Икономисти, знаещи защо нациите се провалят, спечелиха Нобелова награда за 2024 г.

Ясно като бял ден - с два реда са го обобщили хората!

• 137 24
• Докладване

Ми и ти не четеш... Щото нямаш абонамент за да дочетеш докрай. Както и аз. За това не коментирам труд от 2014 г.

Сам съм, други няма...

• 154 5
• Докладване

Фундаментално грешна основа за анализ.
Тези пичове са платени проганадни грамофони.
Обяснявам- няма как да се провали дадено ентоти , ако същото никога не е успяло в нещо.
Фок офф енд приятни сънища.

• 160 6
• Докладване

Полезено четиво от тази книга (за колегите без абонамент):

h ttps://nauka.bg/zashho-edni-natsii-ruhvat-a-drugi-prosp/

Сам съм, други няма...

• 142 8
• Докладване

"Аджемоглу каза на пресконференцията на Нобеловата награда, че данните, събрани от продемократични групи, показват, че обществените институции и върховенството на закона в много части на света са отслабени.
"Мисля, че това е време, когато демокрациите преминават през труден период. И в известен смисъл е изключително важно те да си върнат високото ниво на по-добро управление, по-чисто управление и предоставяне на един вид обещание за демокрация за широк кръг от хора." "

Баси! Чак започвам да съжалявам, че не номинирахме г-н Смилов :))))

Ursula, du bist das allerschönste Mädchen. Ursula, du bist bekannt im ganzen Städtchen. Ursula, und doch muss ich dich heut verlassen, Muss fort, muss in die Fremde ziehn.

• 154 10
• Докладване

Нациите се провалят когато загубят ... лидерите си и когато нямат "Патриарх", в когото да вярват.
Няма ли след кого да вървиш, но и да му вярваш, тогава си човек в безпътица, а нация в безпътица се проваля.
Вижте си днешните лидери, кажете, имате ли доайен или "патриарх" в когото да вярвате?
При една от поредните национални катастрофи на родната ни страна хората са се събрали пред дома на Иван Вазов, за да го попитат, сега какво ще стане с живота им.
Днес нямаме такива "патриарси" затова и натам вървим.

Истината рано или късно излиза наяве. - Не отговарям на "Супер Д/ърводелци" и "Клуб Д/ьонме" Моля, не безпокойте !

• 149 4
• Докладване

Забравих да кажа, че ако искате да отворите горния линк изтрийте паузата между h ttps Щото "Дневник" не разрешава на нечленовете да публикуват линкове. Та ще трябва малко изобретателност.

Сам съм, други няма...

• 141 8
• Докладване

До коментар [#13] от "Мариана Кълвачева":

От книгата:

Един от големите притоци на река Конго е Касаи. Извираща в Ангола, тази река върви на север и се слива с Конго североизточно от Киншаса, столицата на съвременната Демократична република Конго. Макар че Демократична република Конго е бедна в сравнение с останалите страни в света, в просперитета на различните групи вътре в Конго винаги е имало значителни разлики. Касаи е границата между две от тях. Скоро след като преминете през Касаи и се озовете на западния бряг, ще срещнете племето леле (карта № 6, с. 75); на източния бряг пък обитава племето бушонг. Що се отнася до просперитета, би трябвало да има малко различия между тези две групи. Дели ги само една река, която и едната, и другата група може да премине с лодка. Двете племена имат общ произход и родствени езици. Освен това много от нещата, които строят, са сходни по стил, включително жилищата, облеклото и плавателните съдове.

