Планът на "Фолксваген" (Volkswagen) за затваряне на заводи в Германия и разтрогване на дългогодишни трудови споразумения със синдикатите постави в центъра на вниманието уникалната структура на управление и собственост, които от години предизвикват критики от инвеститорите.

Подобно на други германски конгломерати, 87-годишният автомобилен производител е резултат от десетилетия на разширяване и промени в стратегията, водещи до империя, простираща се от SEAT за масовия пазар до луксозните Lamborghini, както и дялове в производителя на спортни автомобили Porsche AG P и фирмата за камиони Traton.

Силното влияние на работниците датира от ранните дни на "Фолксваген" преди Втората световна война, когато нацистите построиха основната фабрика на компанията във Волфсбург с пари, дошли отчасти от активи, експроприирани от синдикатите.

Това, както и използването на принудителен труд, формират финансовата основа на компанията. След войната британците, които по това време отговарят за завода, решават да предадат попечителството на компанията в обществени ръце.

Към днешна дата провинция Долна Саксония, където е базирана "Фолксваген" и където управлява пет от шестте си завода за сглобяване в Западна Германия, има 20% дял с право на глас.

През 1960 г., когато компанията е променена на акционерно дружество, е приет т.нар. закон "Фолксваген", предоставящ значително влияние на Долна Саксония и работниците в опит да защитят бизнеса от външно влияние.

Има две критично важни клаузи.

Решенията, които обикновено изискват най-малко три четвърти мнозинство на годишното общо събрание, трябва да бъдат приети от повече от четири пети от акционерите на "Фолксваген". Което дава на Долна Саксония блокиращо малцинство.

Всяко решение за изграждане или преместване на производствено предприятие също се нуждае от одобрение от мнозинство от две трети в надзорния съвет от 20 души, се казва в закона. Закриване не се споменава конкретно.

Това означава, че 10-те члена на борда, представляващи германските работници, могат да наложат вето на всякакви мащабни планове, които засягат предприятията.

Сложна е. Главно защото има два различни класа акции на "Фолксваген": привилегировани акции, които са включени в германския борсов индекс DAX, и обикновени акции, които носят право на глас.

По-голямата част от собствения капитал на групата, покриващ двата класа акции, е собственост на Porsche SE, инвестиционното средство на семействата Порше и Пиех, което държи 31.9% дял в най-големия производител на автомобили в Европа.

Когато става въпрос за дялове с право на глас обаче, картината изглежда различна:

Освен това Оливер Блум редовно е критикуван за това, че е главен изпълнителен директор както на "Фолксваген", така и на отделно регистрираната Porsche AG, в която "Фолксваген" притежава дял от 75.4%. Някои инвеститори казват, че един човек не може да ръководи два големи производителя на автомобили.

В резултат се получава дискаунт в оценката, каращ акциите на "Фолксваген" да се представят по-слабо в сектора през последните пет години. Несигурността относно наследяването в семействата Порше и Пиех - водени от Волфганг Порше (на 81 години), и Ханс Мишел Пиех (на 82) - добави към предпазливостта на инвеститорите.