Икономисти, знаещи защо нациите се провалят, спечелиха Нобелова награда за 2024 г.
Джеймс Робинсън и Дарон Аджемоглу, автори на прочутия преди 10 години бестселър "Защо нациите се провалят", както и Саймън Джонсън са носителите на тазгодишната награда по икономика в памет на Алфред Нобел.
Те са отличени за изследванията си на това как системно слабите институции и корупцията поддържат продължително време икономическото неравенство и изоставане в държави с ниски доходи и водят към диктатура. Както и как институциите могат да се променят.
През 2014 г. "Дневник" публикува интервю с Джеймс Робинсън, докато беше в София за лекция и представяне на книгата. Тогава той говори за това как България е с доста незавидна история на институциите, включително защото е била дълго време в "източващите" Османска, а после и съветска империя.
Джеймс Робинсън: С държава, основана на връзки и кланове, не се постига много
Проблемът е, че в България трябва да се развие държавата. Държавата е наследила много от остарелите практики - да се базира на сделки, а не на правила. И това не е официално, затова е трудно да се промени. Грешка е да се мисли, че институциите са само това, което пише в законите и Конституцията. Различните обществени норми също са много важни ", заяви още проф. Джеймс Робинсън. Зад "включващите" икономически институции имаме "включващи" политически институции, т.е. широко разпределение на политическата власт и силна държава. А зад "изключващите" институции стои "източваща" политическа власт.
Днес той работи в Университета на Чикаго, а Аджемоглу е все така в Масачузетския технологичен институт, където е колега с Джонсън. Двама от работещото в САЩ трио са британци, а третият е роден в Истанбул.
Наградата от 1968 г. насам е на шведската централна банка Sveriges Riksbank в памет на Алфред Нобел и се присъжда от Шведската академия на науките в Стокхолм, за разлика от норвежкия Нобелов комитет. С нея има и парична премия 11 млн. шведски крони (1.1 млн. долара).
"Намаляването на огромните разлики в доходите между страните е едно от най-големите предизвикателства на нашето време. Лауреатите демонстрираха важността на обществените институции за постигането на това", каза Якоб Свенсон, председател на комисията за наградата за икономически науки. "Те са идентифицирали историческите корени на слабата институционална среда, която днес характеризира много страни с ниски доходи", допълни той на пресконференция.
Наградата дойде ден след като доклад на Световната банка показа, че 26-те най-бедни страни в света - дом на 40% от най-засегнатите от бедност хора - са по-задлъжнели от когато и да било от 2006 г. насам, което само подчертава какъв сериозен обрат е настъпил в борбата с бедността.
Аджемоглу каза на пресконференцията на Нобеловата награда, че данните, събрани от продемократични групи, показват, че обществените институции и върховенството на закона в много части на света са отслабени.
| "Мисля, че това е време, когато демокрациите преминават през труден период. И в известен смисъл е изключително важно те да си върнат високото ниво на по-добро управление, по-чисто управление и предоставяне на един вид обещание за демокрация за широк кръг от хора." |
Аджемоглу и Джонсън наскоро си сътрудничиха върху технология за проучване на книги през вековете, която демонстрира как някои технологични постижения са по-добри в създаването на работни места и разпространението на богатство от други.
|
Проф. Джеймс Робинсън: България не е провалена държава
Предишни победители включват множество влиятелни мислители като Милтън Фридман, Джон Неш - в когото се въплъти актьорът Ръсел Кроу във филма от 2001 г. "Красив ум", а наскоро и бившият председател на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке.
Наградата за икономика е доминирана от американски академици от самото ѝ създаване, както е и с базираните в САЩ изследователи, които са голяма част от победителите в научните области, за които 2024 лауреати бяха обявени миналата седмица.
Най-богатите 20 процента от страните в света сега са около 30 пъти по-богати от най-бедните 20 процента.
"Освен това разликата в доходите между най-богатите и най-бедните страни е постоянна; въпреки че най-бедните страни са станали по-богати, те не настигат най-проспериращите. Тазгодишните лауреати откриха нови и убедителни доказателства за едно от обясненията за тази постоянна празнина - различията в институциите на обществото", се казва в обяснението за присъждане на наградата тази година.
Връзката между институциите в едно общество и неговия просперитет не означава непременно, че едното е причина за другото, допълва позицията от Стокхолм.
- "Богатите страни се различават от бедните по много начини - не само по своите институции - така че може да има други причини както за техния просперитет, така и за техните видове институции. Може би просперитетът засяга институциите на обществото, а не обратното. За да стигнат до своя отговор, лауреатите използваха иновативен емпиричен подход - изследваха колонизацията от европейците на големи части от земното кълбо.
- Едно важно обяснение за настоящите различия в просперитета са политическите и икономически системи, които колонизаторите въведоха или избраха да запазят от XVI век нататък. Лауреатите показаха, че това е довело до съдбовен обрат - местата, които са били, сравнително казано, най-богатите по време на колонизацията си, сега са сред най-бедните.
- В допълнение те са използвали и данни за смъртността сред колонизаторите и са открили връзка - колкото по-висока е била тя, толкова по-нисък е днешният БВП на глава от населението. Отговорът е, че смъртността на заселниците, т.е. колко "опасно" е било да се колонизира дадена област, е повлияла на типовете институции, които са били създадени."
Лауреатите също са разработили новаторска теоретична рамка, която обяснява защо някои общества остават в капана на това, което лауреатите наричат "източващи" институции, и защо бягството от този капан е толкова трудно. Но те също показват, че промяната е възможна и че могат да се формират нови институции.
При определени обстоятелства една държава може да се освободи от своите наследени институции, за да установи демокрация и върховенство на закона. В дългосрочен план тези промени водят и до намаляване на бедността.