Обаче когато през 50-те години на ХХ в. антроположката Мери Дъглас и историкът Джан Вансина изучават тези групи, те откриват някои смайващи разлики между тях. Ето какво пише Дъглас: „Леле са бедни, докато бушонг са богати… Всичко, което леле имат или могат да направят, бушонг го имат в по-голяма степен и го правят по-добре.“ Лесно могат да се намерят прости обяснения за това неравенство. Една разлика, напомняща за тази между онези места в Перу, които са били или не са били обект на потоската институция мита, е, че леле произвеждали за собственото си препитание, докато бушонг произвеждали, за да продават на пазара. Дъглас и Вансина отбелязват още, че леле използвали по-лоша технология. Например те не си служели с мрежи за лов, макар че последните увеличават много продуктивността. Дъглас привежда следното обяснение: „липсата на мрежи е съвместима с принципната тенденция у леле да не инвестират време и труд в съоръжения, които се използват дългосрочно.“

Съществували и важни отлики в земеделските технологии и организация. Бушонг практикували сложна форма на смесено земеделие, при което отглеждали пет култури, като ги редували през две години. Отглеждали ямс, сладки картофи, маниока (касава) и боб и добивали по две, а понякога и по три реколти от царевица на година. Леле обаче нямали такава система и успявали да съберат само по една реколта от царевица на година.

Имало поразителни разлики и в закона и реда. Леле били разпръснати в укрепени села, които се намирали в постоянни конфликти. Всеки, който пътувал между две села или дори отивал в гората да събира храна, бил изложен на опасността да бъде нападнат или отвлечен. В страната на бушонг това се случвало рядко, ако изобщо се случвало.

Какво се крие зад тези различия в моделите на производство, земеделска технология и налагане на реда? Очевидно не географията е накарала леле да си служат с по-лоша технология за лов и земеделие. Определено не и незнанието, защото те са познавали инструментите, използвани от бушонг. Може би алтернативно обяснение е културата; може би леле са имали култура, която не ги е насърчавала да инвестират в мрежи за лов и в по-здрави и по-добре построени жилища? Това обаче също не изглежда да е вярно. Подобно на хората от Конго, и леле били много заинтересовани от закупуването на пушки и Дъглас дори отбелязва, че „ревностното купуване на огнестрелно оръжие от тях… показва, че тяхната култура не ги ограничава да си служат с по-лоши техники, когато последните не изискват дългосрочно сътрудничество и усилие“. И така, нито базираното на културата отвращение от технологията, нито незнанието, нито географията вършат работа като обяснение на по-големия просперитет на бушонг в сравнение с този на леле.

Причината за разликите между тези две племена е в различните политически институции, които са възникнали в земите на бушонг и на леле. По-горе отбелязахме, че леле живеели в укрепени села, които не били част от единна политическа структура. От другата страна на Касаи нещата били различни. Около 1620 г. станала политическа революция, оглавявана от човек на име Шяам, който създал царството Куба, което видяхме на карта № 6 (с. 75). Негово ядро били бушонг, а самият той бил цар. До този период вероятно между бушонг и леле е имало слаби разлики; разликите се появили вследствие на начина, по който Шяам реорганизирал обществото източно от реката. Той изградил държава и пирамида от политически институции. Те били не само много по-централизирани от предишните, но и включвали твърде сложни структури. Шяам и неговите наследници създали бюрократичен апарат за събиране на данъци, както и съдебна система и полиция, за да раздават закон и ред. Лидерите били контролирани от съвети, с които трябвало да се консултират преди вземане на решения. Имало дори съд със съдебни заседатели, очевидно уникално събитие в Субсахарска Африка преди европейския колониализъм. Независимо от това централизираната държава, изградена от Шяам, била инструмент за присвоя­ване – силно абсолютистки. Той не се избирал чрез гласуване и държавната политика се определяла отгоре, а не чрез народно участие.

Политическата революция, която наложила държавна централизация и закон и ред в страната Куба, довела на свой ред и до икономическа. Земеделието се реорганизирало и се усвоили нови технологии, за да се увеличи производителността. Основните преди това зърнени култури били заменени с нови, дошли от Америка (по-конкретно царевица, касава и пипер чили). По това време бил въведен интензивният цикъл на смесено земеделие и количеството храна, произвеждана на глава от населението, се удвоило. За да се усвоят тези нови култури и за да се реорганизира земеделският цикъл, на полето били необходими повече работни ръце. Така възрастта за встъпване в брак била понижена на двайсет години, което вкарвало мъжете в земеделската трудова сила на по-ранна възраст. Контрастът с леле е силен. Техните мъже се женели обичайно на трийсет и пет и едва тогава започвали да работят на полето. Преди това се занимавали с лов и набези.

