САЩ са единствената демокрация в света, където кандидат за президент може да получи най-много гласове и въпреки това да загуби изборите. Благодарение на Електоралната (наричана още избирателна) колегия това се е случвало пет пъти в почти 250-годишната история на страната.

Повечето американци вече не са привърженици на тази система, а и там, където е била прилагана, никой не е доволен от резултатите и всички страни са намерили други начини да избират своите лидери.

За нея отново се заговори заради вота на 5 ноември, който може да се окаже най-оспорваният от десетилетия насам. Включително защото тя теоретично допуска патова ситуация, в която никой от четиримата кандидати за президент и вицепрезидент не се добира до Белия дом и почти до 20 януари, денят на встъпването във власт на новия президент, не се знае кой/коя е 47-ят президент на САЩ. И е възможно да стане някой, който изобщо не е участвал в президентската надпревара.

Всеки от водещите кандидати в момента вече има назначен служител за това, екипът на който трябва още при обявяването на победата да се свърже с институциите и да започне изясняване на процедурите и въвеждане в ръководството на работата им. Междувременно се определят всички - или поне ключовите - секретари (министри) и те започват подготовка за изслушване в парламента преди да бъдат одобрени или отхвърлени.

Как нещо, което се случва много динамично за два месеца и половина, трябва да бъде извършено за две седмици през януари?

Колегията е определена от Конституцията на САЩ и е компромис, постигнат между основателите на нацията, които са обсъдили вариантите дали президентът трябва да бъде избиран от Конгреса или чрез пряк народен вот.

Броят от електори се определя в зависимост от това колко сенатори и представители от всеки щат ще има в Конгреса (плюс трима електори допълнително за столичния окръг Колумбия, от общо 538 окръга; най-населеният щат Калифорния има 54 представители). 48 от 50 щата предоставят всички, а не пропорционален дял, електорални гласове на кандидата, победил в съответния щат.

По традиция от над две десетилетия са налице значителни партийни различия в нагласите към Електоралната колегия През септември 2024 г.:

Това не е някаква новост - от началото навека до 2012 г. положението е същото - 35% не искат, а до 62% искат отмяна на тази система.

Бащите-основатели на САЩ не са авторите на идеята за колегия. По-скоро те са заимствали концепцията от Европа, където е била използвана от векове за избиране на императори, разказва за The Conversation проф. Джошуа Холзър от Колежа Уестминстър. Той дава пример със Свещената Римска империя:

При изготвянето на конституцията на САЩ през 1787 г. първоначалното проектопредложение е "Националната изпълнителна власт", която сега наричаме обобщено "президент", да бъде избрана от "Националната законодателна власт", която сега е известна като Конгрес.

Делегатът от Пенсилвания Джеймс Уилсън предложи президентът да бъде избран чрез всеобщо гласуване. Много други делегати обаче заявили, че все пак има един непряк начин за избиране на президента, който да осигури буфер срещу това, което Томас Джеферсън нарича "добронамерени, но неинформирани хора".

След 21 дни обсъждания и 30 гласувания - повече от всеки друг спорен въпрос - в крайна сметка се стига до сложното решение за ранна версия на системата на избирателните колегии, която съществува днес. Нито Конгресът, нито хората избират директно президента. Джеймс Мадисън, който не харесвал избирателната колегия от Свещената Римска империя, пише в спомените си, че окончателното решение за това как да бъде избран президент на САЩ "беше резултат на умора и нетърпение".

Само след два избора (1796 и 1800 г.) проблемите с тази система стават очевидни.

Главният от тях е, че се гласува само за президент. Човекът, който получи най-много електорални гласове, стана президент, а който е на второ място - обикновено водещият опонент - заема поста на вицепрезидент.

Преди 200 години идеята за колегия за непряк избор на президент се разпространи в други републики:

С течение на времето обаче тези страни изоставиха този модел е преминаха към пряко избиране на своите президенти чрез гласовете на хората, но с балотаж. Колумбия направи това през 1910 г., Чили през 1925 г., Франция през 1965 г., Финландия през 1994 г. и Аржентина през 1995 г.

От споменатите пет случая в историята на САЩ президент да стане събралият по-малко обикновени избиратели два са от последния четвърт век и този ноември може да станем свидетели на нов. През 2000 г. Ал Гор спечели народния вот, но Джордж У. Буш победи в Електоралната колегия след решение на Върховния съд на САЩ. През 2016 г., Хилари Клинтън получи милиони повече гласове в цялата страна от Доналд Тръмп, но недостатъчно в колегията.

Защо се получава така?

В 48 щати и Федерален окръг Колумбия кандидатът, който е спечелил повечето гласове, получава всички електорални гласове на щата.

Небраска и Мейн имат различен подход, като предоставят два електорални гласа на всеки кандидат, спечелил повечето гласове на национално ниво, като и на победителя във всеки конгресен район. Някои републиканци настояваха за промени в правилата на Небраска, така че победителят на национално ниво да взима всичките пет електорални гласове. В сегашната ситуация това би било предимство за Доналд Тръмп, като се има предвид традиционната подкрепа на Небраска за кандидати на републиканците.

