След година война: Газа е забравена, Израел е по-близо до плана на новия лидер на "Хамас"
Изненадващата атака на "Хамас" с близо 1200 убити израелци продължава да променя Близкия изток, но се променя и войната, която тя отприщи.
Година по-късно тя е не просто различна от първите седмици на опустошителна въздушна и сухопътна компания срещу "Хамас" с десетки хиляди убити и близо 100 хил. ранени в Газа (колкото и от тях да са бойци на "Хамас" и "Ислямски джихад"). Различна е дори от края на лятото и то по начин, който приближава плана на ислямистката групировка от 7 октомври.
Във вторник вечерта Иран отвърна със 180 ракети на убийствата на лидерите на "Хизбула" (която обстрелва Израел от 8 октомври от "солидарност") и "Хамас" - Хасан Насрала и Исмаил Хания, след началото на първата сухопътна офанзива в Ливан от 2006 г. Техеран призовава за мюсюлманско единство срещу "общия враг". Израел е нападан от йеменските хути (или хуси), преобразили световната търговия и добили несъразмерна на тежестта им важност, а Израел отвръща в опит, като в Ливан, да преначертае баланса на силите. Западният бряг е обхванат от насилие. Терористични атаки имаше и в поне 2 израелски града през изминалата седмица.
| "Ако погледнете по-общата картина, сме в регионална война вече месеци или в нискоинтензивен набор от регионални конфликти", каза за "Дневник" дългогодишният дипломат Нимрод Новик, външнополитически съветник на премиера Шимон Перес около десетилетие. "Ние, Израел, сме изправени пред предизвикателства на 7 фронта." |
"Израел е в изключителна еуфория след убийството на Насрала и атаките с пейджърите и уокитокитата", смята Кауа Хасан, изследовател от центъра "Стимсън". "Чувстват, че могат да го направят. Че са поставили "Хизбула" на колене."
Зашеметяващите военни успехи на Израел едновременно отклониха вниманието от палестинците и приближиха осъществяването на плана на сегашния лидер на "Хамас" Яхия Синуар: интензивна война на всички възможни фронтове на "съпротивата". От която впрочем страдат най-много Израел и палестинците, а отскоро - и смазаният под тежестта на "Хизбула" Ливан. Както и милиони евреи и араби, които могат да се окажат на прицел по света.
Тези успехи обаче не отговарят как ще се разреши палестинският въпрос, първопричина за сегашната конфронтация, дори за Иран и "Хизбула" да е само повод. Израел трудно ще пререже пъпната връв, която преплита двата проблема, а всяка следваща негова (и иранска) стъпка е непредвидима.
Инструмент, разработен от Вашингтонския институт за близкоизточна политика, показва трицифрен брой атаки по кораби – търговски и военни – в Червено море и Аденския залив от 19 ноември 2023 г. насетне. За сравнение, те са в пъти повече от всички нападения срещу кораби в региона между 2019 и 2023 г. и, за разлика от тях, са концентрирани в споменатите два басейна. Хутите наричат това подкрепа за палестинския народ, свикват многохилядни шествия против Израел, без да поясняват как атаките им помагат на Газа.
На север от ада
ООН често нарича Газа "Ад на Земята". Ивицата е унищожена, почти цялото ѝ население - разселено. "Хамас" не я контролира, но оцелява, дори с нова тактика; на Израел се наложи вчера отново да прати танкове. Примирието се изплъзва насред взаимни обвинения с "Хамас", че другият саботира процеса, който (настояваше "Хизбула" преди) би сложил край и на презграничния обстрел. Отстъпки и втъврдяване на позициите се редуваха от всяка страна, дори след като самият Яхия Синуар оглави групировката. Крайнодесните коалиционни партньори на премиера Бенямин Нетаняху отхвърляха примирието, крепейки кабинета му.
"Хамас" овласти още повече човека, от когото зависи войната. Засега
"Имаше три ясни цели от самото начало", продължи Нимрод Новик в разговора с "Дневник". Първите две - сриване на управленския и военен капацитет на "Хамас", са постигнати. "Третата, да се върнат заложниците, още не е постигната."