Връзката между политическата и икономическата революция била проста. Цар Шяам и неговите поддръжници искали да събират данъци и блага от народа на Куба, който трябвало да произвежда излишък над онова, което консумирал сам. Макар че Шяам и неговите хора не въвели инклузивни институции на източния бряг на Касаи, известна степен на икономически просперитет е вътрешно присъща на екстрактивните институции, които достигат известна степен на държавна централизация и налагат закон и ред. Разбира се, в интереса на Шяам и неговите хора било да насърчават икономическата деятелност, тъй като в противен случай нямало да имат какво да присвояват. Точно като Сталин и Шяам създал чрез команди набор от институции, които генерирали богатството, необходимо за поддържане на тази система. В сравнение с крайната степен на отсъствие на закон и ред на другия бряг на реката Касаи това генерирало значителен икономически просперитет – макар че вероятно голяма част от него се присвоявала от Шяам и неговия елит. Но той бил по необходимост ограничен. Точно както в Съветския съюз, и в царство Куба нямало творческо разрушение и технологична иновация след първоначалната промяна. Тази ситуация оставала повече или по-малко неизменна до момента, когато, в края на ХVІІІ в., царството се сблъскало за пръв път с белгийските колониални власти.

Постижението на цар Шяам илюстрира как чрез екстрактивни институции може да се постигне известна – макар и ограничена – степен на икономически успех. За създаването на такъв растеж е необходима държава. За да се централизира държавата, често е нужна политическа революция. След като Шяам създал тази държава, той могъл да използва своята власт, за да реорганизира икономиката и да даде тласък на земеделската продуктивност, която после можел да облага с данъци.

Защо при бушонг, а не при леле става политическа революция? Не можеха ли леле да имат свой цар Шяам? Постигнатото от Шяам е институционална иновация, която по никакъв начин не е детерминирана от географията, културата или незнанието. И леле са можели да имат такава революция и да трансформират своите институции по подобен начин, но не са го направили. Вероятно това се дължи на причини, които не разбираме заради днешното ни ограничено знание за тяхното общество. Най-вероятно то се дължи на случайната природа на историята. Същата случайност може би е действала, когато някои от обществата в Средния изток преди дванайсет хиляди години са поели по пътя към още по-радикален набор от институционални иновации, довел до уседнали общества и после до опитомяването на растения и животни. Това и ще разгледаме сега.

Сам съм, други няма...

• 144 10
• Докладване

В този ред на мисли , медията даваща платформа на този трагикомичен форум също не може да се провали.

• 143 4
• Докладване

Интересно дали имат рецепта що независимо дали са успешни или провалени нации Белия Свят все има проблеми с раждаемостта :)

И да не стане така, че след 100 години да вземат да дадат Нобел на някой Талибан, дето обяснява, що Запада и Белия Свят са се провалили във възпроизводството. :)

• 139 5
• Докладване

До коментар [#22] от "Perko Perkov":

Леми, спирай Джонито и пурите, почни с голф, така направи твоят приятел Алис Купър, който се откачи от уискито.
А по темата, аз пиша за България, ти разбираш Русия.
Нещо не е наред.
Обичайте България.

Истината рано или късно излиза наяве. - Не отговарям на "Супер Д/ърводелци" и "Клуб Д/ьонме" Моля, не безпокойте !

• 142 3
• Докладване

Нациите се провалят, защото не слушат Овчаря си, който най добре знае какво е най добро за всяка овца :))

https://fatalerror.bg/

• 136 4
• Докладване

До коментар [#4] от "hodounski":

Ами не, разнообразяват се с ППърски фантазии.

Какво стана с батериите или с електромобилите от Германия/Албания?