През 2020 г. президентът Джо Байдън спечели народния вот с преднина от над 7 млн. гласа, но победата му в Електоралната колегия стана факт (306:232 гласа при минимален праг от 270) благодарение на по-малко от 50 хил. спечелени гласа в няколко щата с малки разлики с опонента му. И тази година изключително внимание се отделя на резултатите в няколко колебаещи се щати: Аризона, Джорджия, Мичиган, Невада, Северна Каролина, Пенсилвания и Уисконсин.

Електорите ще се съберат на 17 декември, за да обяват победителите в щатите, след което ще изпратят резултатите на Конгреса. Кандидатът, който печели 270 електорални гласа или повече, се обявява за президент.

Тези гласове се пресмятат официално от Конгреса на 6 януари и президентът полага клетва на 20 януари. Принципно, срещата на електорите е по-скоро церемониално събитие, на което те слагат печат върху бюлетините на победителите кандидати в съответните щати. Но в особено напрегната политическа ситуация някои от електорите може да не гласуват съгласно волята на избирателите от своите щати. В 33 щата и столичния окръг Колумбия това се преследва по наказателен закон, на други изборът е оставен на свободната им воля и съвет.

През 2016 г. например необичайните 7 от 538 електори гласуваха не за победителя в техния щат. Трима от тях подкрепиха бившия държавен секретар Колин Пауъл, макар избирателите в щатите им да бяха дали гласовете си за Хилъри Клинтън.

Един от недостатъците на системата е, че теоретично може да се стигне до парализа - 269 на 269 електорални гласа. За това е достатъчно Камала Харис да спечели Уисконсин, Мичиган, Аризона и Невада и един от електорите на Небраска (Байдън победи и в петте места през 2020 г.), но изгуби в Пенсилвания и Джорджия.

Ако това се случи, новоизбраната Камара на представителите при кворум от две трети от членовете си трябва да реши с обикновено мнозинство съдбата на президентството на 6 януари (учредителното събиране в нов състав след изборите е на 3 януари), като всеки щат има право на 1 глас. Сенаторите избират вицепрезидента между двамата кандидати с най-много гласове.

Така го изисква 12-тата поправка на конституцията на САЩ, в която се казва, че може да се избира и между трима кандидати за президент с най-много гласове от общия вот на народа. Кого да подкрепят определя мнозинството конгресмени от съответния щат - в момента републиканците контролират 26, демократите - 22, а Минесота и Северна Каролина са поделени поравно между двете големи партии. След изборите на 5 ноември това съотношение може да се промени.

Камарата също може да се раздели точно на две и да не успее да избере държавен глава. Ако това не стане до 20 януари, длъжността президент се заема от вицепрезидента, определен от сенаторите. Те ще трябва да му изберат и вицепрезидент. В случая се следва правилото за случай на смърт или неспособност на президента да изпълнява задълженията си. В сегашния случай се оказва, че това може да е Тим Уолц или Дж.Д. Ванс.

И това не е краят на драмата - ако и електоралната колегия, и сенаторите не успеят да изберат вицепрезидент, постът на държавен глава на САЩ трябва да поеме председателят на Камарата на представителите. В момента никой не знае кой ще е той. Името може да стане известно чак при събирането на конгресмените на 3 януари и гласуването им кой да е председател. Дали той ще е с качества за президент на САЩ е друг въпрос.

Да, през XIX има три такива инцидента с президент в различни варианти - през 1800, 1824 и 1876 г., както и веднъж (1836 г.) за избора на вицепрезидент.

Да, най-новият опит е от 2022 г. с одобрен от Конгреса закон, определящ всеки губернатор или друго официално лице от щата да сертифицира резултатите в съответния щат преди те да бъдат предадени на Конгреса. Има и задължителен краен срок за сертифициране на изборните резултати - 36 дни след изборния ден би трябвало да са достатъчни за обжалвания и повторно преброяване на резултатите в щата.

Стъпка по стъпка към влизане в сила се движи и Междущатският договор за национално народно гласуване (National Popular Vote Interstate Compact). Към момента той е приет от 17 щата и определя всички гласове на електорите им да отидат при кандидата за президент, който получи най-много гласове в цялата страна. Договорът ще влезе в сила, след като се присъединят достатъчно щати за сглобяване поне на мнозинството от 270 гласа от електоралните гласове. Към момента включилите се щати имат 209 гласа на електори или 77% от нужните, за да получи правна сила този договор.

Ключов проблем с междущатския договор е, че в състезания с повече от двама кандидати, той може да доведе до ситуации, при които победителят в изборите не получава мнозинство от гласовете на хората на национално ниво, на събира повече от половината от всички електори. Т.е. повтаря се проблемът с Електоралната колегия.

Това се използва кандидатите за президент и при сегашната система те се фокусират върху щати с относително малко население. Защото в Уайоминг един глас на електор представлява около 192 хил. избиратели, докато в Тексас "цената" е 730 хил. души. Поради тази причина им щати, където кандидатите почти не стъпват по време на кампанията си и такива, в които в последните седмици се появяват 3-4 пъти.