През септември Израел обяви четвърта: връщане на 60 хил. разселени "временно" на север, където "Хизбула" обстрелваше. Обещаваше да ги върне до 1 септември, с началото на учебната година.
Изтичането на срока засили политическия натиск, но вятърът на войната от север дойде преди това: с пожари. "Война!", заявяваше крайнодесният министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, след като кадри с горски пожари от ракети на "Хизбула" обиколиха социалните мрежи. Групировката засили ракетните баражи и дроновите атаки.
Пожари от ракети на "Хизбула" повишиха напрежението в Северен Израел
Тогава Израел задейства пейджърите. Ужасът на Газа, на отчаяните палестинци и живеещите в капан заложници, остана встрани.
Израел повежда над "Хизбула", но на каква цена
Кампанията срещу "Хизбула" последва очакваната логика след гръмването на хиляди пейджъри на "Хизбула", основно в Ливан: удари по Южен Ливан и в Бейрут, ликвидирали и Насрала, и почти цялото ръководство. Всичко това събуди гнева на ливанците: у някои срещу "Хизбула", у други срещу Израел, но всички са обединени от едно: трябва да бягат.
Само за седмица според ООН в Сирия са влезли 100 хил. души от Ливан (180 хил. според други данни), повечето - сирийци, избягали от войната в родината десетилетие по-рано.
(Почти) безсилният Ливан потъна в хаос между бомбите и заплахите от Израел
Тотална победа изглежда трудно постижима (освен, както отбелязва и Нимрод Новик, в някои месиански кръгове в правителството). "Хизбула" е власт, паралелна на ливанската официална, с мрежа от зависимости в институциите, с депутатски кресла ("неин" е дори председателят на парламента Набих Берри) и все още с десетки хиляди ракети. Възможността да избере оцеляването пред по-тежък конфликт с Израел още е само хипотеза.
Големият проблем, според Нимрод Новик, е като в Газа: целта. Всеки стремеж към пълна победа рискува да "размие първоначалните зашеметяващи успехи" във война с отворен край, каза той. "Вярно е в Газа, вярно е и в Ливан."
Онези от нас, които са "възпитаници" на Първата ливанска война, помнят, че правителството нареди на армията да влезе за 48 часа. И до 14 км. Тръгнахме си след 18 години.
"Съмнявам се Израел да има усещане какъв да е краят" в еуфорията си, каза Кауа Хасан.
А и Газа е ивица, но Ливан е държава. Много повече бойци са останали в Ливан. "Хизбула" е решена да се сражава до последния боец: няма какво да губи. Разбира се, Ливан ще бъде унищожен, но това не влиза в сметките им. Не ги е грижа за Ливан.
"Ще продължат с това, защото никой не може да ги спре." Ако стане така, цената може да е неимоверно висока, смята Хасан. "Могат да направят Ливан на прах - и после какво? Какво ще правят с цялата тази разруха?"
В подкаст на в. "Таймс ъф Израел" журналистът Еманюел Фабиан обрисува намеренията на армията по друг начин: операции само по границата, без военни на север или окупация, с продължителност няколко седмици. Но по-късно уточнява: на цялостната война армията гледа като на нещо с продължителност няколко години.
Иран: дрънкане на (бъдещи) ядрени оръжия
Израел рани дълбоко Иран с ударите по посредниците му, водещ инструмент за възпиране, и го обрисува неочаквано уязвим. Техеран прибегна до другия инструмент: ракетни баражи, без особен ефект. Втората атака по Израел тази година отново показа ограничените възможности на ислямската република срещу него. Освен ако отново, като предишната, не бе добре премерена - въпрос, който според Кауа Хасан повдигат и атаката по авиобазата край селището Неватим в Южен Израел (нанесла известни щети), и пропускането на централата на "Мосад".
Иран и "Хизбула" определено са уязвими и отслабени. Но не са победени.
"Не искаха да изгорят всички мостове", продължава анализаторът, говорейки за Иран.
