С мотото за "Крепостта Австрия" крайнодясната Партия на свободата (FPÖ) очаквано триумфира на изборите, приключили преди час в страната и доближи 30% - таван според някои наблюдатели, като дори увеличи подкрепата си отпреди скандал, сринал рейтинга ѝ през 2019 г. За пръв път, и точно в Австрия, партия, основана от бивш нацистки министър и офицер от SS и никога неоткъснала се напълно от нацистката символика, получи най-много гласове в парламента.

Първата ѝ изборна победа далеч не би означава, че със своите 28.8% Партията на свободата, изпреварила с 2.5 пункта Народната партия (ÖVP) на канцлера Карл Нехамер, ще влезе във властта, още по-малко - че оглавяващият я и ползващ се с нисък рейтинг Херберт Кикъл ще бъде премиер. Успехът на евроскептичната, симпатизираща на Русия партия обаче окуражава всички крайнодесни в Европа, които сега очакват връщане на Доналд Тръмп в Белия дом да потвърди валидността на често радикалния им, антиимиграционен дискурс и разбирането им за "десния завой" на Запада.

Няма изненада в този резултат: FPÖ почти две години водеше в проучванията покрай недоволството от състоянието на икономиката (втора година рецесия) след коронавирусната пандемия и началото на войната в Украйна, но в голяма степен и заради антиимиграционната си реторика (независимо че миграцията към Австрия всъщност намаля през 2023 г.). Херберт Кикъл очаквано надгради успеха на най-харизматичния лидер на партията, Йорг Хайдер, който преди четвърт век я извади от относително малката ѝ ниша и я вкара във властта, но тя никога не бе достигала първото място.

На канцлера и коалиционните му партньори не "помогна" и лекото подобряване на рейтинга заради бързата реакция след щетите от бурята "Борис", връхлетяла Централна Европа.

Предстои обаче да се види дали добрите новини за FPÖ не свършват тук и дали пътят за България към пълно влизане в Шенгенското пространство (нещо, което изобщо не бе тема на кампанията) ще се отвори, ако тя не стане част от властта.

Съгласно окончателните данни, които намалиха малко преднината от 29.1%, дадена на крайнодесните:

Това дава на крайнодесните 56 места в парламента със 183-ма депутати. Народната партия ще има 52-ма, а със социалдемократите би имала точно 92-мата нужни за формиране на мнозинство, което теоретично може да подсили със зелени и либерали.

Друг е въпросът дали би била възможна коалицията със соцалдемократите (SPÖ), но за тях, след седем години извън властта, ÖVP би бил предпочитан партньор, след като лидерът им Андреас Баблер изключи разговори с крайнодесните и призова другите партии за алианс между тях. Такъв алианс същевременно не би бил възможен без SPÖ, ако при официалното преброяване се запаси сходен брой места в парламента.

Въпреки резултата си, крайнодесните ще разполагат с под една трета от местата в парламента, ако прогнозата се окаже вярна. Същевременно Народната партия, ще има избор дали да състави правителство с тях - а то би имало мнозинство - или с две или три от другите партии в парламента.

Никой освен Народната партия не показа ясна готовност да работи с крайнодесните и то хипотетично, защото отвъд Кикъл във формацията имало и разумни хора. Президентът Александер ван дер Белен намекна и че не би приел номинация на Кикъл за канцлер.

Кикъл от своя страна увери, че е готов да работи с всички, за да бъде съставено правителство.

Ако все пак Кикъл или друг кандидат стане канцлер, симпатиите на крайнодесните към Унгария с ясно позиционирани вдясно правителства в Европа (впрочем партиията е в топли отношения и с ръководството на Сърбия), радикалният подход към миграцията, както и искането за "неутрална" позиция във войната в Украйна, неизбежно ще повдигнат въпроса какви позиции ще заема Австрия на европейската сцена.

Възможно е обаче Кикъл, надграждащ усещането за успехи на крайнодесните в Нидерландия, Франция и (на европейски и регионални избори) Германия, да отбелязва пирова победа. Лидерът на крайнодесните е силно непопулярен. Не е давал знак би ли се оттеглил, ако това ще улесни съставянето на правителство.

Сметките на FPÖ вероятно ще се объркат от факта, че Карл Нехамер обяви намерение да остане лидер на консерваторите и след като партията му загуби една трета от подкрепата си. Това предполага, че досегашните управляващи все така ще изключват Кикъл като канцлер.

Ван дер Белен заяви наскоро, че конституцията дори не го задължава да поиска от партията с най-добър резултат да формира правителство, дори това да се смята за норма от години. Ако опита процедурно да попречи на Кикъл, това би довело до безпрецедентна криза, която накрая няма да попречи на партията да вземе властта, ако успее да формира малцинство.

Не само за Ван дер Белен, чиито корени преди да бъде президент са в "Зелените", а и за много от несимпатизиращите ѝ австрийци, партията носи основно тревога. Въпреки уверенията ѝ, че се е разделила с нацистките корени, не всички ѝ вярват. Тя твърди, че е преминала към по-умерени послания, но в почивните дни "Дер Щандард" публикува видеоклп, на който членове на партията посещават погребение с песен на SS. А и самият Кикъл увери, че ще бъде следващият "Фолксканцлер" - така се нарича Адолф Хитлер, преди да стане фюрер (в партията отричат да има връзка).

FPÖ, пише "Дер Щандард", може да се окаже едновременно най-силната и най-изолираната партия в страната. Както отбелязва медията, дори това да бъде факт, крайнодесните не бива да се пренебрегват: и извън властта биха били шумна опозиция, знаеща как да разделя обществото.

Накрая най-големият губещ може все пак да остане канцлер, пише още "Ди Пресе", имайки предвид Нехамер.