САЩ виждат в в офанзивата на Израел срещу "Хизбула" възможност да изтласкат групировката по-далеч от ръководната ѝ роля в Ливан и да се погрижат да бъде избран нов президент.

Това разказват запознати с въпроса събеседници на "Уолстрийт джърнъл", според които САЩ, не без консултации с арабски партньори като Катар, Египет и Саудитска Арабия, опитват да променят посоката на течението в Ливан: двегодишна безизходица, в която президент не може да бъде избран, а все така изпълняващият длъжността премиер Наджиб Микати в разговор със зависимия от "Хизбула" председател на парламента Набих Берри изключва изборът в парламента да се състои преди края на конфликта с Израел. Според същата публикация обаче част от арабите изразяват известни съмнения в начинанието.

Ако все пак написаното бъде потвърдено, то би било промяна в посоката спрямо предишни призиви на администрацията на президента Джо Байдън за незабавно прекратяване на огъня в конфликта Израел-Хизбула, който след 11 месеца тлеещо гранично насилие наскоро прерасна в по-мащабен конфликт. Теоретично би означавало, че Вашингтон се възползва от офанзивата на Израел, за да влияе на политиката на Ливан, колкото и да продължи тя.

Ливанският президент, като командир на въоръжените сили, ще играе жизненоважна роля в ръководенето на правителство за справяне с настоящата криза според тази информация. На отслабената сега "Хизбула" може да се влияе, смятат САЩ, в желание да се преодолее политическата парализа.

Говорителят на Държавния департамент Матю Милър даде да се разбере тази седмица, че САЩ искат "Ливан да може да разчупи хватката, която "Хизбула" държеше около страната - повече от хватка" - и да се премахне ветото, което тя упражнява върху избора на президент.

По темата държавният секретар Антъни Блинкен разговарял напоследък с лидерите на Катар, Египет и Саудитска Арабия, за да поиска тяхната подкрепа за избора на нов президент на Ливан. Саудитски служители изразили подкрепа, но египетски и катарски нарекли плана нереалистичен и пълен с опасности.

Оценката на "Уолстрийт джърнъл" е, че Израел не може напълно да унищожи "Хизбула" и групата ще трябва да бъде включена в процеса за прекратяване на конфликта. Проблемът за някои в Ливан е, че ако се настоява да бъде назначен президент точно сега, това може да разпали онзи вид насилие, измъчвало страната в миналото, притовопоставило шиити, сунити и християни маронити.

Египет също изразил подобни опасения, отчасти заради спомена от гражданската война, приключила през 1990 г., след която някои от лидерите, участвали в нея, още оглавяват доминиращи политически сили. Някои политически анализатори смятат, че всеки, за когото се смята, че печели власт поради военната офанзива на Израел, може да се разглежда като нелегитимен и да се сблъска с гнева на ливанската общественост и политически съперници.

Специалният пратеник на Белия дом Амос Хохстийн казал на арабски служители, че с отслабването на "Хизбула" има шанс да се разреши продължаващата политическа безизходица, оставила страната без президент. Политическата криза се смеси с икономическата, при която рязко се обезцени ливанският долар, а милиони затънаха в бедност. Към това се добави разселването на 1-1.2 млн. души заради конфликта между Израел и "Хизбула".

Президентът се избира от 128-местния парламент, но никой блок няма достатъчно места, за да го избере сам, което прави подкрепата на "Хизбула" и нейните съюзници необходима. Ключови са ролите и на Микати, и на Берри, на чието име обръщат внимание и запознатите с обсъжданията дипломати: последният е топла връзка с "Хизбула" в преговорите за прекратяване на огъня и нужен за обединяване на политическите фракции за избор на нов президент.

На практика Берри и Микати застанаха зад битката на "Хизбула" срещу Израел, макар редовната ливанска армия - по-слаба от шиитската милиция - да не участва в нея. Те обаче изразиха позиция, идентична с тази на бившия "втори човек" в "Хизбула" (днес най-високопоставен оцелял) Наим Касем, според когото политическото преструктуриране в хода на война е немислимо.