Техеран побърза да уточни кога е приключил атаката. използва Катар и "Ал Джазира" да предупреди Нетаняху: нападение срещу Иран ще се сблъска с "неконвенционален отговор".
Фазата на едностранно самовъздържане приключи. Индивидуалното самовъздържане не покрива изискванията на националната ни сигурност.
Какво ще направи Израел? Изпреварващи атаки по Иран се обсъждат публично отдавна: да се удари "октоподът" вместо пипалата му и то докато още е на прага на ядреното оръжие (има технологиите, но не и оръжието). "Аксиос" писа, че е възможно нападение на петролни рафинерии, но САЩ поставиха това под въпрос.
Скритият въпрос зад кризата с "Хизбула": какво ще направи Израел с Иран
"Нищо не е по-важно от иранското предизвикателство. Другите бледнеят", каза Нимрод Новик. "Но не мисля, че Нетаняху е толкова самонадеян", продължава той. Колкото и да пренебрегва съображенията на САЩ и да ги вбесява вече година, "мисля, че ще е по-внимателен". "И макар структурите ни за сигурност да са лоялни на демокрацията ни, те имат начин да влияят на политиките, когато наистина възразяват. Ще направят всичко по силите си да попречат на правителството да върви срещу американските съвети по въпроса." Както когато Нетаняху искаше да нанесе удари през 2011 г., а го спряха.
Според Кауа Хасан едва ли ще бъдат атакувани ядрени обекти, но всичко друго остава на масата, макар и Нетаняху да е под натиск на военните и разузнаването, опитващи се да го ограничат, а плановете се обсъждат с американците, предвид потенциалния (предизборен) ефект върху петрола.
Наистина ли обаче Израел ще послуша американците този път? Според изследователя Нетаняху и правителството му ще опитат да се възползват от вакуума около американските избори, до януари (когато новият президент встъпва в длъжност). "За тях периодът е златна възможност, веднъж в живота, да се удари Иран възможно най-тежко." САЩ същевременно разполагат с лостове за влияние: във вид на оръжия или разузнавателни данни. "Но как Байдън ще използва тази зависимост?"
Другите в региона стъпват на пръсти.
- Иранският външен министър Абас Арагчи пристигна в Бейрут въпреки ударите на Израел и повтори, че подкрепя примирие - и с "Хизбула", и с "Хамас". Иран даде да се разбере още миналата седмица, че няма да изпрати сили в Ливан и Газа.
- Разделени изглеждат и властите (противоречията избуяха между президента Масуд Пезешкиан, очевидно ползващ се с подкрепата на Хаменей, и твърдите елементи в кабинета) още преди ракетната атака, близка до Гвардията медия призовава за ядрен пробив като възпиращ фактор предвид отслабването на "Хизбула", но часове след ракетния залп всички дадоха да се разбере, че "отмъщението" им е приключило.
- Вихър от емоции се виждаше в разговори с иранците след нея, един от които вижда в нов конфликт оправдание за натягане на гайките в обществото, друг смята, че война не искат дори властимащите.
- И Заливът действа внимателно. Саудитска Арабия отново говори за "братстски" отношения с Иран, според "Ройтерс" лидерите от региона са уверили Техеран, че са неутрални - дори всъщност да ликуват от отслабването най-малкото на "Хизбула", отровила отношенията с Ливан на някои от тях. "
"За Залива няма нищо в играта", казва Кауа Хасан. "Не искат страните им да бъдат унищожени във взаимни ответни нападения, да бъдат застрашени плановете им за регионално развитие. Искат конфликтът да приключи тук. Това вероятно е сред малкото поводи за надежда в региона."
Персийският залив опитал да успокои Иран, че не взема страна в конфликта с Израел
Иран същевременно "бе искрен в призива си за примирие", смята Хасан, говорейки за Аракчи. "Вижда, че Израел е готов да унищожи ръководството на "Хизбула", командната ѝ верига. Искрено заинтересовани са да запазят каквото и да може от групировката в този момент" - особено когато Израел диктува правилата на играта.