• 137 5
• Докладване

До коментар [#24] от "Мариана Кълвачева":

Ние също си търсим "бащицата", и сме досущ като рашките в това отношение.
Ганя не съзнава докъде биха довели тия му копнежи по "силна ръка". Ще му се развали рахатлъка много бързо. Рахат, който си мисли, че му е даденост. Да отворим вратата на онази азиатска сган, пък да видиш. Щото аз помня онези времена.
Пиенето няма да спра, даваш пример с А. Купър, но аз ще ти дам с Ози. Спря го и сега е просто един отегчен зеленчук.

• 127 3
• Докладване

До коментар [#4] от "hodounski":

"Нашите НЕ четат . Винету им стига ."
************
Разни звезди от последните години даже и Винету не са чели. Останали са си само с филмчетата на Уолт Дизни.

• 121 3
• Докладване

До коментар [#32] от "Dimiter Karapetrov":

Те май и филми не гледат.
Списъка на Шиндлер го тълкуват превратно.

• 119 4
• Докладване

До коментар [#28]

Кое не е вярно ? Че лилавелите замениха 800-те милиона в Плана за въстановяване предназначени за Напоителни системи с някакви батерии, дето нямаше дори кой да ги произведе у нас! Били се появили някакви белгийци дето ще ги правят, това добре, а със земеделието и сушите у нас - какво ще правим ?

• 116 4
• Докладване

До коментар [#26] от "dedoliben":

Какво ще кажеш за Сингапур? Мека ( и не толкова мека) диктатура.

Сингапур е парламентарна Република по Уестминстерската система (подобна на тази във Великобритания). Начело на държавата стои президент, който има право на вето в някои ключови области и назначава главния съдия. Теоретично избори за президент би трябвало да се провеждат на всеки 6 години, но в случай че изборната комисия одобри само един кандидат (както се случва от 1999 г. до 2006 г.), изборите отпадат.

Сам съм, други няма...

• 114 2
• Докладване

Откритие в случая на новите нобелови лауреати няма. Има научно доказване на нещо логично. От което не следват кой знае какви нови неща.
Но истината е, че открития в икономиката е все по-трудно да се направят. По-скоро може да се предложат нови решения на известни проблеми.

• 104 6
• Докладване

До коментар [#35] от "MilliVanilli":

Сингапур са изградили институции да кажем :)

Има връзка и с IQ-то на населението донякъде.

• 107 2
• Докладване

Поредните политически назначения. Те назначиха една украинка за световна шампионка на скок височина (той още официално не е вписан, а и тая нито преди това, нито след това се доближи до този рекорд), та тук няма да уредят нещата.

• 102 2
• Докладване

То явно и авторът на статията не е чел, иначе нямаше да обобщава по този начин. Вярно, книгата е големичка и не става само с прелистване, но е неучтиво някак си...

• 93 1
• Докладване

Не трябва да си Много Умен!

За да Прозреш Това!

Но колко тъпо трябва да е Човечеството За да Тръгне да отбелязва това с Нобелова Награда!

Очевидно На Самия Нобелов Комитет Му липсва Нещо Много!

• 88 1
• Докладване

Малко им е остаряла информацията, сега в момента гледаме от първия ред как западните нации се провалят благодарение на толерастията към малцинства и дивашко налагане на комунистическите подходи в осигуряване на задници да търкат столове по пол и цвят.

• 76 3
• Докладване

До коментар [#8] от "hodounski":

В Медиапуул са по-коректни от "нашия" автор. Краткото обобщение е:
Държавите, които са развили "приобщаващи институции", с течение на времето са станали проспериращи, докато тези, които са развили "екстрактивни институции", са имали трайно нисък икономически растеж.
Но това изключва парадигмата "наши/ваши", което не е някакси угодно тук.

• 75 6
• Докладване

Защото още не станали такава.

Frieren für die Freiheit. Tempolimit für die Freiheit. Ein Kühlschrank im Sommer – notwendig oder Kriegstreiberei?

• 16 0
• Докладване