Хиляди видове растения са изправени пред все по-сериозна опасност, докато изчезват животните, разпространяващи семената им. Тези животни биват привличани със сладките си или питателни плодове, а семената им се оказват в стомаха на гостите. Хранителният цикъл на животните ги отвежда към бъдещето им - особено ценно за онези растения, чиито семена иначе са твърде тежки, за да ги отвее вятърът.

Много от тези животни обаче изчезват и това може да създава заплаха за една трета от растителните видове в Европа - от Арктика до Средиземно море, сочи ново изследване в сп. "Сайънс". Според публикацията 2248 вида растения в Европа са еволюирали със специфични адаптации за разпръскването си с "биотично разпръскване" на семената (т.е. не от вятъра или водата). От тях 592 местни вида имат адаптации, основно във вид на сочни плодове, за да насърчат животните да разпространяват семената им.

От сладки плодове като диви череши и боровинки до богати на хранителни вещества жълъди или семената, в пъти по-тежки от теглото на мравки, които все пак последните успяват да разсанят - общо 11 414 взаимодействия са регистрирани между 1902 растителни и 455 животински вида в проучването. Оказват се далеч не само птици и бозайници (макар те, действително, да са суперразпространители), а например и членестоноги, влечуги, мекотели, дори риби.

Всеки животински вид разпръсква средно зародиша на 13 различни растения. И обратно, всяко растение има средно девет диспергатора.

Споменатият доклад обаче открива криза в разпръскването на семена в Европа, свързана с факта, че 30% от отговарящите за него животни са застрашени. И това е долният праг: статусът на много от безгръбначните, които отговарят за това, е неизвестен.

Климатичните промени също влияят (и създават пречки пред адаптацията)

Макар едва 1% от въпросните растения да фигурират в Червената книга на Международния съюз за защита на природата, за две трети от общия брой няма данни за статуса им на заплаха: липсва информация за членестогоните (като мравките) например, втората по големина група разпространители след птиците. Според изследването:

Ако например в отделни райони изчезват някои корвиди (вранови), това създава проблеми за поне два вида дъбове. Беловежд дрозд, чийто статус е близък до застрашения, е друг пример от изследването.

Влошаващ ситуацията фактор е опустиняването в държави като Испания, Португалия, Италия, Гърция. Намаляването на популациите на споменатите животни "може да застраши способността на растетията да разширяват обсега си, за да се справят с климатичните промени или да се възстановят след пожар", казва Жорди Баскомпте от Цюрихския университет. Ако проблемът със заличаването на птици в Борнео погуби част от горите там преди години и това е само един пример, според Баскомпте днес и екосистемите в умерените ширини все повече се изправят пред това.

Кризата, според авторите, е съизмерима със свързаната с намаляването на опрашващите насекоми и птици. Как ще се отрази кризата на екосистемите, не е обект на това конкретно изследване.