В момента Израел диктува условията на битката. А какви са те? Унищожаване на "Хизбула", демонтиране на цялото ръководство и не само това: искат да унищожат всяка административна организационна власт, свързана с "Хизбула" – медии, здравни благотворителни организации. Всяка агенция, свързана с тях – дори хуманитарните.
Преди убийството на Насрала се преговаряше около резолюция 1701 на ООН, за изтегляне на "Хизбула". "Сега искат да я унищожат цялата. Това би означавало "Хизбула" да се предаде, а тя няма да го направи. Дори това да означава унищожаването на Ливан, не съм сигурен, че Иран ще приеме", продължава.
Залогът за Иран може да е свързан и със споменатите механизми за възпиране: има дори очаквания, че Техеран може да използва по-активно като коз статуса си на държава на прага на ядреното оръжие - възможност, която обсъжда от година.
Газа като бумеранг
Дори новите операции да са погребали примирието, те не погребват проблема, причинил войната.
Поне това вижда Катар, чийто емир повтори при посещението на Пезешкиан в хода, че прекратяването на огъня в Газа е ключът към конфликта.
А той "е един от редките примери, когато структурите за сигурност и правителството не са в съгласие помежду си", казва още Нимрод Новик.
Ако разграничим Ерусалим, където е правителството, от Тел Авив, където са структурите за сигурност, правителството не успя да дефинира играта си на никой от фронтовете. Особено шокиращо е на юг, в Газа: там се сражаваме вече година.
Възможно ли е все още примирие в Газа да сложи край на конфликта? "Има много повече неизвестни, отколкото имаше преди три седмици", казва Новик. Тогава три седмици, продължава той, беше вярно, че примирие в Газа, което прибира заложниците, слага край на конфликта, отваряйки вратата за американско-френско примирие между Израел и "Хизбула" и възстановява Резолюция 1701 на ООН с отдръпване на "Хизбула" от израелската граница. И дори може би за арабската коалиция, която би се намесила в Газа в координация с твърде слабата, за да управлява, Палестинска власт. И може би дори нормализация със Саудитска Арабия и интегриране в регионална, възпираща иранското влияние коалиция.
"Регионът е готов за това", продължи той. "Но израелското правителство не е."
"Катар искрено се опитва да издейства прекратяване на огъня с Египет и Америка", каза Кауа Хасан. "Губим поглед към палестинския въпрос." А в Израел, продължава той, не изглеждат готови за какъвто и да е вид примирие.
Израел тепърва ще усеща ефектите от продължаващата война, сринала икономиката на Газа с 86%, израелската с 20% само през четвъртото тримесечие на миналата година и няколко намалявания на кредитния рейтинг, натиск върху бизнеса. Травмата изглежда непреодолима и в Израел (почти всеки познава убит, ранен, отвлечен или изпратен на фронта), и сред палестинците (5% от жителите на Газа са убити или ранени във войната). Отношенията с жизненоважните арабски съюзници са обтегнати.
Вперил поглед към открито заплашващите го Иран и "Хизбула", Израел рано или късно ще трябва да се върне към Газа и Западния бряг. И то далеч не само заради "Хамас", където времето ще наложи трудни решения.
Проблемът има и военно измерение: година по-късно в Газа още няма стратегия за изход, продължава Нимрод Новик. "А това е много сериозен проблем за силите за сигурност. Те трябва да изградят усилието си на базата на картината, която им очертае правителството за следващия ден" или да продължат безцелно операцията, месец след месец.
Искате израелска окупация? Армията трябва да прави едно. Трета страна да влезе? Армията ще прави друго. Искате да толерирате връщане на "Хамас"? Не че това е сценарий.
Има обаче и лично, и хуманитарно измерение въпреки взаимното недоверие и страх към другия, което кара израелци и палестинци да се дехуманизират взаимно: в Газа има както още десетки живи заложници, така и почти 2.3 млн. чакащи да се реши съдбата им в изключително тежки условия.
Топката остава в Израел, след като за година убеди всички, че е по-силният противник.
