Ливанската държава отново се оказва потърпевша от конфликт, който само отчасти е неин. Над 1000 са убити, над 6000 - ранени само в удари. Сгради в южното предградие - крепост на "Хизбула", са изравнени със земята след израелските удари в петък, ликвидирали лидера на групировката Хасан Насрала, а днес имаше други и в пределите на самия Бейрут. Стотици хиляди се евакуираха от Южен Ливан в търсене на безопасно място, а се оказа, че и столицата не е такова.

Разселените може и да достигат милион, заяви премиерът Наджиб Микати и стана най-високопоставеният ливанец, използвал стряскащото число: това биха били 18% от жителите на страната, едва 5.5 млн. души. Най-малко 100 хил. според ООН са избягали в Сирия - и ливански граждани, и сирийски, които само преди десетилетие търсеха в съседката спасение от войната между бунтовниците и режима на президента Башар ал Асад. Въпреки това Бейрут отчаяно търси хода, с който може да избегне нова война.

Микати също така след разговори с председателя на парламента Набих Берри (съюзник на "Хизбула") и външния министър на Франция увери, че нуждата от примирие отново отлага избора на президент, забавил се с години (и в немалка степен - заради "Хизбула"), чийто мандат изтече преди почти две години. Тридневен траур бе обявен от кабинета на Микати, в чийто кабинет, на практика служебен също за неопределено време, "Хизбула" бе избрала някои от министрите.

И все пак Микати изрази пълната си подкрепа за прилагането на резолюция от 2006 г. на Съвета за сигурност на ООН, която би изтласкала "Хизбула" северно от река Литани, каквато договореност бе достигната след края на войната от същата година.

Литани е на 30 км от южната граница на Ливан, през която групировката обстрелва Израел от 8 октомври, ден след терористичната атака на "Хамас" в Газа с 1200 жертви, причинила опустошителната война с десетки хиляди убити палестинци в ивицата Газа.

Веднага след прекратяване на огъня съм готов да изпратя армията южно от река Литани, цитира "Ал Арабия" думите на премиера.

Не е известно как Бейрут би успял да приложи цитираната Резолюция 1701, предвид ограниченото влияние върху "Хизбула", което признава, че има (твърдение, повторено, след като групировката започна да обстрелва Израел). Това целяха миналата седмица и Франция, и САЩ с инициативата за прекратяване на огъня, но засега не успяват, а "Хизбула" не спира със заканите, отправяни към еврейската държава.

Правителството му същевременно се надпреварва с времето, докато конфликтът с "Хизбула" разтваря още по-дълбоко множеството рани на преминаващия през серия от кризи Ливан, където повишаване на напрежението не вещае нищо добро за региона.

Бейрут е изпълнен с тишина, разказа "Ел Паис" в репортаж ден след убийството на Насрала. Макар едва днес израелските удари да бяха в административните предели на ливанската столица, експлозии се чуваха навсякъде, а и - както показваха западни и арабски медии - облаците пушек неспирно се стелеха над града от петък.

Кореспондентът на медията разказва как шиити (а "Хизбула" бе по същество шиитска) оплакват Насрала с изстрели или като избухват в плач. "Имаме нужда да чуваме гласа ти всяка седмица. Не е възможно", казва жена на улицата. "Обеща, че ще се молим в Ерусалим, обеща. Къде са арабските лидери, докато ти прекарваше целия си живот в това да защитаваш Газа?" Някои изобщо не вярват, че Насрала е убит.

Християнинът Мишел Аун, останал президент след изтичане на мандата му през 2022 г., нарече Насрала "изтъкнат и почтен лидер" и изрази болка от загубата му.

