Насрала, въпреки призивите на аятолах Али Хаменей за регионален отговор срещу Израел (или точно заради тях), много коментатори предположиха, че жесток отговор от Техеран няма да последва.

Иран няма да влезе във война с Израел и няма да се намеси директно, а ако се намеси, ще е орално, каза известен коментатор по "Ал Арабия" тази вечер.

Такъв бе случаят и когато, след убийствата на втория човек в "Хизбула" Фуад Шукр в Бейрут и лидера на "Хамас" Исмаил Хания - в Техеран това лято, Насрала призова Иран да отговори. Ислямската република не го направи. Два месеца по-късно самият Насрала е мъртъв.

Дали Техеран ще отговори, предстои да се види. Но дори само надвисването на заплахата от Иран и "оста" е положителен фактор за Нетаняху в публичния дебат.

Партията му "Ликуд" се стопи наполовина 7 октомври, а коалицията му рискуваше да се окаже с малко над 40 вместо с 64 от 120 места в кнесета. Бени Ганц бе наричан "вероятният следващ премиер на Израел".

От април насам обаче - когато Иран отмъсти с изстрелването на стотици ракети и дронове за удара по консулството му в Дамаск - одобрението за Нетаняху не спира да се подобрява.

Израелските анкети често биват определяни като неточни, но тенденцията е видима. За нея, написа "Аарец" през август, Нетаняху "трябва да благодари на Иран". Дори още да е далеч от мнозинство, Нетаняху успява да си върне част от загубената подкрепа - независимо от 7 октомври. Подкрепата за "Ликуд" расте след акции срещу Иран.

Проучванията показват и че израелците са уверени в способността на страната да надделее над Иран, но са песимисти за почти всичко останало.

С други думи, дори разговорът за Иран да е прах в очите, Нетаняху отново печели.