В социалните мрежи можеше да се види и противоположната картина: на критикуващите и след смъртта му Насрала, не само жители, но и бивши сподвижници. "Започнахме заедно, вървяхме заедно, освободихме юга заедно, победихме заедно", но "ти (Насрала - бел. ред.) отиде след освобождението в прегръдката на Иран", написа Мохамад Али ал Хусейни, генерален секретар на Ислямския арабски съвет. Извън Ливан, в бунтовническата провинция Идлиб, открито празнуваха смъртта му. Обратно в Бейрут, в предимно арменски квартал, Набил Грегориян обвинява Насрала пред испанската медия за хаоса и казва, че е доволен от смъртта му.

Други застанаха зад "Хизбула" въпреки периодичните различия и повдигнаха въпроса няма ли убийството на една от най-влиятелните фигури в Близкия изток да сплоти още повече най-малкото шиитския лагер.

Много от магазините в южното предградие, известно като "Дахия", обаче са затворени не точно заради Насрала, а поради бомбардировките, които зачестяват. Пътят към летището на Бейрут е празен. "Ел Паис" разказва и че много разселени всъщност избягали от юга в "Дахия", защото решили, че в крепостта на "Хизбула" ще са в безопасност. "От страх, тъга или предпазливост, повечето търговски обекти в сунитски и християнски квартали също са спуснали кепенците." Където има повече пешеходци, всъщност обикновено са разселени или мигранти.

Тишината обаче прераства в хаос според симпатизиращата на "Хизбула" телевизия "Ал Маядийн", след ударите по апартамент в "Кола" в Бейрут по лидери на палестински бойци.

Някои наблюдатели като палестинеца Ахмед Фуад Алхатиб, нескриващ гнева си и към Израел, и към "Хамас" във войната в Газа, обръщат внимание на неимоверната прецизност на израелските бомбардировки в Ливан - в сравнение с тези в ивицата (доказателство според него, че Израел всъщност има ресурсите, за да бъде точен, вместо да залага на масирани бомбардировки).

Въпреки тази прецизност стотици хиляди ливанци остават засегнати, без покрив над главите си - заради положението в "Дахия" след ударите по "Хизбула" или защото Израел ги призова да напуснат Южен Ливан. "Разселените са в трагична ситуация", пише ливанският в. "Ад Дияр".

Евросъюзът предостави днес още 10 млн. евро за хуманитарна помощ за засегнатите ливанци, увеличавайки до общо 74 млн. вече отпуснатата тази година помощ за уязвимите.

На този фон Бейрут иска помощ от Световната здравна организация, Световната продоволствена програма, страни от Европа и Персийския залив. На фона на смъртта на най-малко двама френски граждани в ударите в ливанската столица пристигна френският външен министър Жан-Ноел Баро в разговори за това как и страната му може да предостави хуманитарна помощ и призова за край на израелските удари.

Париж се очаква да остане силно ангажиран с кризата в страната, чиято територия управлява за няколко десетилетия през ХХ в., включително поради факта, че 20 хил. французи остават там. Баро заяви на Микати, че избирането на президент е "приоритет"; но това според премиера може да стане едва след спирането на въоръжената конфронтация.

Остава отворен въпросът какво ще направи Израел, но това само увеличава несигурността в Ливан.

Ако след ударите по Насрала Израел смекчи отново реториката и даде сигнал, че може и да не нахлува по суша, а по-късно и че целта била да се избегне такава офанзива, тонът отново се смени с думите на министъра на отбраната Йоав Галант в понеделник. Операцията срещу Насрала е "важна стъпка", но "не е всичко", каза той. С думите си отвори възможност за спекулация дали сухопътната офанзива още е на масата. "Уверени сме, че можем да постигнем всичко."

Към това се добавят и откъслечните съобщения в близкоизточни медии, според които израелската армия вече е навлязла за кратко в някои райони на Ливан. "Израелски командоси навлизат в Ливан, но армията не е взела решение за нахлуване", пише "Ню Йорк таймс", като цитира свои събеседници в структурите за сигурност на еврейската държава.

По-рано доскорошният заместник на Насрала, Наим Касем, увери, че "Хизбула" е готова за бъдеща сухопътна операция на Израел и че въпреки операциите ѝ структурата е непокътната.

Успехът така и не се повтори със сухопътната.